Определение № 902 от 11.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 605/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Българска петролна компания“ЕООД /н/ срещу решение № 696/17.11.2023 г. по в.т.д. № 622/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260005/18.04.2023 г. по т.д. № 27/2019 г. на Софийски градски съд за прекратяване на осн. чл.632, ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност на „Българска петролна компания“ЕООД /н/ и за заличаване на същото дружество. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор само от ответника „Витоша скай“ООД със становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал.2 от ТЗ са: 1/ удостоверяване от молителя, че е налице достатъчно имущество на длъжника или ангажиране на доказателства, че е депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ и 2/ подаване на молбата за възобновяване на спряното производство в срок от една година от вписването на решението за спиране в Търговския регистър. Посочил е, че ако не са изпълнени кумулативните условия съдът процедира по реда на чл.632, ал.4 ТЗ - прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаването на длъжника от търговския регистър, като на осн. чл. 632, ал.5 ТЗ горните разпоредби се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно да се покрият от него разноските по производството по несъстоятелност. В разглеждания случай според САС е било установено, че предпоставките за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност не са били налице. Кредиторът „Николет– К“ЕООД е представил платежно нареждане за предплатени разноски в размер на 8000 лева по сметката на ОС- Кюстендил, като в този документ е било посочено основанието за превода- предплащане на разноски в указания от съда размер с посочване на номера на производството по несъстоятелност. Въззивната инстанция е счела, че независимо, че в молбата на кредитора „Николет – К“ЕООД няма изрично искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, то в нея имплицитно се съдържа такова искане, доколкото целта на привнесените от този кредитор разноски е именно отпадане на пречката за хода и движението на производството по несъстоятелност, което обуславя и необходимостта от възобновяването на това производство, тъй като тази пречка обективно вече не е налице. Същевременно съдът е посочил, че молбата на кредитора „Николет – К“ЕООД е подадена след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл.632, ал.2 ТЗ. В тази връзка е изложил съображения, че решението, с което е спряно производството по несъстоятелност на „Българска петролна компания“ЕООД /н/ е обявено в ТР по партидата на дружеството на 30.03.2022г., а молбата по чл.632, ал.4 ТЗ е била подадена най-рано на 07.04.2023г. САС се е позовал на чл.64, ал.1 ГПК, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установени от съда срокове, не се вземат предвид от съда. По отношение твърденията във въззивната жалба, че длъжникът притежавал достатъчно материални активи, които са достатъчни за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, САС е споделил константната съдебна практика, развита в поредица актове на касационната инстанция, че преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно да покрие разноските в производството по несъстоятелност зависи преди всичко от вида на имуществото, неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно, с оглед възможността бързо да се реализира като се превърне в парични средства, за да послужи за постигането на тази цел. Преценил е, че посочените в приложените към въззивната жалба дълготрайни материални активинедвижими имоти и движими вещи, представляващи машини и съоръжения, по характера си представляват активи, които не могат бързо да се реализират и да се превърнат в парични средства, за да послужат за покриване на разноските. Посочил е, че те не са бързо ликвидни, не могат да обезпечат текущо разплащане на разноските в производството (възнаграждение на синдик, оценка и разгласяване на продажбата, счетоводно обслужване и публикуване на актове в ТР и др.), като евентуалната им продажба също е свързана с разноски и разходи, за обезпечаването на които липсват достатъчно средства, за което е съобразил и последния депозиран отчет на синдика, послужил като основание съдът да разпореди привнасянето им при условията на чл. 629б ТЗ. Заключил е, че посоченото от длъжника имущество по начало не може да обезпечи текущото разплащане на разноските. В изложението към касационната жалба се поставя следният правен въпрос: „В случай, че преди влизане в сила на решение по чл.632, ал.4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност се открие ликвидно и достатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността имущество, което не е взето предвид при постановяване на решението, подлежи ли същото на отмяна по подадена въззивна жалба?“ при въведено допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Така поставеният въпрос няма обуславящ произнасянето на САС характер. Условието за наличието на имущество или депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ, както е посочил въззивният съд и съобразно изричната норма на чл.632, ал.2 ТЗ е само една от кумулативните предпоставки за възобновяване на спряно по чл.632, ал.1 и ал.5 ТЗ производство по несъстоятелност на длъжника. При това е намерил, че това условие е изпълнено доколкото са били представени доказателства за внасяне на разноски в размер на 8000лв. от кредитор на несъстоятелността. По отношение на посочените в приложените към въззивната жалба дълготрайни материални активинедвижими имоти и движими вещи, представляващи машини и съоръжения, е приел, че по характера си те представляват активи, които не могат бързо да се реализират и да се превърнат в парични средства, за да послужат за покриване на разноските. Следователно липсва качеството ликвидност, което е поставено като условие във въпроса на касатора. Оспорването на тези изводи на въззивния съд касае правилността на решението му и оплакванията по касационната жалба за необоснованост и нарушение на материалния закон, които не подлежат на проверка във фазата по чл.288 ГПК. Обуславящо крайния изход от спора по чл.632, ал.4 ТЗ е заключението за неподаване на молба по чл.632, ал.2 ТЗ в преклузивния едногодишен срок от вписване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ в търговския регистър. Правен въпрос по този проблем не е поставен от касатора. Освен това по отношение на коментираната от касатора връзка между прекратяването на производството по несъстоятелност по чл.632, ал.4 ТЗ и възобновяването му по чл.744, ал.1, т.2 ТЗ следва да се има предвид съществуващата съдебна практика – решение № 91/11.07.2011г. по т.д. № 810/2010г. на ВКС, I т.о. В същото е прието, че прекратеното производство по несъстоятелността на основание чл.632, ал.4 ТЗ, може да се възобнови на основание чл.744, ал.1,т.2 ТЗ, когато се открие имущество, което не е било известно към момента на влизане в сила на решението за пререкратяване на производството по несъстоятелността на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Изяснено е, че без направено искане за възобновяване на производството по несъстоятелността и то направено в срока по чл.632, ал.2 ТЗ, съдът по несъстоятелността може само да прекрати производството на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Това налага прилагането на нормата на чл.744, ал.1, т.2 ТЗ и към прекратеното производство по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Предпоставките за възобновяване на производството по чл.744, ал.1, т.2 ТЗ са две, дадени в кумулативна връзка-имуществото да е новооткрито и то да не е било известно към момента на прекратяване на производството. Приложими към производството по несъстоятелността, прекратено на основание чл.632, ал.4 ТЗ, това означава имуществото да е новооткрито и то да не е било известно към момента на влизане в сила на прекратителното решение по чл.632, ал.4 ТЗ. Без значение е моментът на изтичане на преклузивният срок по чл.632, ал.2 ТЗ, защото той е относим само към преклудиране правото на длъжника и кредитора да искат възобновяване на производството на основание чл.632, ал.4 ТЗ, но не и към правото да се иска възобновяване на производството по чл.744, ал.1,т.2 ТЗ. Поради неизпълнение на изискванията към общото и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 288 ГПК