Определение № 538 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7569/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Я. Я. от [населено място], приподписана от адв. П. Я., против въззивното решение № 5449 от 12 юли 2013 г., постановено по гр.д. № 4788 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1692 от 8 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 32557 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. за отхвърляне исковете на Я. против А. „М.” за отмяна на уволнението му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа за периода 25 юни – 25 декември 2012 г., и в полза на работодателя са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че неправилно са интерпретирани данните от Търговския регистър – със съответното заявление е посочено прекратяване на събирателното дружество и е започнала процедура по ликвидация на основание чл. 266, ал. 1 от Търговския закон; събирателното дружество съгласно чл. 93 ТЗ се прекратява със съгласие на съдружниците; след като дружеството е прекратено, касаторът няма никакви взаимоотношения с него, не е неограничено отговорен съдружник и управител на прекратеното дружество към момента на издаване на атакуваната заповед, поради което не е налице основанието по чл. 107а, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, вр. чл. 10, ал. 2, т. 1, предл. второ от Закона за митниците и чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ. Твърди се, че незаконосъобразно се приема, че едва след приключването на производството по ликвидация след последвало заличаване в Търговския регистър следва да се приеме, че касаторът няма нищо общо с дружеството. Условията за несъвместимост не са били налице към момента на издаване на заповедта за уволнение през 2012 г., тъй като още през 2008 г. касаторът е бил освободен като съдружник и управител с решение на общото събрание на търговското дружество. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3 ГПК, се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по въпроса за действието на вписването в Търговския регистър на обстоятелства, свързани с изменение и допълнениe на дружествения договор, изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, назначаване на ликвидатор спрямо трети лица. Не се представят влезли в сила съдебни актове, разрешаващи правния въпрос по различен начин от обжалваното въззивно решение. Ответникът А. „М.” [населено място] не представя отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си съдът разрешава въпроса продължава ли по смисъла на закона ищецът да се счита неограничено отговорен съдружник при положение, че дружеството е с прекратена дейност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, предвид вземане на решение от 2008 г. от съдружниците в събирателно дружество, един от които е ищецът, за прекратяването му и за вписването в Търговския регистър на ликвидацията му, и заличаването на ищеца като неограничено отговорен съдружник след прекратяване на трудовото правоотношение. След преценка на относимите законови разпоредби е прието, че за прилагането на чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ е без значение дали служителят е неограничено отговорен съдружник в дружество, което е прекратено, тъй като съобразно чл. 273, ал. 1 ТЗ до заличаване на дружеството ищецът има качеството на съдружник в него, а едва след прекратяване на трудовото правоотношение е вписан друг неограничено отговорен съдружник на мястото на ищеца. Поставеният правен въпрос не е обусловил изхода на спора. Твърди се от касатора, че е разрешен въпросът за действието на вписването на различни обстоятелства, свързани с членствено правоотношение, в Търговския регистър. Всъщност съдът изрично е посочил, че спорен е бил въпросът за производството по ликвидация на търговско дружество – продължава ли лицето да се счита неограничено отговорен съдружник в случай, че дружеството е с прекратена дейност към правно значим момент (в случая това е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение). Съдът е приел, че до заличаването на дружеството, или до заместването му от друг съдружник, каквато е конкретната хипотеза, лицето има качеството на съдружник в него. Въпросът за действието на вписването на определено обстоятелство в контекста на изложените правоотношения не е разискван от съда, нито пък е станал основа за заключение на съда, което да е обусловило изхода на спора. По действителните решаващи мотиви на съда правен въпрос не се поставя, което сочи липса на общото основание за допускане на касационно обжалване, а оттам и невъзможност за преценка на допълнителните посочени такива – т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение