Определение № 401 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2194 от 30.06.2011 г. на И. Т. К. и Е. Г. Б., чрез адв. И. П. срещу решение № 211 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 6/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград. С посоченото решение е оставено в сила решение № 1646 от 19.04.2010 г. по гр. д. № 139/2008 г. на Районен съд – Разлог по предявени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 4300 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, т.е. 1075 лв., какъвто е посочен и от ищеца с представената поправена исковата молба. Ето защо се налага изводът, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,