Определение № 982 от 18.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1313/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Фондация „Европа“ със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. П. А. от САК, срещу въззивно решение № 245 от 11.04.2023 г., постановено по в. т. д. № 100/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 1048 от 19.09.2022 г. по т. д. № 782/2021 г. на Софийски градски съд, с което Фондация „Европа“ е осъдена да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД на „АЕС България“ ЕООД сумата 50 000 лв. - връщане на даденото по развален договор за изработка от 16.02.2016 г., заедно с направените в хода на делото разноски. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че сключеният между страните договор за изработка е развален надлежно от ищеца - възложител и че като последица от развалянето за ищеца е възникнало право да претендира и получи платената по договора сума на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Излага доводи, че развалянето на договора е крайно средство за прекратяване на договорното правоотношение и предполага неизпълнение на договора, каквото в случая не е налице, тъй като всички възложени дейности са изпълнени от негова страна. Позовава се на липса на отправено от ищеца едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, предвидено изрично от страните в договорната клауза на т.V като предпоставка за настъпване на последиците по чл.87 ЗЗД. Развива и съображения, че обективираното в исковата молба изявление на ищеца за разваляне на договора е адресирано до съда и поради това не може да се разглежда като изявление на кредитора до длъжника по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следният въпрос, за който се твърди, че е значим за изхода на делото и че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в множество цитирани решения: „Възниква ли за ищеца правото да развали двустранен договор, без да даде подходящ срок за изпълнение, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, затова, че ответникът е в забава, и когато се твърди, че договорът е развален едностранно от кредитора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, трябва ли основанието за разваляне на договора - невъзможност за изпълнение, безполезност на изпълнението или др., да се докаже от този, който го твърди, и в този случай само и единствено забавата и нейната продължителност достатъчни ли са да обосноват някое от основанията на чл.87, ал.2 ЗЗД на неизпълнението, респ. разваляне на договора“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „АЕС България“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. К. Т. от АК Бургас, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че: На 16.02.2016 г. е сключен договор, с който ищецът „АЕС България“ ЕООД е възложил, а ответникът Фондация „Европа“ е приел да изпълни предпроектно проучване и разработване на концепция във връзка с кандидатстване по оперативна програма „Добри и безопасни условия на труд“, да организира и да съдейства за намиране на партньори по проекта, да подготви и изработи проект, според допустимите възможности за финансиране, след представяне на необходимата документация от възложителя. В договора не е уговорен конкретен срок за изпълнение, а е прието, че той влиза в сила от датата на получаване на 50 % от сумата (договореното възнаграждение) по банкова сметка на изпълнителя и се счита за приключен след изготвяне на проекта и превеждане на останалите 50 % по сметка на възложителя. Предвидена е възможност за прекратяване на договора от всяка от страните с едномесечно предизвестие (т.V). Съгласно договорната клауза на т.ІV, дължимото от възложителя възнаграждение по договора е в размер на 50 000 евро или левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането; Възнаграждението се заплаща по посочена банкова сметка на изпълнителя по схемата 50 % - до пет работни дни след подписване на договора, и останалите 50 % - до пет работни работни дни след изготвяне и представяне на проекта. На 02.02.2016 г. ищецът е издал фактура за сумата 50 000 лв., която е платена от ответника на 07.03.2016 г. На 20.02.2016 г. е сключен договор между Фондация „Европа“ и „Херцог“ ЕООД, с който фондацията е възложила, а дружеството е приело да изпълни конкретно посочени действия, съвпадащи с действията, предмет на възлагане с договора от 16.02.2016 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е направил извод, че страните в процеса са обвързани от договор за изработка, с който ответникът - изпълнител се е задължил да престира интелектуална дейност, изразяваща се най-общо в изработване на план (концепция) за кандидатстване на ищеца - възложител по конкретна оперативна програма и за получаване на финансиране по нея. Съдът е преценил, че произнасянето по основателността на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД предполага отговор на въпроса дали договорът е развален с достигане до ответника на препис от исковата молба, с която ищецът е отправил изявление за разваляне. Позовавайки се на практика на ВКС, въззивният съд е изложил съображения, че правото на едностранно извънсъдебно разваляне на договор може да бъде осъществено и с изявление за разваляне, формулирано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, с която се предявява иск за последиците от развалянето; За да настъпи ефекта на развалянето, трябва да се докажат предпоставките по чл.87 ЗЗД, като развалянето се реализира, ако длъжникът не изпълни задълженията си в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящ, предвид конкретните обстоятелства, срок. След преценка на фактите по делото въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.87 ЗЗД са налице, тъй като ответникът - изпълнител не е ангажирал доказателства за частично или пълно изпълнение на поетите с договора задължения. Акцентирал е върху факта, че представените от ответника писмени доказателства, предназначени да установят твърдяното от него договорно изпълнение, представляват публично достъпни писмени документи, които не доказват изпълнение на конкретно поети задължения. Като негоден да докаже изпълнение на договора за изработка съдът е преценил и представения от ответника договор с „Херцог“ ЕООД. С оглед приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е формирал решаващия извод, че след като ответникът не е изпълнил възложените с договора за изработка работи, включително в периода след връчване на исковата молба (05.02.2021 г.) до приключване на устните състезания по делото (21.03.2023 г.), договорът е развален на основание чл.87 ЗЗД с произтичащите от това последици. В съответствие с извода, че договорът е развален едностранно от ищеца съгласно чл.87 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл, че като последица от развалянето е отпаднало основанието, на което ответникът е получил платената от ищеца сума за възнаграждение в размер на 50 000 лв., и същата подлежи на връщане по силата на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Предвид изложеното, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което ответникът Фондация „Европа“ е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД да заплати (върне) на ищеца „АЕС България“ ЕООД сумата 50 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Посоченият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, е относим към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. За да приеме, че за ищеца е възникнало потестативното право да развали договора за изработка, въззивният съд е направил извод, че ответникът не е изпълнил нито едно от поетите с договора задължения - не само до датата на предявяване на иска, а и до приключване на устните състезания във въззивното производство. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба съдържа изявление за разваляне на договора, и след като е съобразил, че в периода от нейното връчване до приключване на устните състезания ответникът не е предприел изпълнение на договорните си задължения, се е произнесъл, че договорът е развален и че за ищеца - възложител е възникнало право да претендира платената част от уговореното възнаграждение поради отпадане на основанието за плащане по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. При произнасянето по основателността на иска въззивният съд не е формирал извод, че развалянето е настъпило в някоя от хипотезите на чл.87, ал.2 ЗЗД, изключващи необходимостта от отправяне на предупреждение за разваляне с предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение. Развалянето на договора е мотивирано със съдържащото се в исковата молба изявление на ищеца - кредитор по чл.87, ал.1 ЗЗД, отправено при наличие на обективния факт на договорното неизпълнение, което се е проявило преди предявяване на иска и е продължило до приключване на устните състезания във въззивното производство. Формулираният от касатора въпрос не отразява коректно решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано уважаването на иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради което касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Дори да се приеме условно, че въпросът е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не е изпълнено специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнително изискване - да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на решения по т. д. № 856/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., т. д. № 279/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., и т. д. № 1002/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е възприето разрешението, че развалянето на договор без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл.87, ал.2 ЗЗД, е възможно в изрично посочените от закона хипотези - при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, при отпадане на интереса на кредитора от изпълнението в случай на забава на длъжника (т. нар. безполезност на престацията) и когато е уговорено задължението да бъде изпълнено в точно определено време (т. нар. фикс сделки). В подкрепа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК са цитирани също решения по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, І т. о., т. д. № 116/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., т. д. № 307/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и т. д. № 307/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е прието, че за да претендира връщане на даденото на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД като последица от упражнено право на едностранно разваляне на договора по чл.87, ал.2 ЗЗД, ищецът следва да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД, от които е възникнало правото му да развали договора без предоставяне на срок за изпълнение на длъжника. Препратено е и към практика на ВКС, според която „когато се твърдят предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на договор, тяхното настъпване трябва да е резултат от виновната забава на длъжника и кредиторът трябва да ги докаже (освен ако страните предварително не са уговорили друго). Формираната с посочените в изложението решения практика на ВКС е неотносима и не доказва релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие, тъй като в обжалваното решение развалянето на договора между страните не е обвързано с хипотезите по чл.87, ал.2 ЗЗД. За да уважи предявения срещу касатора осъдителен иск за връщане на полученото по договора за изработка възнаграждение, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил поетите с договора задължения, без да твърди и да докаже основателни причини за неизпълнението, и че договорът е развален с връчване на исковата молба, съдържаща изявление на ищеца за развалянето; До приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, когато е изтекъл обективно подходящият с оглед на конкретните обстоятелства срок за изпълнение, предоставен с исковата молба, ответникът не е предложил изпълнение и не е престирал дължимото по договора, поради което изявлението за разваляне е породило целените правни последици. Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с константната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 178/12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 81/03.06.2015 г. по т. д. № 1591/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., според която: „Когато ищецът е направил искане за разваляне на договора поради неизпълнение с исковата молба, волята за разваляне на възникналото между страните договорно правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора и при наличие на останалите предпоставки по чл.87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален като последица от връчване на преписа от исковата молба. С исковата молба (включително когато се предявява иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД) може да се развали поради неизпълнение всеки двустранен договор, като във всички случаи договорът се счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода на съдебното производство до изтичане на обективно подходящия с оглед на конкретните обстоятелства срок“. В решение № 186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о., е разяснено, че разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД регламентира хипотези на разваляне на договора от кредитора без искане за изпълнение в подходящ срок, докато договорът може да бъде развален и с исковата молба, в която хипотеза развалянето може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящ, предвид конкретните обстоятелства, срок. Въззивният съд е съобразил съществуващата (и относима към спора) практика на ВКС и е постановил решението си в съответствие с нея, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивния съдебен акт до касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 100/2023 г на Апелативен съд - София. Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация поради непредставяне на доказателства за тяхното извършване в производството по чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,