Определение № 534 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 728/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата А. Б., чрез адв.В.П. срещу определение №221 /27.01.2023г., постановено на 30.01.2023г. по в.ч.гр.д.№2799/2022г. на ОС-гр.П., с което е потвърдено определение №10808 /07.10.2022г. по гр.д.№14359/2022г. на РС-гр.П., с което е върната исковата молба на А. Й. Б. срещу Д. Й. Ц. и Г. С. И., в частта, в която е поискано от съда: на основание чл.76 от Закона за наследството, да приеме за установено, че сделката обективирана в н.а.№ ..., н.д.№1259/2021г., с която Д. Ц. е дарила на Г. И. 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], ет.2, ведно с принадлежащото избено и таванско помещение е относителна недействителна по отношение на А. Б.; да се допусне до делба така описания имот, между А. Б. и Д. Ц., при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка, като е прекратил производството в тази част като недопустимо. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че на 06.10.2022г. е образувано гр. д.№ 14359/2022 г. на ПРС, предмет на което е иск за делба на три недвижими имота: апартамент в [населено място]; дворно място и изградените в него две масивни жилищни сгради в [населено място]; нива в землището на [населено място], предявен от А. Б. срещу Д. Ц. и Г. И..По отношение на апартамента е предявен и иск с правно основание чл.76 от ЗН за прогласяване като относително недействителен спрямо ищцата А.Б. на договор за дарение, с който ответницата Д. Ц. е прехвърлила на дъщеря си Г. И. притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от жилищния имот, след уважаването на който делбата да се допусне между нея и първата ответница при равни квоти. Въззивният съд е направил служебна справка, при която е установил, че в ПРС е висящо гр.д.№5337/2022г., което е с предмет иск за делба само на апартамента в [населено място], предявен от Г. И. срещу А. Б..Поради това е приел, че в един и същи съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което по-късно заведеното/настоящото/ дело за делба следва да прекратено от съда на основание чл.126, ал.1 от ГПК, в частта, в която се иска делба на жилището.Налице са основания и за прекратяване на производството по делото по отношение на иска по чл.76 от ЗН, който е несамостоятелен и може да се разглежда само в първата фаза на производството за делба.Съдът е приел, че няма процесуална пречка ищцата А. Б., която е ответник по гр.д.№5337/2022г. на ПРС, да предяви претенцията си по чл.76 от ЗН чрез възражение, което ще доведе по необходимост до конституиране като главен ответник по делото на праводателя на ищцата. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като постановеното определение е в противоречие с решение №471/16.01.2012г. по гр.д.№1522/2010г.на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че „отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата“.Привежда се подробна аргументация за очевидна неправилност на обжалваното определение. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по поставения в изложението въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ищцата А. Б. и ответницата Д. Ц. са наследници по закон на А. Б., поч. на 12.04.2003г. и Е. Б., поч. на 31.07.2014г., които след тяхната смърт са придобили при равни квоти собствеността на три недвижими имоти: апартамент в [населено място]; дворно място и изградените в него две масивни жилищни сгради в [населено място]; нива в землището на [населено място].На 23.07.2021г., ответницата Д. Ц., дарява на ответницата Г. И./нейна дъщеря/ притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от апартамента в [населено място], което действие уврежда правото на ищцата да иска делбата на общите имоти да бъде извършена само между наследниците на А. и Е. Б..Тази сделка е относително недействителна по отношение на ищцата, с оглед разпоредбата на чл.76 от ЗН, тъй като се касае за разпореждане с идеална част от сънаследствен имот.С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което: на основание чл.76 от Закона за наследството, да приеме за установено, че договорът за дарение на 1/2 ид.ч. е относително недействителен по отношение на ищцата; делбата на общите имоти да бъде допусната при равни квоти между ищцата и ответницата Д. Ц.. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН предвижда, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е предявен иск по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследникът прехвърлител.Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна/ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност.Сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права, ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие/т.1 от ТР№1/2004г. на ОСГК/. От представените по делото доказателства се установява, че пред Пловдивския районен съд са висящи две дела, които са с предмет делба на недвижим имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], ет.2.По гр.д.№14359 /2022г. по описа на ПРС страни по иска за делба са А. Б. и Д. Ц., като се твърди, че всеки един от съделителите притежава 1/2 ид.ч. от имота въз основа на наследяване по закон, а по гр.д.№5337/2022г. А. Б. и Г. И., като се твърди, че първата притежава 1/2 ид.ч. по наследяване, а втората 1/2 ид.ч. въз основа на договор за дарение.По второто от посочените дела е налице съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт. От изложеното по-горе се установява, че липсва пълен обективен и субективен идентитет между двете производства, което да е основание за прекратяване на настоящото производство като второ заведено по смисъла чл.126, ал.1 от ГПК. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл.344, ал. 1 ГПК следва със силата на присъдено нещо да се разреши спора кои са титуляри на правото на собственост.В процесния случай на недействителността по чл.76 от ЗН се е позовал съделителят-наследник, който не се е разпоредил с дела си.Изходът по този спор предопределя кои ще са надлежните страни в производството по делба - ако искът бъде уважен делбата на апартамент № ...., находящ се в [населено място], [улица], ет.2 ще бъде допусната между А. Б. и Д. Ц., а при отхвърлянето му като неоснователен, като съделител следва да участва ответницата Г. И..Искът по чл.76 от ЗН има обуславящо относно надлежните страни в производството по делба значение, което налага първо заведеното дело да бъде спряно до приключване на производството по настоящото.Ако искът за относителна недействителност бъде отхвърлен като неоснователен с влязло в законна сила решение и делбата по настоящото дело се допусне между ищцата и ответницата Г.И., гр.д.№5337/2022г. по описа на ПРС следва да бъде прекратено на основание чл.299, ал.2 от ГПК, а в противен случай производството следва да продължи, като съдът съобрази, че сключеният между двете ответници договор за дарение не е произвел прехвърлително действие. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение