Определение № 1169 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 539/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, БУЛСТАТ[ЕИК], против определение № 640/30.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 378/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, II състав, с което е потвърдено определение № 864/13.07.2023 г. по гр.д. № 1059/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово за връщане на исковата молба на общината и прекратяване на производството по делото на основание чл.130 ГПК. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита се, че в исковата молба са изложени конкретни основания, въз основа на които концендентът е упражнил правото си за прекратяване на договора за концесия № ОС-66/17.08.2016 г., сключен между ОБЩИНА СЕВЛИЕВО и “ЧАСТНО РИБНО СТОПАНСТВО” ЕООД, като е поискано от съда да признае за установено, че същият е прекратен, считано от 08.03.2023 г. Изтъква се, че в случая дружеството концесионер е във виновно неизпълнение на задълженията си както по закона, така и по договора. Оспорват се като неправилни изводите на окръжния съд, че е необосновано наличието на положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, тъй като, според касатора, общината е предявила допустим иск за установяване на обстоятелството дали валидно е упражнено потестативното право на концендента за едностранно разваляне на договора за концесия с ответното дружество и това “разваляне да бъде обявено”. Изразява се несъгласие с мотивите на решаващия състав, че не може да е предмет на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК установяването на обстоятелството дали правото на разваляне на договора извънсъдебно по реда на чл. 87 ЗЗД е упражнено, дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че не е развален, а тези въпроси следвало да бъдат разрешени в производството, в което с осъдителен иск са предявени спорни права по договора. Акцентира се, че в случая изявлението на концедента не може да достигне до Г. Л. - управител и едноличен собственик на капитала на дружеството концесионер, тъй като тя е починала на 18.03.2021 г. и след смъртта й не е назначаван нов управител. Допълва се, че с нотариални покани ОБЩИНА СЕВЛИЕВО е уведомила надлежно наследниците на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, че счита договора за прекратен с изтичането на определения в поканите срок. В полза на общината е издаден и изпълнителен лист срещу дружеството - концесионер за неизплатените и изискуеми суми по договора за концесия по реда на чл. 417 ГПК, които не са оспорени, поради което ищецът нямал интерес да завежда осъдителен иск за вземанията си. Претендира се да бъдат отменени обжалваното определение на окръжния съд и потвърденото с него определение на първата инстанция, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането за допускане на касационно обжалване на определението на ОС - Габрово се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като e поставен следният въпрос: “Допустим ли е иск за установяване съществуването, респективно несъществуването, на едно правоотношение, когато е упражнено правото на изправния кредитор по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за едностранно разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна от неизправната страна?”. Поддържа се и наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касационен контрол поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 от ГПК, намира следното: Окръжният съд, за да потвърди определението на първата инстанция, е приел, че от ищеца не се обосновава наличието на положителна процесуално предпоставка за съществуването правото на иск – правен интерес от търсената защита. Изложени са съображения, че липсва интерес от установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато може да бъде предявена осъдителна или конститутивна претенция, тъй като и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите на решенията по тези искове изпълнителна сила и конститутивно действие. Решаващият състав е изтъкнал също, че въпросът относно наличието на предпоставките за упражняването на потестативното право за разваляне на договора по чл.87, ал. 1 ЗЗД (в случаите, когато това право се упражнява извънсъдебно, какъвто е разглежданият случай с оглед предмета на договора) следва да бъде разрешен в производството, в което с осъдителен иск са предявени спорни права по договора. Установяването на обстоятелството дали това право е упражнено, дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се твърди, че не е развален, не може да е предмет на установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК. Подчертано е, че в конкретния случай ищецът не сочи ответното дружество да е оспорило твърдяното от ищеца прекратяване на договора. Ето защо, окръжният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на ищцовата претенция. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, освен по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор (изброените такива в чл. 365 ГПК) или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В случая е предявен от ОБЩИНА СЕВЛИЕВО против “ЧАСТНО РИБНО СТОПАНСТВО” ЕООД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че сключеният между страните договор за концесия от 17.08.2016 г. е прекратен, считано от 08.03.2023 г. Съгласно чл. 365, т. 2, предл. посл. ГПК, спорът, произтичащ от концесионен договор, е търговски. Макар и да не е посочена изрично от ищеца, цената на иска възлиза на 16 525 лева, с оглед размера на годишното концесионно възнаграждение по чл. 17 от процесния договор (чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК). Цената на така предявения иск е под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лева, предвиден в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което определението на окръжния съд не подлежи на касация. Посочването от втората инстанция на неговата обжалваемост пред Върховния касационен съд е без значение, тъй като за допустимостта на частната касационна жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от ОБЩИНА СЕВЛИЕВО частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,