Определение № 1437 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3627/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Л. Р., чрез адв. Д. И. срещу решение № 140/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Окръжен съд Русе. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се изменят мерките, определение с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС в частта на определения режим на лични отношения между майката и детето, като се определи същата да осъществява срещи с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 18 часа в присъствие на бащата В. Л. Р., както и всяка първа и трета сряда от месеца от 17 до 19 часа в присъствие на бащата В. Л. Р.. В изложението са поставени въпросите:1. При установена готовност от страна на родителя, на когото са предоставени родителските права, да работи и съдейства за преодоляване на настъпилото отчуждение между детето и другия родител следва ли да се приеме, че той следва да присъства поне за определен период от време на срещите между детето и другия родител, за да спомогне за преодоляване на отчуждението, или това непременно следва да бъде социален работник, или психолог? 2. Кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца? 3. Как следва да се преценява желанието на детето и интересът на детето при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права? 4. При определяне, респективно-изменяне на режима на контакти между родителя и детето, съдът следва ли да вземе предвид готовността на родителя, който упражнява родителските права да бъдат осъществявани контакти между детето и другия родител и желанието му да съдейства за премахване на синдрома на родителско отчуждение? 5. Следва ли при наличие на силно и трайно влошаване на отношенията между детето и родителя, при когото то не живее, това да бъде основание за определяне на такъв режим на лични отношения, който да е щадящ за детето и който да доведе до нормализиране на контактите и евентуалното присъствие на тези срещи на другият родител, който е готов да подпомага детето да преодолее негативната си нагласа спрямо другия родител, би ли било в интерес на детето и би ли бил този вариант по-малко стресиращ за детето от присъствието на чуждо за детето лице – социален работник? 6. Следва ли поведението на майката, изразяващо се във въвличане на детето в нейни кореспонденции със сексуално и еротично съдържание да бъде оценено като поставяне на детето в риск и следва ли съда да вземе предвид, че наличието на синдрома на родителско отчуждение е в резултат на преживяванията на детето в следствие на неговите наблюдения по отношение на по-разкрепостеното сексуално поведение на майката. Горните обстоятелства следва ли да се отчетат като новонастъпили обстоятелства, водещи до значителна промяна в обстоятелствата, влияещи неблагоприятно върху детето, което да даде основание за промяна на режима на контакти между детето и майката? 7. Налице ли е влошаване на положението на детето/живеещо при бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права/, което да засяга ефикасността на постановените преди това мерки и режим на контакти с майката, поради наличието на синдром на родителско отчуждение, развит у детето впоследствие, вследствие поведението на майката, установени по делото и настъпили след първоначално определения режим на контакти поради поведението на майката? 8. Най-добрият интерес на детето включва ли и въпроса относно необходимостта да поддържа пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителски права, като това да се случва в присъствието на близък за детето човек – другият родител, който е изразил готовност да съдейства за подобряване на отношенията майка-дете и възстановяване на връзката между тях? 9.Следва ли съдът да обсъди поотделно всяко едно от доказателствата по делото и в тяхната съвкупност с оглед направените фактически и правни изводи по делото? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. Ответницата по касационната жалба Р. А. Т., чрез адв. Л. П. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Първоинстанционното производство по гр.дело № 6660/2019 г. на Русенския районен съд е образувано по предявен иск от В. Л. Р. против Р. А. Т. с правно основание чл.59,ал.9 СК, вр.чл.51,ал.4 СК за изменение на определения с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС режим на лични отношения на ответницата с детето М. В. Т., като бъде постановено майката да го осъществява всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 18 часа в присъствието на бащата, както и всяка първа и трета сряда от месеца от 17 до 19 часа отново в присъствие на бащата. С обжалваното решение е отменено решение № 260656/17.12.2021 г. по гр.дело № 6660/2019 г. на РРС, с което е отхвърлен искът на В. Л. Р. за изменение на установения със споразумението, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и дъщеря й М. В. Т. в частта само за периода от първите 3 месеца след влизане на решението в сила и вместо това е определен режим на лични отношения между майката Р. Т. и детето М. Т. за период от 3 месеца след влизане на решението в законна сила всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 17 часа без присъствие на бащата, като срещите се осъществяват под контрола на социален работник от Д”СП” Русе или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответен специалист/социален работник, педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на социална услуга на страните и детето/ на контактите на детето с майката. В посочения тримесечен период детето ще бъде предавано на майката от бащата В. Р. в присъствие на служител на Д”СП” Русе и на определено от същата социална служба място в общността, а майката ще връща детето в дома на бащата. Със същото решение е потвърдено решението от 17.12.2021 г. по гр.дело № 6660/2019 г. на РРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. Р. иск за изменение на установения със споразумението, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС режим на лични отношения между майката Р. Т. и детето М. Т. за периода след изтичане на три месеца от влизане в сила на въззивното решение. От фактическа страна е прието за установено, че страните са родители на детето М., което към датата на подаване на исковата молба е било на 7 г. и 5 м., а към постановяване на въззивното решение е на почти 10 години. Посочено е за безспорно, че с Решение от 02.08.2018 г., постановено по гр. д. № 5287/2018 г. на РРС са изменени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, като на майката Р. Т. е определен режим на лични отношения с дъщеря й всяка събота от 8 ч до неделя в 18 ч /с преспиване/, един месец през лятото по време, когато бащата не е в платен отпуск, първата половина на Коледната ваканция и втората половина на Великденската ваканция. Прието е, че според изслушаната и приета съдебно-психологическа експертиза детето поведенчески и вербално изразява привързаност и по-силна емоционална близост към баща си. Към майката е налице емоционална ангажираност, но с известна дистанцираност. Въпреки всичко, според експерта, детето се стреми да запази балансирано отношение към родителите си и включва майка си в целосттта на семейство. Обективните данни от проведеното изследване на взаимоотношенията между детето и неговите родители не показват синдром на родителско отчуждение към нито един от тях. Според вещото лице, към настоящия момент липсват обективни данни майката да е опасна в емоционален план за дъщеря си. Проведеното й психологическо изследване я показва като личност, която не е агресивна и не е опасна физически за обкръжението си. Прието е, че според вещото лице детето М. е общително, неагресивно и има добре установено понятие за граници. Налична е средна степен на тревожност, чиято тенденция при наличните семейни обстоятелства би била прогресивна. Предвид факта, че детето желае майката да е също основен фактор в семейството му, едно ограничаване на контактите с нея би било допълнителен стресогенен фактор и ще засили тревожността му. Според експерта-психолог са необходими пълноценни контакти с майката. Поради проблемните взаимоотношения между родителите е необходима системна психотерапевтична работа в посока нормализирането им до степен да не рефлектират върху детето. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите, посочени от всяка от страните. Прието е, че показанията на св. Л. М. и св. П. А. относно злоупотреба на ответницата с алкохол и относно родителските й качества се отнасят за период отпреди постановяване на съдебното решение от 02.08.2018 г., чието изменение се иска и поради това се явяват неотносими към предмета на делото. Приел е, че в преимуществената си част неотносими по същата причина се явяват и показанията на св. Е. Е.. За относимия към настоящото дело период е прието, че следва да бъде ценено единствено изнесеното от нея, че миналата година /2019 г./ я видяла да излиза тихомълком от дома си във видимо нетрезво състояние, но баща й излязъл и я прибрал. Свидетелката изрично заявила, че избягва да се среща с Р., че я вижда само отдалеч и по нейна преценка тя се облича и държи неприлично. Съдът е приел, че свидетелката на ищеца Д. К., която понастоящем живее с него на семейни начала изнася данни, че бащата се грижи безупречно за детето, не препятства срещите му с ответницата, като често и сам ги инициира. Свидетелства, че знае от детето, че когато е било при майка си тя го е запознавала с различни мъже - нейни партньори. Не дошла на първия учебен ден на детето, нито на родителските срещи преди това, независимо, че я уведомили. Изнася данни за конфликт на ответницата е класната поради това, че нарушила учебния процес на децата. Свидетелства, че когато с ищеца взели от дома на Р. багажа на детето /след промяната на местоживеенето му/ открили в компютъра достъпни порнографски снимки на ответницата и други хора. Изнася данни, че М. често се връща от срещите с майка си неизкъпана, мръсна, гладна, несресана, болна. Веднъж се върнала със синина от паднал буркан върху нея, веднъж нахапана ог бълхи, а друг път със счупен зъб ог вратата. Свидетелства, че веднъж ищецът си изпуснал нервите и дръпнал ухото на детето, но тя лично не присъствала. Било й споделено от него, че това било провокирано от безотговорното и незаинтересовано поведение на детето към домашните му. Други такива случаи нямало. Според свидетелката, М. прекарвала времето при майка си в забавления и без отговорност. Прието е, че свидетелката на ответницата Д. И. изнася данни, че знае, че ответницата в миналото е имала проблеми с алкохола и храненето, наложили влизането й в психодиспансера, но заявява, че към настоящия момент няма такива слабости. Р. била психически здрава и в състояние да обгрижва детето си. Според св. И., майката и дъщерята имали специални отношения, общували с лекота. Говорели си за сериозни неща със закачка, забавлявали се и учели заедно. В дома на Р. имало снимки на тримата, подредени в детската стая. Майката говорела хубави неща пред М. за баща й, не го нагрубявала. Свидетелства още, че детето е в сигурни ръце, когато е с майка си, тъй като тя е разумна, умерена и уверена, всеотдайна и грижовна и М. се отнасяла с обич към нея. Посочено е, че свидетелката на ответницата В. К. също изнася данни за силната връзка между майка и дъщеря, както и за това, че времето за срещите им никога не им стигало. Момиченцето жадувало да е с майка си. Дава показания, че М. е щастливо дете, със силен характер, което обожавало ответницата, но според нея било потиснато. Свидетелства, че е кръстница на детето и го познава от едногодишна възраст. Според свидетелката, М. се чувствала потисната от това, че баща й ще се сърди, ще й се кара и не се чувствала добре. Дава показания, че имало случаи, когато бащата отказвал да даде детето на ответницата. Свидетелства, че тя била психически стабилна, не употребявала алкохол към настоящия момент. Прието е, че св. А. Т. - баща на ответницата дава показания, че дъщеря му имала булимия и проблеми поради невъзможността да разгражда алкохол, заради които лежала 4 пъти в психодиспансера, но от 5.03.2019 г. започнала работа и се чувствала добре. Тези проблеми били вследствие на психическия тормоз, на който била подложена от ищеца. След раздялата им обаче била стабилна, започнала да качва килограми, не употребявала алкохол. Свидетелства, че взаимоотношенията между дъщеря му и внучката му са чудесни. Детето било щастливо, когато е при тях. Никога не говорили нищо лошо пред детето за баща му. Съдът е посочил, че останалите показания на свидетеля касаят период, неотносим за настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. По делото са приети два социални доклада, вторият от тях изготвен през ноември, 2021 г., предвид дългия период, през който делото е било спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК. Въззивният съд е приел, че и от двата доклада е видно, че основните потребности на детето М. от дом, уют, здравеопазване се задоволяват адекватно от бащата, който проявява отговорност към грижите за дъщеря си. В дома на майка си имало обзаведена детска стая с необходимите условия - кът за учене, играчки, книги. От първия приет по делото социален доклад, изготвен на 17.01.2020 г. е прието за установено, че детето познава и контактува пълноценно с роднините си по майчина линия. Очаква срещите с майка си, дядо си, баба си и прабаба си по майчина линия. Споделяли общи екскурзии до морето, както и до различни забележителности в България, разходки, занимания с настолни и образователни игри. Детето гостувало и в къщата им в [населено място]. Прието е, че според приетия по делото актуален социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] от октомври 2020 г и към момента режимът на лични отношения между детето и майката не се спазва. Посочил е, че социалните работници указват, че продължава подкрепата за родителите и детето чрез предоставяне на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа" в ЦОП към КСУДС - Русе в посока поддържане на положителния образ на другия, възстановяване на комуникацията помежду им и спазването на общи правила, граници в общуването и по въпроси свързани с отглеждането и възпитанието на момичето. Считат, че това ще позволи момичето да общува с двамата си родители и да прекарва достатъчно време с всеки един от тях. По време на тези консултации детето споделяло, че се притеснява от майка си без да сочи конкретни причини. Изразявало желание да се вижда с нея, но не насаме. Отказите си за телефонен разговор с майката или на отговор на съобщенията във вайбър оправдавало с факта, че били иницирани по време, когато е заето. Приел е за установено от доклада, че социалната и психологическата работа с детето е насочена към изграждане на положителен „Аз“ - образ, подобряване на уменията за споделяне на силни емоции и чувства, взаимодействие и комуникация с връстници. Съдът е посочил, че по делото са приети фотокопия на проведен чат във вайбър, ведно със снимков материал. Пред въззивната инстанция са изслушани и двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Ищецът потвърдил изнесеното в актуалния социален доклад, че детето не се е виждало с майка си от година и половина. Заявява, че не препятства тези контакти, а те били нежелани от детето, защото било разочаровано от майка си и роднините си майчина линия. Неколкократно заявява категоричното си нежелание да се прекъсва връзката между ответницата и момиченцето им. Твърди, че тъй като той отглежда детето към настоящия момент, е запознат с неговите чувства, нужди и как то възприемало ситуацията. Изразява, готовност да помогне за това ответницата да се сближи с дъщеря им, двете да имат комуникация, за да бъдат защитени интересът и нуждите на М.. Целта му била те да имат правилни отношения, до които да стигнат постепенно, но според него това следва да стане чрез неговото посредничество. Поради това заявява, че настоява срещите между двете да се осъществяват в негово присъствие, за да може той да насочва и да допринесе за правилната им комуникация. Ответницата Р. Т. изразява категоричното си нежелание да осъществява режима си лични контакти с М. в присъствието на бившия си съпруг. Заявява, че е загрижена за детето си майка. Според нея получилото се дистанциране между нея и дъщеря й е в резултат от поведението на бащата. Разяснява, че действително при настъпване на Ковид епидемията умишлено не вземала детето при себе си, тъй като майка й работела като лекар в Ковид отделение и се опасявала да не зарази детето. Според ответницата този период бил използван от бащата, за да настрои М. срещу нея. Потвърждава, че е ходила впоследствие да иска да осъществи режима си на лични отношения с нея със свидетели, приятели, с баща си, вкл. и с полиция, но като видяла колко се стресирало детето престанала. Решила, че е по-добре да изчака да се поуспокоят нещата, в т. ч. и детето, но така и не стигнала до възможност да се видят. Единствените им срещи били чрез социалните работници. Имала желание да го заведе на психолог, но бащата бил против. Споделя, че двете с М. били близки до момента, в който баща й не ги разделил. Относно откритите на ползвания от детето компютър снимки обяснява, че били направени от бившия й съпруг. Според нея влошеното й психическо и здравословно състояние се дължало на оказвания от него психически тормоз. Поради това и през 2018 г. се лекувала. След като той обаче излязъл от живота й, вече се чувствала добре, нямала никакви проблеми. От правна страна е прието, че установеното в чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 СК правило за изменение на съдебно установения режим на лични отношения на детето с родителя, неупражняващ родителските права, е основано на грижата за децата и съобразяването с техните интереси. Прието е още, че предпоставка за промяната е изменение на обстоятелствата, което означава след постановяване на тези мерки да е възникнала нова обстановка, при която интересите на детето изискват ревизията й. Фактите, водещи до изменение на обстоятелствата по смисъла на посочените разпоредби, са примерно изброени в т. 5 на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, чиито разяснения са задължителни за съдилищата. Прието е за установено по делото, че и двамата родители обичат дъщеря си, привързани са силно към нея, загрижени са за пълноценното й израстване и развитие, разполагат с нужните условия, за да я отглеждат и възпитават. Прието е още, че неразбирателството и натрупалото се във времето след раздялата емоционално напрежение, недоверие и негативизъм помежду им е довело до проблеми в комуникацията по въпросите за връзката, която детето трябва да запази и поддържа с майка си. Според съда на теория и двамата родители съзнават и заявяват, че в най-добрия интерес на М. е тя да има стабилна и пълноценна връзка с майка си, но на практика поведението на възрастните подлага на изпитание естествените чувства и потребности на детето да общува по нормален начин с нея и роднините си по майчина линия. Въззивният съд е приел, че по делото не са установени изложените в исковата молба твърдения, че майката има поведение, което поставя в риск детето и че не полага адекватни грижи за него, когато то пребивава при нея. Приел е още, че ангажираните от ищеца в подкрепа на твърденията му гласни доказателства преимуществено се отнасят за периода, през който страните по делото все още са били заедно, преди постановяване на решението от 02.08.2018 г., чието изменение се иска. Посочено е, че въведените и в исковата молба, и с въззивната жалба доводи за неморално и психически нестабилно поведение на ищцата също преимуществено са обосновани с факти и обстоятелства отпреди това решение. Прието е, че от относимите към изследвания период гласни доказателства в този смисъл данни за такова поведение се съдържат единствено в показанията на св. Д. К.. Тези показания съдът е ценил, отчитайки евентуалната им заинтересованост, доколкото е във фактическо съжителство с ищеца към настоящия момент, че те се опровергават от показанията на св. К. и св. И., които имат преки впечатления от общуването на детето с майката след постановяване на режима на лични отношения, чието изменение се иска и са незаинтересовани от изхода на делото. Прието е, че показанията на св. К. и св. И. подкрепят показанията на св. А. Т., поради което дори и при отчитане и на неговата евентуалната заинтересованост като баща на ответницата, съдът ги е съобразил. Посочено е, че и св. Е. Е. говори за неморално поведение на майката, изразявайки своята лична субективна преценка относно облеклото и държанието на ответницата, но според съда показанията й са неотносими към предмета на делото, още повече, че самата свидетелка обяснява, че вижда всичко отдалеч, без пряко да контактува с Р.. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ответницата е имала проблеми, предизвикани от приема на алкохол и булимията, които са наложили на няколко пъти постъпването й в психиатрично заведение. Приел е още, че от началото на 2019 г. до настоящия момент липсват каквито и да било данни и доказателства за нейно поведение, което да поставя в риск детето М.. Прието е за установено, включително и от приетата съдебно-психологическа експертиза, че тя е емоционално стабилна и не представлява никакава опасност за дъщеря си. Въззивният съд е обсъдил оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не ценил приетите като писмени доказателства фотоснимки, съдържащи кореспонденция с порнографско съдържание, обект на интерес, в която било самото дете и е отбелязал следното: Прието е, че по делото от ищеца не е проведено пълно и главно доказване на тяхната истинност, че не е установено нито от кого, нито кога е бил проведен този разговор. Посочено е, че както самият той, така и всички свидетели заявяват, че тази кореспонденция му е била известна още през 2018 г., че от тогава датират и откритите от него в ползвания и от детето компютър снимки с порнографско съдържание. Посочено е, че и ищецът, и съжителстващата в момента е него св. К. заявяват, че това се е случило непосредствено след промяната на местоживеенето на детето през 2018 г., наложило преместване на личите му вещи в дома на бащата. Приети са за основателни възраженията на ответната страна за причината, поради която не е реагирал веднага, а е сторил това след повече от 1 година, щом е счел, че общуването на детето е майката е опасно. Преценени са за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че съдът не ценил приетата съдебно-психологическа експертиза в частта, в която вещото лице обсъжда приложения по делото снимков материал. Посочено е, че експертът заключава, че от онлайн писмената комуникация възниква въпросът за моралните норми и ценностната система, които притежава Р., но само ако се установи, че тази кореспонденция не е манипулирана и участието на майката в нея е истинско. Подобно доказване според съда не е проведено. Поради това и заключението в тази част съдът е приел, че не следва да бъде съобразявано предвид неговата условност. По същата причина съдът е приел, че тази онлайн кореспонденция не може да бъде съобразявана от съда и като индиция за някакво посегателство на майката над детето. Въззивният съд не е споделил в цялост правните изводи на РРС като е намерил, че същият не е изпълнил задължението си по чл. 235, ал. 3 ГПК да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Прието е за установено по делото, че за период от около година и половина майката не е осъществявала режим на лични отношения с дъщеря си и двете не са имали почти никакви контакти. Приел е, че с оглед конкретните обстоятелства по делото (влошени отношения между родителите, продължителният период, през който детето не е имало контакти с майката с произтичащия от това риск за настъпване на родителско отчуждение), както и предвид висшия интерес на детето от контакти с неотглеждащия го родител и задължението на съда служебно да следи за защита интересите на детето, е необходимо при условията на чл. 59, ал. 9 СК във връзка с чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 СК да се вземат защитни мерки за осъществяване на контактите на детето с майката с оглед възстановяване на доверителните и близки отношения помежду им и нормалната им комуникация. Съдът е приел, че е целесъобразно определянето на преходен период от три месеца, считано от влизане в сила на решението за осъществяване на личните отношения между майката и детето, като им се окаже помощ от социалните служби и психологическа подкрепа. В конкретния случай, съдът е приел, че защитните мерки в така определения тримесечен срок следва да бъдат осъществяване на контакти всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч до 17:00 ч в присъствието на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, вкл. и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите на детето с майката. Въззивният съд е намерил за нецелесъобразно контактите на майката с детето по време на защитните мерки да се осъществяват в присъствието на бащата. Прието е, че напрежението и конфликтът между родителите биха могли да повлияят негативно или да осуетят осъществяването на пълноценен контакт между детето и майката и възстановяването и надграждането на емоционалната връзка между тях. Отчетено е, че периодът от три месеца, в който контактите на детето с майката се осъществяват под контрола на социалните служби, е достатъчен за преодоляване на тревожността на детето от промяната в изградения стереотип на живот без контакти с майката и на създаване на близост помежду им. Съобразено е, че детето е контактувало и преспивало в дома на майката преди влошаване отношенията между родителите, че тя е участвала активно в отглеждането му преди раздялата на родителите. Посочено е, че едва след изтичане на този преходен тримесечен период и възстановяване на доверителната връзка между майката и детето, ответницата би могла да реализира самостоятелни контакти с дъщеря си в обема, определен с Решението от 2.08.2018 г., постановено по гр.д.№ 5287/2018 г. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи, пети и осми въпроси от изложението. Същите са сходни по съдържание и се свеждат до въпроса при определяне режим на лични отношения на детето М. с майката, бащата В. Р. да присъства по време на срещите на детето с майката, респективно и в периода от време, през който съдът определя защитни мерки за осигуряване изпълнението на решението. Жалбоподателят не е цитирал решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК в противоречие, с които според него са разрешени посочените въпроси. С оглед на това съдът преценява, че не е установено допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи, пети и осми въпроси. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението, тъй като е формулиран общо и не е свързан с конкретните решаващи правни изводи на съда по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвърти, шести и седми въпроси, тъй като са формулирани хипотетично – т.е. възоснова на факти, каквито не са приети за установени по делото. Поради това съдът преценява, че въпросите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението в частта: следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанието на детето при преценката на интересите на детето, при определяне режим на лични контакти с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В тази част разрешението на правния въпрос е в съответствие с цитираното решение № 110/22.05.2018 г. по гр.дело № 327/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по деветия въпрос от изложението. Същият е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, а именно съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съответно е формирал фактически и правни изводи, което е намерило израз в мотивите на решението. Обсъдени са и доводите на всяка от страните, относими към правния спор. В изпълнение на задължението съдът служебно да следи за интереса на детето в производството по чл. 59,ал.9 СК настоящият съдебен състав преценява, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за преценка най-добрия интерес на детето М. В. Т. и с оглед определения режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и детето М. В. Т. за период от три месеца след влизане на решението в законна сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение