Определение № 1795 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2022 г.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н. срещу въззивно решение № 209 от 23.06.2022 г. по въззивно гр. д. № 303 /2022 г. на Старозагорски окръжен съд, в частта с която с него е потвърдено решение № 157 /17.03.2022г. по гр. д. № 4513/2021 г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Семпе 2“ ЕООД иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Ответникът по касационната жалба „Семпе 2“ ЕООД в писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на подадената касационна жалба.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение в частта, която подлежи на обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липсата на качествата лоялност и честност, необходими на служителя за ефективно изпълнение на възложената му работата.

В заповедта е посочено, че С. Н. Н. не отговаря на потребностите на дружеството от лоялни и честни служители, т.к. не притежава качества като лоялност и честност, необходими за ефективно и отговорно изпълнение на работата.

Относно посоченото основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ съдебната практика е уеднаквена с ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което индивидуализацията на волеизявлението на работодателя се извършва чрез изброяване в заповедта за прекратяване на правоотношението на липсващите знания, умения или навици или в посочване в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата.

Лоялността и честността представляват качества на личността, които съгласно дадените им дефиниции в тълковния синонимен етимологичен речник на думите в българския език са синоними.

Спецификата на тези качества обуславя тяхната изменчивост, т.к. човешката личност представлява динамична, а не статична величина, възможно е в даден етап от живота си човек да притежава тези качества, а в следващ етап да ги загуби, като загубата не е необратима, или обратното – да не ги притежава, а после да ги придобие.

В конкретния случай в заповедта е посочено, че на служителя С. Н. липсват качествата лоялност и честност, необходими за ефективно и отговорно изпълнение на работата, поради което заповедта е надлежно мотивирана, т.к. волеизялвелнието на работодателя е индивидуализирано в достатъчна степен.

Липсата на лоялност и честност представлява основание по чл.328, ал.1, т.5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. тези качества са необходими на работника/ служителя за ефективно изпълнение на работата му.

Поради което уволнението е извършено на законно основание.

Съдебният контрол за законността на уволнението по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ се състои от цялостен съдебен контрол по отношение на всички въпроси, релевантни за законността на уволнението, но в рамките на наведените от ищеца твърдения в исковата молба за обстоятелствата, обуславящи незаконосъобразност на уволнението.

Ищецът С. Н. Н. е оспорил законността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ поради липсата на мотиви в заповедта на работодателя, но не и защото оспорва констатациите на работодателя относно липсващите му качества.

При това положение съдът дължи проверка дали уволнението е извършено на предвиденото в закона основание и дали в писменото изявление на работодателя това основание е конкретизирано до степен, гарантиращ правото на защита на работника срещу незаконността на уволнението му.

Установяването на обстоятелствата дали въззивникът е притежавал лоялност и честност към момента на уволнението не е било предмет на доказване, тъй като не е въведено като основание за незаконност на уволнението чрез съответните обстоятелствени твърдения в исковата молба.

Поради това недоказването на тези обстоятелства (липсващите му качества) не може да бъде заявено като основание за незаконността на уволнението едва с въззивната жалба, тъй като е в нарушение на принципа на процесуалните преклузии.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната жалба жалбоподателят излага доводи за незаконност на уволнението. Твърди, че ответникът не е доказал наличието на фактическите обстоятелства, от които е бил изведен изводът за липса на качествата лоялност и честност у служителя. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че за ищеца е била преклудирана възможността да оспорва фактическите обстоятелства, на които е основано уволнението, доколкото ищецът е оспорил отговора на исковата молба и представените с него доказателства.

Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС и решение № 54 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 865 /2011 г. на ВКС:

1. Длъжен ли е работодателят да доведе до знанието на работника фактическите обстоятелства за прекратяване на правоотношението по чл.328, ал.1, т.5 КТ преди или най-късно със заповедта за прекратяване на трудовия договор?

Доколкото може да се приеме, че въпросът е обуславящ (защото в исковата си молба жалбоподателят се е позовал на съдържанието на заповедта за уволнение, за която е заявил, че му е била връчена на 10.08.2021 г., с довод, че не е мотивирана), той не е разрешен както се твърди, тъй като въззивният съд, както и първоинстанционният, в съответствие с посоченото ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС е приел, че заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е мотивирана, има необходимото съдържание, тъй като в нея работодателят е посочил липсващите качества на работника /служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването (посочването) им – липса на качествата лоялност и честност. Самият ищец твърди в исковата молба, че лоялността е предвидена в длъжностната му характеристика като личностно качество, необходимо за заемане на длъжността.

2. Нарушено ли е правото на защита на работника от упражненото от работодателя право на уволнение, ако фактическото основание за уволнението по чл.328. ал. 1, т.5 КТ е доведено до знанието на работника едва с отговора на исковата молба?

Въпросът не е обуславящ, защото както беше вече изложено по-горе, самият жалбоподател в исковата си молба обсъжда съдържанието на заповедта за уволнението му, в която е написано, че не притежава качества като лоялност и честност, необходими за ефективно и отговорно изпълнение на работата, като заявява, че заповедта му е била връчена на 10.08.2021 г. (исковата молба е с вх.номер от 04.10.2021 г.), а съдът е приел, че тя е мотивирана съгласно изискванията на ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС. Т.е. изявлението на работодателя за уволнението на ищеца на посоченото основание е достатъчно конкретизирано и заповедта му е връчена по собственото твърдение на ищеца преди предявяване на исковата молба.

3. Ако фактическите обстоятелства, въз основа на които се прави извод за липсващи качества на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, не са въведени с исковата молба, настъпва ли процесуална преклузия за ищеца да ги оспори при тяхното узнаване с отговора на исковата молба?

За да бъде разбираем, въпросът следва да се уточни. За да бъде обуславящ, съдържанието му следва да бъде: ако ищецът по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, който оспорва законосъобразността на уволнението си на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, не е оспорил извода на работодателя за липсата на посочените в заповедта качества, необходими за ефективно изпълнение на работата му (ищецът не е оспорил изрично да са му липсвали качества, за ефективно изпълнение на възложената му работата), за което е бил уволнен на това основание, може ли да го направи едва с въззивната си жалба.

Така уточненият въпрос е обуславящ.

Действително и както е приел въззивният съд, с исковата молба не са наведени доводи за невярност или необоснованост на изводите на работодателя за липсата на посочените в заповедта качества лоялност и честност. Въпреки това ответникът е представил доказателства за фактите, въз основа на които е направил извод, че тези качества липсват у работника.

Поради което и приетото от въззивния съд, че съдебният контрол за законността на уволнението по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е цялостен, но е ограничен от диспозитивното начало до наведените основания за незаконност на уволнението и че навеждането на нови основания за незаконност на уволнението едва с въззивната жалба, е в нарушение на принципа на процесуалните преклузии, е в съответствие с установената практика.

Жалбоподателят не сочи съдебна практика на ВКС в противоположния смисъл, нито обосновава допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос, така, както е предвидено в т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 780 лева за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.

Воден от изложеното, съдът