Определение № 471 от 17.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4012/2013 г.

А. Ж. В. от [населено място] е подал частна жалба против определение № 85 по ч. гр. д. № 52/2013 г. на Видинския окръжен съд с искане да бъде отменено с всички законни последици. Допълнително е представено изложение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приподписано от адвокат М. К.. Ответникът А. Х. от [населено място] моли да бъде отхвърлена частната жалба. След проверка, касационният съд установи следното: По искова молба на В. срещу ответника Х. за сумата 1034 лв. е образувано гр. д. № 1403/2012 г. на Видинския районен съд, който с определение от 18. 12. 2012 г. е оставил без уважение искането на ищеца В. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство. Определението е потвърдено от Видинския окръжен съд с определение от 05. 03. 2013 г. по ч. гр. д. № 52/2013 г.. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и изложил допълнителни съображения, че молбата на ищеца е неоснователна, тъй-като не са налице предпоставки за прилагане на чл. 21 – 24 от Закона за правната помощ. Отчетено е, че тричленното семейство на В. има общ месечен доход 1100 лв., което е по 367 лв. на човек /неточно е изписана сумата 390 лв. на човек/ или над минималната работна заплата от 310 лв., без да са включени евентуални доходи на сина на ищеца. Взето е предвид, че В. притежава апартамент в [населено място] и лек автомобил и с оглед цената на предмета на спора 1034 лв. е прието, че той е в състояние да осигури средства за правна защита. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд е необосновано. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая, както първоинстанционният, така и въззивният съд са приложили точно закона – чл. 23, ал. 4 ЗПрПом, като са обсъдили данните за доходи, имуществено състояние, трудова заетост на ищеца и другите обстоятелства, свързани с предмета на спора. Практиката на съдилищата по прилагането на чл. 23 от закона се базира на преценката на съда за същите обстоятелства, както е действал въззивният съд по настоящото дело и в този смисъл не налице отклонение от предписанията на закона или от трайната съдебна практика. Конкретните изводи на съда се основават на индивидуалните обстоятелства по настоящото дело. Върховният касационен съд