Определение № 363 от 01.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 997/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно Решение № 512 от 15.11.2021 г. по в.гр.д.№ 1468/2021 г. на Окръжен съд - Бургас е отменено Решение № 260358 от 24.02.2021 г., допълнено с Решение № 260957 от 06.07.2021 г., постановени от Районен съд – Бургас по гр.д.№ 6733/2019 г., в частта, в която са определени квотите, при които e допуснато да се извърши съдебна делба по отношение на дворно място, за което е отреден УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска, с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ , запад: УПИ , север – улица, юг – УПИ **, като е постановено делбата да се извърши при квоти, както следва: за В. А. Г. – 3/16 идеални части; за Н. А. А. – 3/16 идеални части; както и по 1/8 идеална част за всеки от съделителите Т. Р. Б., Р. А. П., И. А. Б., Д. А. Б. и П. И. И..

Първоинстанционното решение е отменено в частта, в която районният съд се е произнесъл по допускането на делбата на първия жилищен етаж от построената в дворното място масивна жилищна сграда със застроена площ на жилищната сграда от 107,30 кв.м., като е постановил, че делбата се допуска по отношение на обекта, описан така: първи жилищен етаж, представляващ масивна жилищна сграда със застроена площ на жилищната сграда от 107,30 кв.м., построена в дворно място, за което е отреден УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска с площ от 694 кв.м., при граници и съседи: изток - УПИ , запад: УПИ , север – улица, юг – УПИ **, ведно с прилежащия му полусутерен със застроена площ от 34,90 кв.м., от които 10,70 кв.м. стълбище и 24,20 кв.м. избено помещение при следните квоти: за В. А. Г. – 3/16 идеални части; за Н. А. А. – 3/16 идеални части; за всеки от съделителите Т. Р. Б., Р. А. П., И. А. Б. и Д. А. Б. – по 1/16 идеална част за всеки от тях и за съделителя П. И. И. – 3/8 идеални части.

Първоинстанционното решение е отменено и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на масивен гараж с площ от 18 кв.м., разположен в северозападната част на УПИ ** в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска с площ от 694 кв.м. и вместо това е постановено, че се допуска извършването на съдебна делба и на този обект при квоти: за всеки от съделителите Т. Р. Б., Р. А. П., Д. А. Б. и Д. А. Б. – по 1/8 идеална част за всеки от тях, както и 1/2 идеална част за съделителя П. И. И..

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска за делба на паянтов гараж с площ от 16 кв.м. разположен в североизточната част на УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска.

С касационна жалба вх.№ 10755 от 22.12.2021 г., подадена от Т. Р. Б., Р. А. П., И. А. Б. и Д. А. Б., чрез адвокат М. Г. от АК - Бургас, въззивното решение е обжалвано в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по допускането на делба на дворното място, както и относно разноските. Касаторите считат, че теренът има статут на обща част и делба следва да се допусне само на прилежащата към жилището на първия етаж 1/2 идеална част от дворното място и то само за ищците В. А. Г. и Н. А. А. и ответника П. И. И., но не и по отношение на касаторите по съображения, че последните, независимо от притежанието на идеални части от жилището на първия етаж, не притежават собственост в принадлежащата към жилището на първия етаж 1/2 идеална част от дворното място. Изложили са оплаквания и срещу произнасянето на въззивния съд в частта за съдебно-деловодните разноски. Претендират разноски за защитата пред ВКС.

Ответниците по касация В. А. Г. и Н. А. А., представлявани от адвокат И. С. от АК – Бургас, са депозирали отговор на касационната жалба, както и отговор на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Считат, че отсъстват основания за допускане на обжалването, както и че подадената касационна жалба е неоснователна.

Ответникът по касация П. И. И., представляван от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК - адвокат Д. П. от АК – Бургас, не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че И. М. М. и Р. П. Д. са сключили граждански брак на 19.12.1967 г.

На 20.04.1968 г. П. Д. Д. дарява на дъщеря си Р. П. М. празно дворно място от 630 кв.м., от което собствено 505 кв.м., съставляващо парцел № ** в кв. 4 по плана на [населено място], област Бургаска. На 11.0501968 г. Р. П. М. придобива по регулация 143 кв.м. от дворното място.

На 30.07.1969 г. на И. М. М. и Р. П. М. е дадена строителна линия и е определено ниво за изграждане на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м.

На 10.08.1989 г. Р. М. умира и оставя за наследници: И. М. М. – съпруг и А. Т. Б. – син.

На 03.06.1992 г. И. М. М. учредява право на надстрояване по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) на втори жилищен етаж от сградата в полза на А. Т. Б.

На 18.12.1992 г. И. М. М. прехвърля на С. Д. А. 1/4 идеална част от придобитата по наследство 1/2 идеална част от дворното място и 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка.

На 30.03.1994 г. А. Т. Б. и съпругата му Т. Р. Б. са признати за собственици на втори жилищен етаж, състоящ се кухня, три стаи, баня – тоалетна и антре от двуетажната жилищна сграда, находяща се в парцел ** в кв. 4 по плана на [населено място], целият урегулиран от 630 кв.м.

На 31.01.1996 г. И. М. прехвърля на С. Д. А. 1/4 идеална част от дворното място и 1/4 идеална част от първи жилищен етаж от построената в парцела двуетажна жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка.

На 16.04.2007 г. И. М. умира и оставя за наследник сина си П. И. И., ответник по иска.

На 19.04.2016 г. С. Д. А. умира и оставя за наследници ищците по делото - В. А. Г. (дъщеря) и Н. А. А. (син).

На 10.03.2018 г. А. Т. Б. умира и оставя за наследници Т. Р. Б. (съпруга) и Р. А. П., И. А. Б. и Д. А. Б. (деца).

В хода на първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че УПИ ** в кв. 4 се създава със сега действащия регулационен план на [населено място], който е одобрен със Заповед № 836 от 04.03.1966 г. и е образуван от части от два имота с планоснимачни номера 113 и 115. Със заповед № РД-0214-2222 от 27.12.2000 г. е одобрен кадастрален план на [населено място], в който имотът е нанесен с планоснимачен № * и съответства на УПИ ** в кв. 4. Разликата в квадратурите, според вещото лице се дължи на точността при заснемането и отразяването на имота в кадастралния план и точността при изчисляването на УПИ * по плана от 1966 г. В кадастралния план имотът е с площ от 694 кв.м. Според експертизата, жилищната сграда се състои от полусутеренен етаж и два жилищни етажа, като полусутерена е само под една част на сградата. Сутеренът е с площ от 34,90 кв.м., първият етаж е с площ от 107,30 кв.м.; вторият етаж също е с площ от 107,30 кв.м. Сградите на допълващото застрояване са масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м., изпълнен на уличната регулация в северозападната част на парцела, паянтов гараж с площ от 16 кв.м., изпълнен на уличната регулация в североизточната част на парцела и ламаринена барака със застроена площ от 20 кв.м., поставена в дъното на парцела. Сградите на допълващото застрояване са изпълнени без строителни книжа. Сградата, която е отразена на скицата с площ от 14 кв.м. е съборена и не съществува.

По делото са събрани показанията на свидетелите Г. М. и К. К.. Свидетелите твърдят, че имотът представлява дворно място с къща и изба. И. М. е ползвал първия етаж, а А. Б. – втория. След построяването на къщата, А. си построява гараж, а И. – преди това. Всеки сам си ползва гаража. Вторият етаж е построен е през 1995 – 1996 г. Жилището на първия етаж не се ползва след смъртта на И. М..

Въззивният съд е приел от правна страна, че съпрузите И. М. М. и Р. П. Д. са придобили в режим на СИО процесния първи етаж от жилищната сграда.Теренът е представлявал лична собственост на Р. П. Д., доколкото е получен по дарение от баща й. След смъртта й през 1989 г. е оставила за наследници И. М. (съпруг) и А. Б. (син). След прекратяването на СИО И. М. е получил 1/2 идеална част от жилището. Правата на съпруга по наследство са: 1/2 идеална част от дворното място и 1/4 идеална част от първия етаж на къщата (или общо – 3/4 идеални части от жилището). Правата на А. Б. са 1/2 идеална част от дворното място и 1/4 идеална част от първия етаж на къщата. През 1992 г. И. М. М. учредява право на надстрояване по реда на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) на втори жилищен етаж от сградата в полза на А. Т. Б. През същата година М. прехвърля на С. Д. А. 1/4 идеална част от придобитата по наследство 1/2 идеална част от дворното място и от 1/2 идеална част от построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда срещу задължение за гледане и издръжка. Така С. А. придобива 1/8 идеална част от дворното място и 1/8 идеална част от първия етаж. Твърдението на ищците, че с тази сделка А. получава 1/4 идеална част от двора и 1/4 идеална част от сградата е счетено за неоснователно предвид съдържанието на нотариален акт № 31, том ХIX, дело № 6839 от 18.12.1992 г. С последващата сделка от 1996 г. М. е прехвърлил на А. още 1/4 идеална част от дворното място и 1/4 идеална част от първи жилищен етаж. Така А. е станала собственик на 3/8 идеални части (1/8 + 1/4) от дворното място и 3/8 идеални части (1/8 + 1/4) от първия етаж. След тази сделка, в патримониума на И. М. са останали 1/8 идеална част от дворното място и 3/8 идеални части от първия етаж, които се наследяват от сина му П. И. И.. Квотите на наследяване на наследниците на А. Б. са съответно по 1/8 (1/2:4) от дворното място и по 1/16 (1/4:4) от първия жилищен етаж.

При това положение, въззивният съд е приел, че квотите на съделителите в правото на собственост върху дворното място, са както следва: за В. А. Г. – 3/16 идеални части (3/8: 2); за Н. А. А. – 3/16 идеални части (3/8: 2); за Т. Р. Б. – 1/8 идеална част (1/2: 4); за Р. А. П. – 1/8 идеална част (1/2: 4); за И. А. Б. – 1/8 идеална част (1/2: 4); за Д. А. Б. – 1/8 идеална част (1/2: 4) и за П. И. И. – 1/8 идеална част. Изложени са мотиви относно квотите на съделителите в правото на собственост върху първия жилищен етаж.

Възражението на ответниците – наследници на А. Б., че делбата на дворното място е недопустима, тъй като същото представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, е намерено за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС дворното място е обща част към етажната собственост, като общите части не може да се делят (чл. 38, ал. 3 ЗС). Според ППВС № 4 от 30.10.1964 г., т. 1 б. „д” и „е”, когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл. 38 ЗС. Изключенията от това правило са развити в съдебната практика. Според Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 2616/2018 г. на ВКС, I г.о., дворното място е обща част към етажната собственост само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дворното място може да е със значително по-голяма площ, която да не изчерпва нуждите на етажната собственост и да може да има и друго предназначение. Етажната собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти в сградата са придобити от лица, различни от първоначалния собственик и стават собственост на тези лица, от който момент те стават собственици и на общите части, визирани в чл. 38 ЗС (Решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 415/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 438 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 987/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 1718/2013 г. на ВКС, I г.о.). Прието е, че в конкретния случай дворното място не се явява обща част, тъй като етажна собственост към настоящия момент не е възникнала. Сградата, предмет на делба в настоящото съдебно производство е съсобствена между страните на основание наследствено правоприемство и транслативни сделки. Обстоятелството, че ответните страни правят възражение за индивидуална собственост на втория жилищен етаж не променя този извод. Етажна собственост ще възникне след разделянето на сградата и обособяването на отделни самостоятелни обекти в нея. Изложено е още, че площта на имота, която е 694 кв.м., позволява да се обособят самостоятелни УПИ според изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

По-нататък е прието за основателно становището на ищците, че трябва да се допусне делба и на полусутеренния етаж – като част от първия жилищет етаж. Изложени са мотиви и по искането за делба на масивен гараж с площ от 18 кв.м., разположен в северозападната част на парцела. И двата гаража (в северозападната и в североизточната част на имота) са изградени без да е учредявано право на строеж и без строителни книжа. По силата на приращението тези постройки следват правото на собственост върху дворното място. По делото няма данни масивният гараж в северозападната част да е прехвърлен на наследодателката на ищците, поради което квотите на наследяване са 1/2 идеална част общо за наследниците на А. Б. и 1/2 идеална част за П. И. И..

Искането за делба на паянтов гараж със застроена площ от 16 кв.м. в североизточната част на парцела, е намерено за неоснователно по съображения, че е основателно възражението на наследниците на А. Б. за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на този гараж, който е изграден от А. Б. в периода 1995 -1996 г. и се е ползвал от него повече от 20 години. Констатирано е, че първоинстанционното решение в частта, в която не е допуснато да се извърши делба на втория жилищен етаж, тъй като същият е изграден от А. Б. въз основа на учредено на 03.06.1992 г. право на надстрояване по реда на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) от И. М. М., не е обжалвано и е влязло в сила.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1.а. Кога възниква етажната собственост;

1.б. Кой е началният момент на възникване на етажната собственост в хипотезата, в която се учредява право на строеж при условията на чл. 56 ЗТСУ (отм.) от единия съсобственик на вече застроено дворно място в полза на другия съсобственик за изграждане на етаж от сграда;

2.а. Допустима ли е делбата при условията на обикновена съсобственост на цялото дворно място, в което е изградена сграда етажна собственост, между етажните собственици;

2.б. Следва ли да се допусне до делба при условията на обикновена съсобственост цялото дворно място, за което с извършването на същата тази делба ще възникне етажна собственост за построената в него сграда;

2.в. Следва ли във фазата по допускане на делба да бъде допусната делба на цялото дворно място, в което има сграда в режим на етажна собственост /възникнала или възникваща с извършването на делбата/ и при какви квоти; Следва ли в тази фаза на делбата да бъдат определени квотите на всички етажни собственици в дворното място – и на тези, които участват в делбата на самостоятелни обекти от етажната собственост, и на онези, които не участват в делбата, но все така са собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост;

2.г. Допустимо ли е чрез съдебна делба да бъде лишен от собственост върху идеални части от дворното място етажен собственик, който притежава самостоятелен обект в сграда в етажната собственост, при това без неговият самостоятелен обект в сградата да е предмет на делбата, т.е делба на последния не е допусната;

3. Длъжен ли е съдът да обоснове правните си изводи върху събрания по делото доказателствен материал и може ли въззивният съд да обоснове решението си на факти и обстоятелства, без производства за надлежното събиране на доказателства за тях.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: въпроси 1.а. и 1.б. – в противоречие с Решение № 813 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1929/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 1247 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 711/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 2616/2018 г. на ВКС, І г.о., въпроси 2.а. – 2.г. – в противоречие с ППВС № 2 от 04.05.1982 г., Решение № 30 от 13.01.1976 г. по гр.д.№ 2270/1975 г. на ВС, І г.о., Решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр.д.№ 216/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 1247 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 711/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр.д.№ 2616/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр.д.№ 415/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 979/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 293 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 2 от 02.02.2018 г. по гр.д.№ 535/2017 г. на ВКС, І г.о., въпрос № 3 – в противоречие с Решение № 66 от 19.07.2017 г. по гр.д.№ 3499/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 02.07.2019 г. по гр.д.№ 3411/2018 г. на ВКС, І г.о., Решение 131 от 27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 47 от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 1012/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 155 от 18.02.2019 г. по гр.д.№ 4623/2017 г. на ВКС, І г.о., Решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649/2010 г. на ВКС, ІV г.о.

Предвид съдържанието на формираната от въззивния съд правораздавателна воля, първият поставен въпрос ( „Кога възниква етажната собственост” ) се явява такъв с обуславящо значение за изхода на спора. По отношение на него е налице както общото, така и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване, предвидено с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се констатира противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 201 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 2616/2018 г. на ВКС, I г. о., в което е прието, че етажната собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти в сградата са били придобити от лица, различни от първоначалния собственик и са станали собственост на тези лица, от който момент те са станали собственици и на общите части, визирани в чл. 38 ЗС. С Решение № 847 от 19.01.2010 г. по гр.д.№ 2164/2008 г. на ВКС, I г.о. е прието, че възникването на етажна собственост става с придобиване на собственост върху отделните етажи или части от етажи от различни собственици. За настъпването на този правен резултат не е необходим никакъв акт. Етажната собственост по необходимост се съпровожда от общи части, които са съсобствени в идеални части между собствениците на отделните обекти. При данните по делото, че освен процесният първи жилищен етаж, сградата, в която той се намира, включва втори етаж в изключителна собственост на наследниците на А. Б., наред с което в дворното място се намират два гаража, от които единият е съсобствен като приращение (допуснатият до делба), а другият е собственост само на наследниците на А. Б., изводът на въззивния съд за отсъствие на етажна собственост сочи на противоречие с постановките по цитираните актове на ВКС. Ето защо обжалването следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Останалите поставени въпроси обобщават оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон и подлежат на обсъждане при постановяването на решение по реда на чл. 290 ГПК.

При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв.

С оглед обезпечаване правото на защита на ответника по касация П. И. И., освен държавната такса, касаторите следва да внесат и депозит за възнаграждение на неговия особен представител в размер на сумата 600 лева на основание чл. 7, ал. 4 НМРАВ.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение