Определение № 2484 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1630/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 50092/14.04.2026г. на С. К. Н. и Т. А. Нуркова срещу решение № 2166 от 01.04.2026г. по в.гр.д. № 10107/2023г. на Софийски градски съд. С решението е потвърдено решение № 200898 от 05.05.2023г. по гр.д. № 23215/2013г. на Софийски районен съд за обявяване на основание чл. 135 от ЗЗД за относително недействителен по отношение на „Централна кооперативна банка“ АД на сключения между касаторите на 12.04.2011г. договор за покупко-продажба на недвижим имот – пасище – мера, VІ категория земя, съставляващ имот № 010430 по плана за земеразделяне на [населено място], местност „Д.“, с площ от 3 401 кв.м., при цена от 1 000 лева. Договорът е бил оформен с нотариален акт № 123, том І, рег. № 2472, дело № 108/2011г. на помощник нотариус по заместване на нотариус Г. Й. - Д., вписан под № 178, том 33, дело № 7141/2011г. Касаторите излагат доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. От „Централна кооперативна банка“ АД, насрещна страна в производството, не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на иска до 5 000 лева (2 556. 46 евро) и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като гражданско е с оглед на неговия предмет – иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, който няма характер на търговска сделка по чл. 286 от ТЗ (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие). При данъчната оценка на недвижимия имот (пасище – мера, съставляващ имот № 010430 по плана за земеразделяне на [населено място]), цената на иска е 289. 30 лева (чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК). В този смисъл в хода на делото на ищеца „Централна кооперативна банка“ АД са били дадени указания да се представи данъчна оценка за имота за определяне на цената на иска с оглед подсъдността, както и за определяне на дължимата държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 73, ал. 3, чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Въз основа на издадено удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имотите е постъпила служебна данъчна оценка от Столична община, Дирекция „ПАМДТ“ – отдел „Нови Искър“ (стр. 45 от първоинстанционното дело). Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. При изложеното касационната жалба на С. К. Н. и Т. А. Нуркова като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. Воден от горното съдът