Определение № 442 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 310/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния й представител - юрисконсулт юр. К. Х. - Иванова, срещу разпореждане №404/16.11.2023г. по в.ч.гр.д. №304/2023г. на ОС- Габрово, с което e върната подадената частна касационна жалба с вх. № 3496/23.10.2023г. против определение № 506 от 14.08.2023г., постановено по същото дело, поради неотстраняване в срок на нередовностите й – непредставяне на изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че в конкретния случай е налице необходимост от представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като счита, че жалбата му е срещу акт, който подлежи на обжалване по силата на изричната разпоредба на закона. Твърди, че атакуваното с частната му жалба определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал.3 ГПК, за да се изисква представяне на изложение. Предвид горното претендира отмяна на обжалвания акт. ВКС, състав на 2 т.о. като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното: Пред ОС – Габрово е постъпила частна касационна жалба, с вх. № 3496/23.10.2023 г., подадена от "Юробанк България" АД, чрез пълномощник - юрисконсулт К. П. Х. - Иванова срещу определение № 506 от 14.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 304/2023 г., с което е потвърдено определение № 509 от 19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1489/2021 г., с което Габровският районен съд е изменил решението си по делото, като е отказал да присъди разноски в полза на жалбоподателя. С разпореждане № 381 от 24.10.2023 г. ГОС е указал на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности на жалбата в едноседмичен срок от получаване на уведомлението, което е връчено на 02.11.2023г. С молба с вх. № 3739 от 13.11.2023 г. при ГбОС, жалбоподателят е представил платежно нареждане за внесена държавна такса, но не и изложение на изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В молбата е посочил, че счита, че изложение не следва да се представя. ВКС, Търговска колегия, състав на Второ т.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 2/23.06.2022г. на ВКС по т. д. № 2/2018г., ОСГТК, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване, като в мотивите на този тълкувателен акт е изяснено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл.274 ал.1 пр.1 ГПК, защото тези разпореждания са действия по администриране на касационната жалба, респ. частната касационна жалба. Предвид горното настоящата частна жалба е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК определението на съда по разноските се обжалва по реда, по който се обжалва решението. Разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, предвижда, че когато са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, подлежат на обжалване пред ВКС описаните видове определения, с изключение съгласно ал.4 на тези по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая неправилно жалбоподателят е счел, че обжалваното от него въззивно определение, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение по чл. 248 ГПК, не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да се изисква представяне на изложение. В случая не се касае за жалба срещу акт на въззивния съд, постановен по реда на чл. 248 ГПК, а за жалба срещу въззивно определение, с което е потвърден такъв акт. В този случай обжалването е при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК, а именно при представяне на изложение на касационните основания. Въззивният съд е дал ясни и конкретни указания на жалбоподателя да представи такова изложение, определил е срок, указанията са съобщени редовно, но той не ги е изпълнил, въпреки дадената му възможност. Предвид горното и като не споделя доводите на частния жалбоподател, че в случая към частната му касационна жалба не е необходимо изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, съдът намира, че връщането й поради неизпълнение на указанията и неотстраняване на нередовностите й, следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.