Определение № 712 от 02.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2743/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ищцата М. Й. П., чрез процесуален представител адвокат С. Ц. А., против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав. С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГО, трети брачен състав № 5330/19.07.2012 г., постановено по гр. д. № 9982/2011 г., с което е отхвърлен иска, предявен от М. Й. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място], против А. Й. П. ЕГН [ЕГН], чрез назначения й особен представител адвокат М. Д. З., за прекратяване на осиновяване на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и противоречие със събраните по делото доказателства. Моли решението да се отмени и постанови друго, с което да се уважи предявения иск. С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулирани следните материалноправни въпроси: 1. Дали е в интерес на непълнолетното осиновено лице осиновителното правоотношение да бъде запазено, при следните обстоятелства-осиновяването да е извършено между 12-годишно лице-осиновен и осиновител на 60 години при начална липса на родителски качества от страна на осиновителя и липса на синовен дълг от страна на осиновеното лице; 2. В случай на констатиране на психично разстройство, установено от осиновителя спрямо предложеното му като „здраво дете” СЛЕД осиновяването и наличие на прогресивно заболяване от страна на възрастния осиновител, може ли да бъде запазено осиновителното правоотношение и могат ли страните в същото да изпълняват въведените от законодателя насрещни права и задължения; 3. В случай, че не е в интерес на непълнолетната от ранна детска възраст да й бъдат вменени задължения да полага ежедневни грижи към възрастен и болен осиновител, както и че осиновителят не може да упражнява родителските си функции спрямо едно психично болно дете в процес на израстване, не са ли налице важни обстоятелства, които дълбоко са разстроили осиновителното правоотношение и не следва ли същото да бъде прекратено. За ответника по жалба А. Й. П. е постъпил писмен отговор от особен представител адвокат М. З.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Не е постъпило становище от контролираща страна Софийска апелативна прокуратура. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че не е установен по делото фактическия състав на основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 СК. В тази връзка съдът е посочил, че малолетната, а понастоящем непълнолетна ответница не е извършила тежко провинение, което да обоснове прекратяване на осиновяването. Последната не притежава зрелост и дееспособност, нуждае се от надзор и не може да извърши и не е извършила провинения, които дълбоко да разстроят отношенията между нея и осиновителката й, която носи морална и деликтна отговорност за вредоносните действия на осиновената. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е изпълнено от страна на касатора общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който въззивният съд да се е произнесъл и това произнасяне да е обусловило решаващите правни изводи на съда. Въпросите, повдигнати от касатора с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК нямат характер на правни въпроси в посочения-по горе смисъл, тъй като по тези въпроси въззивният съд не се е произнасял. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, а касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение