Определение № 119 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 25/2012 г.
ВКСI гражданско отделение30.03.2012 г.докладчик Гълъбина Генчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 11982 от 08.12.2011г. на Ц. С. Й. срещу решение № 540 от 04.11.2011 г. по гр. д. № 859 по описа за 2010 г. на Русенски окръжен съд. ОСЪЖДА Ц. С. Й. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] сумата от 300 лева разноски за производството пред настоящата инстанция. О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба вх. № 11982 от 08.12.2011г., подадена от адв. М. Г. в качеството й на процесуален представител на Ц. С. Й. срещу решение № 540 от 04.11.2011 г. по гр. д. № 859 по описа за 2010 г. на Русенски окръжен съд. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез адв. М. Н., съдържащ твърдения за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Ответникът претендира сторените по делото разноски. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС и насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като чл. 280, ал. 2 ГПК постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Исковата молба е постъпила в деловодството на Районен съд [населено място] при действието на ГПК /ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. Нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК предвижда, че цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот, какъвто е предявен в настоящия случай, е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, а по искове за сключване на окончателен договор т. 4 на същата разпоредба препраща към размерите по т.2, в случай чe иска има за предмет вещни права върху имот. В първоинстанционното производство са представени удостоверения за данъчната оценка на процесните имоти, видно от които цената на предявените искове е в размер на 1064 лева т.е. под 5000 лева. Ето защо касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност. С оглед изхода на делото и представения от ответника по касационната жалба договор за правна защита и съдействие серия А № [ЕГН] от 03.01.2012 г., от който е видно, че търсените разноски са действително направени, претенцията на [фирма] се явява основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.