Определение № 1092 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3636/2013 г.

Е. С. В. от [населено място] е подала касационна жалба против решение на Окръжен съд – Ловеч по гр. д. № 93/2013 г. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма], [населено място], област Л. оспорва касационната жалба като неоснователна и счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение. След проверка, касационният съд установи следното: Ловешкият окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 19 март 2013 г. е потвърдил решението по гр. д. № 976/2012 г. на Троянския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Е. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед от 28. 08. 2012 г., за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и изложил допълнителни съображения за неоснователност на исковете, като е приел за доказано, че ищцата е извършила дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” посочено в уволнителната заповед, което е законово основание за налагане на определеното наказание – чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателката не излага фактически съображения и правни доводи, обосноваващи искането й за точно тълкуване на закона и необходимостта от създаване на осъвременена съдебна практика поради настъпили промени в обществените условия - т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Изложението за допускане на касационно обжалване съдържа твърдения за неправилно прилагане на закона и процесуалните правила. Жалбоподателката счита, че решаващият съд необосновано е приел, че тя е извършила нарушението „злоупотреба с доверието на предприятието” без да са налице доказателства за умисъл от нейна страна и, че неоснователно е прехвърлил на нея доказателствената тежест по отношение на твърденията й, въпреки, че в трудовия процес работодателят носи доказателствената тежест за законосъобразността на издадената заповед. Така поставените въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК защото не касаят разрешаването на конкретен правен въпрос с оглед на актуална съдебна практика, а представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно доказването. Тези твърдения могат да бъдат обсъждани от касационния съд по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК при постановяване на касационно решение, но не са основание за допускане на касационно обжалване по ч. 280, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд