Определение № 3651 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4877/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 856 от 22.06.2023 г. по гр. д. № 1365/2023 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 449 от 20.12.2022 г. по гр. д. № 2618/2021 г. на Районен съд-Асеновград, с което е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: СОС с идентификатор *** по КККР на [населено място], с предназначение – жилище, с площ от 63.68 кв.м., ведно с прилежащите части: изба № 4 и 4.50 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, между съсобственици и при квоти: 1/6 идеална част за Х. И. К. и 5/6 идеални части за В. П. Г., като искът за делба е отхвърлен по отношение на Л. П. П..

Въззивният съд е приел, че основният спор между страните е за основателността на направеното от ищцата възражение за нищожност на нотариален акт №186/2019 г., с който нейната майка Л. Р. е продала на детето на сестра й - В. Г., собствените си 4/6 идеални части от процесния имот. Прехвърлителката не е подписала нотариалния акт, а е снет отпечатък от десния й палец с отбелязване, че това се е наложило поради нарушено зрение.

Прието е, че според представената медицинска документация – амбулаторни листове, както и от разпита на личната й лекарка, прехвърлителката че Л. Р. е имала мозъчно-съдова болест и хипертония, но не е търсила помощ и не е диагностицирано заболяване на очите. По делото са приложени и копия на документи, съставени в Пощенска банка в деня на сделката, в които фигурира подпис на прехвърлителката Р..

Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели:

Свидетелят Т. твърди, че в качеството си на адвокат е подготвил двете сделки – тази, с която Р. продава на своя внук си собствените си идеални части, и прехвърлителната сделка, с която Г. Г. дарява сина си със собствената си 1/6 идеална част от имота. Свидетелят твърди, че е присъствал на сделките, които били изповядани в един и същи ден. Първо било изповядано дарението, а след това покупко-продажбата. Сделките били оформени от помощник- нотариус по заместване М. Н.. Според свидетеля Л. Р. била адекватна през цялото време, разговаряла с всички присъствали, обяснила желанието си да продаде имота, споделяла за внуците си, както и че е щастлива на тази възраст да може да ги гледа. Според свидетеля когато помощник-нотариусът прочел нотариалния акт и приканил страните да подпишат, Р. заявила, че няма възможност да изпише имената си, защото не се чувства уверена. Казала, че не вижда добре и се притеснява да не се обърка. Поискала да положи отпечатък от палеца си и нотариалният акт бил оформен по този начин. Свидетелят твърди, че не е знаел предварително за проблем на клиентката си. Това станало известно в кантората на нотариуса. Изрично подчертава, че там Р. е заявила, че не се чувства сигурна и я е страх и се притеснява да изписва имената си, за да не обърка нещо.

Свидетелката И. К. е дъщеря на ищцата. Тя твърди, че баба й не е имала проблеми със зрението. За възрастта си била в добро здравословно състояние, взимала лекарства за сърце, за високо кръвно налягане и за оросяване на мозъка. Справяла се сама във всичко, дори се грижила на дъщеря си /леля на свидетелката/, която била болна от деменция. Плетяла пуловери, терлици, справяла се с дистанционното на телевизора и на климатика. Имала едни счупени очила, които дори не слагала.

Свидетелката М. Н. е помощник-нотариуса по заместване, пред когото е изповядана процесната сделка. Тя твърди, че е снела самоличността, изяснила волята на страните за сключване на сделката, съдържанието на нотариалния акт. Приканила участниците да подпишат нотариалния акт и саморъчно да изпишат имената си. Продавачката започнала да се подписва и да пише имената си, но казала, че не вижда добре и се притеснява дали ще може да изпише правилно и четливо името. Когато разбрала, че трябва да изпише името си на десет места, казала, че не е в състояние, защото не вижда добре и помолила за друг начин. Тогава помощник-нотариусът предложил полагане на пръстов отпечатък. Според свидетелката, когато започнала да пише, продавачката изписвала буквите една върху друга. Този факт дал основание на помощник-нотариуса да приеме, че поради затруднения със зрението тази страна в производството не може да изпише името си и да се подпише собственоръчно.

От копието на нотариалното дело се установява, че всички документи, изходящи от Р., са оформени с полагане на пръстов отпечатък.

Вещото лице доц. д-р С. сочи, че от представената медицинска документация не може да се направи извод за проблеми със зрението у продавачката Р.. Възрастта й – 83 г. към момента на сделката, предполага наличието на пресбиопия, която обичайно започва около 50-та годишнина на човек. Счита, че намалението на зрението, при липса на други данни, е било обичайно за тази възраст. Заявява, че зрението за четене и писане е различно от остротата на зрението на по-далечни разстояния, както и че е напълно възможно без помощни средства човек да се ориентира в заобикалящата го среда, но да изпитва затруднения при четене и писане.

При така установеното от фактическа страна въззивния съд е приел, че възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване по реда на чл. 576 от ГПК е неоснователно. Действително, не е установено диагностицирано заболяване на очите, респ. намаление на зрението у прехвърлителката Л. Р.. Доказано е обаче, че към момента на съставяне на нотариалния акт, обективиращ продажбата на имота, тя е започнала да се подписва и изписва имената си, но е срещнала затруднения. Свидетелката Н., която е присъствала в качеството си на длъжностно лице, е констатирала, че продавачката изписва буквите една върху друга. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС в решение № 621/13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009, I-во г. о., в което е прието, че в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца, дори в случаите, в които не е налице недъгавост, но подписът не е четлив и не може да се установи, че лицето си служи обичайно с този нечетлив подпис. В случая е записано в нотариалния акт, че се полага отпечатък от палец поради нарушено зрение. Помощник-нотариусът по заместване е констатирал сам невъзможността за полагане на четлив подпис и четливо изписване на имената – “изписваше буквите една върху друга”. Като причина за това е приел изявлението на самата страна по сделката – влошено зрение. Не е в неговите правомощия да издирва специална медицинска документация в тази насока, за да се удостовери дали действително е налице подобен здравословен проблем. Тази фактическа обстановка e установена и от показанията на другия разпитан свидетел, присъствал на сделката – Т.. Обстоятелството, че в същия ден прехвърлителката е подписала документи в банката, не може опровергае горните изводи, доколкото става въпрос само за полагане на три подписа. Видно от самите банкови документи изписването на парафа е много сгъстено и с неуверени движения. В нотариалното производство, предвид броя на екземплярите на нотариалните актове, които трябва да бъдат подписани, както и на необходимите декларации, е напълно обяснимо, че прехвърлителката не е успяла да изпише четливо имената си и да положи подпис. В случая е необходимо това изписване да е и четливо до степен на идентифицируемост. Може болестното нарушение на двигателните способности на лицето да не са толкова дълбоки, че да водят до недъгавост, но да препятстват полагането на четлив текст. Това обстоятелство намира своето обяснение с възрастта на продавачката и се подкрепя от изводите на СМЕ, според които, дори и да се справя добре в бита си и в околната среда, е мислимо човек да не се справя с четене и писане. В правомощията на нотариуса е да пристъпи към полагане на отпечатък, вместо параф, поради неграмотност или недъгавост, в по-широк смисъл /решение № 313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г., IV-то г. о., решение № 187/20.02.2009 г. по гр. д. № 633/2008 г., I-во г. о, в което изрично е подчертано, че предвидената възможност за полагане на отпечатък от палеца с оглед установяване на автентичността на изявленията, направени от лица, страдащи от някакъв недъг, ги защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за писане/.

Въззивният съд е приел, че направеното възражение на нищожност на нотариалното удостоверяване на сделката, по силата на която В. Г. е придобил идеалните части от процесния имот от своята баба Л. Р., е неоснователно, а самата сделка действителна, като извършена при спазване на предвидената от закона форма. Признати са правата на Г. от собствеността върху процесния имот както следва – 4/6 идеални части, получени от неговата баба, и 1/6 идеална част – от неговата майка, като за последните по делото няма и спор. Правата на жалбоподателката върху имота произтичат от наследственото правоприемство от покойния й баща – И. Р. и са в размер на 1/6 идеална част.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Х. И. К.. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се извърши нотариално удостоверяване на подпис на лице, което не е неграмотно и не страда от недъг, но се притеснява при изписване на имената си да не допусне грешка, без да е приложен в нотариалното дело нито един екземпляр от документ, на който то е направило такъв опит;

2. Има ли правомощия нотариусът свободно да преценява дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца в случаите, в които не е налице недъгавост или неграмотност;

3. Следва ли въззивният съд да разгледа самите материалноправни въпроси, като обсъди всички доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./, съответно чл.235, ал.2 ГПК и чл.12 ГПК.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: първи и втори въпрос – в противоречие с решение № 75 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 2750/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 33 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 2902/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2020 г. на ВКС, ІV г.о., трети въпрос – в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, определение № 443 от 29.06.2011 г. по търг. д. № 1087/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответниците в производството В. П. Г. и Л. П. П. излагат становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск за делба – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса от изложението към жалбата. Въпросите са свързани с въведено от съделителката Х. К. възражение за нищожност на нотариален акт № 80/2019 г. поради оформянето му по предвидения в чл.579, ал.2 ГПК ред с полагането на отпечатък от палец на дясна ръка, вместо подпис, без да е налице неграмотност или недъгавост на страна по сделката – продавачката Л. Р.. В трайно установената практика на ВКС се приема, че под недъгавост по смисъла на чл.579, ал.2 ГПК следва да се има предвид всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис изобщо или не може да положи идентифицируем такъв. Когато е налице такова увреждане, законът предвижда потвърждаването на изразената в документа воля да стане с отпечатък от десния палец. В този смисъл са и постановените по чл.290 ГПК решения на ВКС, на които се позовава жалбоподателката – решение № 75 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 2750/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 33 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 2902/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 313 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2020 г. на ВКС, ІV г.о., както и решение № 621/13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009, I-во г. о., на което се е позовал въззивният съд. Приема се също, че полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления; че отпечатъкът защитава тези лица от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за писане поради уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа - решение № 187/20.02.2009 г. по гр. д. № 633/2008 г., I-во г. о.

Обжалваното въззивно решение не противоречи на тази практика. В случая в нотариалния акт, обективиращ сключения между Л. Р. и ответника В. Г. договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, изрично е указана причината, поради която продавачката е положила отпечатък от палец на дясна ръка, а именно – нарушено зрение. Помощник-нотариусът, извършил сделката, се е явил като свидетел, дал е обяснения защо е поставен отпечатък от палеца вместо подпис /прехвърлителката е възрастна жена и трябва да изпише много пъти трите си имена в копия от нотариалния акт и други документи/, като същевременно недвусмислено е установил както самоличността на прехвърлителката, така и невъзможността й за полагане на четлив подпис и четливо изписване на имената до степен на идентифицируемост. Отпечатъкът от палец е безспорен и надежден идентификационен белег, тъй като е уникален. Почеркът на лицето може да се промени, а отпечатъкът не. Обстоятелството, че обичайно продавачката се е подписвала с подпис, а не с отпечатък от палец, не изключва възможността в нотариалното производство да се подходи по друг начин с оглед нейното изявление, че не вижда добре и с установеното от помощник-нотариуса припокриване на буквите при изписване на името, както и с оглед значимостта на документите, които се подписват в това производство и възможното им бъдещото им оспорване.

Степента на недъгавост може да е различна – в едни случаи по-тежка, като примерно изброените хипотези в решение № 621/13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009, I-во г. о. /загуба на ръка или липсата на пръсти, водеща до загубване на хватателната способност на ръката; заболявания, в резултат на които лицето не може да извършва или да координира движенията на ръката/, в други случаи по-лека – когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно /както се приема в същото решение/. Във втората хипотеза ВКС също приема, че в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. Същото е приел и въззивният съд по настоящото дело, отчитайки както възрастта на продавачката – 83 г. и нейното влошено зрение при писане и четене, така и неуверените движения на дясната й ръка, водещо до наслагване на букви една върху друга, за което свидетелства помощник-нотариусът, осъществил сделката. Твърденията на самата продавачка, че не вижда добре, са установени от разпита на помощник-нотариуса, а вещото лице доц. д-р С. е посочило, че тези оплаквания могат да се обяснят с възрастта на продавачката, с уточнението, че намаленото зрение при четене и писане не изключва добро зрение на по-големи разстояния.

Съдът не се е отклонил от практиката на ВКС, според която въззивната инстанция следва да основе решението си след обсъждане на всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните, поради което и по третия въпрос не може да се допусне касационно обжалване. В случая са обсъдени всички доказателства, които са от значение за изхода на делото. Обсъден е и доводът на ищцата, че в същия ден продавачката е подписала документи в банката, но е изложено съображението, че там са положени само три подписа /парафа/, докато в нотариалното производство, предвид броя на документите, които трябва да бъдат подписани, прехвърлителката не е успяла да изпише четливо имената си и да положи подпис, както и че това изписване е следвало да бъде четливо до степен на идентифицируемост. Отчетени са показанията на свидетелката И. К., че баба й /продавачката/ нямала проблем със зрението, но съдът е отдал превес на изнесеното от помощник-нотариуса, че самата продавачка е заявила в нотариалното производство обратното. Нотариусът не разполага с процесуална възможност да изследва това заявление за неговата вярност.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. При прочита на самото решение, без да се извършва проверка на доказателствения материал, не се констатират груби нарушения на закона и явна необоснованост.

При този изход на делото на ответницата Л. П. П. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 1500 лв. по договор за правна помощ и сътрудничество от 08.09.2023 г.

Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение