Определение № 294 от 30.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2049/2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Г. В. срещу решение № 443 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 1411/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 1017 от 12.05.2023 г. по гр. д. 6031/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, е уважен предявеният от „Юробанк България“ АД срещу Д. Г. В. иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и е прието за установено, че Д. Г. В. дължи на „Юробанк България“ АД сумата 4 302, 17 евро, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 18-301/2009 г., сключен на 27.04.2009 г. между Д. Г. В. и „Алфа банк А.Е.”, чрез „Алфа банк - клон България“, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, ведно със законна лихва върху главницата от 17.02.2022 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 483 от 18.02.2022 г. по ч. гр. д. 948/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, и съответно са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва извода на въззивния съд, че исковата претенция е доказана със събраното по делото заключение по ССчЕ. Счита, че необосновано съдът е кредитирал заключението, тъй като и експертът е заявил, че е работил само по предоставени му от ищеца документи, както и че за периода 03.01.2011 г. до 10.06.2016 г. няма счетоводни записвания при ищеца. Излага, че неправилно съдът е приел, че в тежест за ответника е да докаже плащания за погасяване на задълженията му по кредита, като не е отчел, че в тежест на ищеца е да докаже, че вземането му съществува, включително, че счетоводните му записвания са редовно водени, което не е сторил. Оспорва като необоснован и противен на закона извода на въззивния съд, че не е изтекъл установеният в закона давностен срок. Сочи, че съдът безкритично е възприел заключението на експерта по ССчЕ в тази част, без да анализира през всеки от периодите колко вноски са били дължими, както и на кои дати са извършени удръжките от банковата му сметка за погасяване на дълга, с които съдът е приел, че се прекъсва давността. Счита, че извършеното автоматично удържане на суми от банковата му сметка не е признание на дълга, което може да има за последица прекъсване на давността. Изтъква, че въззивният съд не е обсъдил и възражението му, че не е уведомен за прехвърлянето на предприятието на „Алфа Банк – клон България“ на „Юробанк България“ АД, каквото задължение има отчуждителят съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни и му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът по касация, „Юробанк България“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че до ответника е изпратено уведомление за прехвърлянето на предприятието на „Алфа банк – клон България“ на „Юробанк България“ АД на посочения в договора за кредит адрес, като уведомлението е и приложено към исковата молба, която е редовно връчена, поради което намира оплакванията му за неспазване на чл. 15, ал. 1 ТЗ за голословни. Счита за неоснователни оплакванията на касатора във връзка с кредитирането от въззивния съд на заключението по приетата ССчЕ, като изтъква, че заключението не е оспорено от ответника, нито е оспорена редовността на проверените от експерта счетоводни записвания. Поддържа, че решението е постановено в унисон с утвърдената съдебна практика, включително цитираната от касатора, че при приета недействителност на договора за кредит се дължи връщане на получената чиста стойност на кредита. Претендира присъждане на разноски по делото. С определение № 1321 от 29.04.2025 г. по т. д. № 2049/2024 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Представлява ли признание на парично задължение по договор за кредит удържането на сума от банкова сметка на кредитополучателя, обслужваща кредита?“ В о. с. з. на 28.10.2025 г. съдът е обявил край на съдебното дирене и е дал ход на устните състезания по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: При извършена служебна справка настоящият състав на съда установи, че по въпроса за възможността в хипотеза на предявен иск за реално изпълнение на договора да бъде присъдена чистата стойност на получената сума по обявен за недействителен договор за потребителски кредит, макар и по общо формулиран, по отправено от Софийски районен съд запитване е образувано пред Съда на Европейския съюз дело С – 349/25 г. По другия относим към спора въпрос относно началния момент, от който тече давност за вземането на кредитора за реституционната претенция за връщане на чистата сума на кредита по недействителен договор за потребителски кредит, по отправени преюдициални запитвания са образувани и висящи пред Съда на Европейския съюз дело С – 261/25 г. и дело С – 262/25 г. Като съобразява нормата на чл. 633 ГПК настоящият състав на съда приема, че на основание чл. 631 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне от Съда на Европейския съюз по отправените до него преюдициални запитвания, по които са образувани горепосочените дело С – 349/25 г., дело С – 261/25 г. и дело С – 262/25 г. по описа на СЕС. Следва да бъде отменен дадения ход на устни състезания по делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 631 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение