Определение № 50019 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2020 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Б. К. К. срещу решение от 10.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 17/2020 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 316/22.11.2019 г. по гр. дело № 2956/2017 г. на Ломския районен съд (ЛРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, че същата не дължи, поради погасяването им по давност, сумите по изпълнителен лист от 03.10.2005 г., издаден по ч. гр. дело № 621/2005 г. на Монтанския районен съд, а именно: 9 081.94 лв. – главница, лихва върху главницата от 21.09.2005 г., 245.79 лв. – просрочена (изтекла) лихва и общо 506.38 лв. – разноски, за събирането на които суми е образувано изп. дело № 1218/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при ЛРС. С постановеното по делото определение № 321/23.11.2020 г. съдът е приел, че касационната жалба на ищцата е процесуално допустима, като с нея са направени оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Със същото определение производството по делото е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. След постановяването и обявяването на 28.03.2023 г. на тълкувателното решение по това тълкувателно дело, с определение № 50103/07.04.2023 г. производството по настоящото дело е възобновено. С определение № 50141/10.05.2023 г. настоящият съдебен състав отново е спрял касационното производство по делото до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. След постановяването и обявяването на 04.07.2024 г. и на това тълкувателно решение, с определение № 50026/17.07.2024 г. касационното производство отново е възобновено и делото е насрочено за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Б. К., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са поставени следните правни въпроси: 1) при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, тече ли срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК; 2) при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК и ако взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години, тече ли давността за вземането по чл. 110 от ЗЗД през периода на спирането по чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК; 3) при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, взискателят длъжен ли е (има ли задължение) да иска извършване на изпълнителни действия (под угроза от прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК); и 4) т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към нея приложими ли са към случаите по вече образувани изпълнителни дела или в тези случаи се прилага ППВС № 3/18.11.1980 г. Насрещната страна – ответникът „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, в отговора на касационната жалба излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. С посоченото по-горе определение № 50141/10.05.2023 г. настоящият съдебен състав е приел, че касационното обжалване не следва да се допуска по последните три поставени от жалбоподателката правни въпроси, тъй като вторият и третият въпрос не са обуславящи правните изводи на въззивния съд и са без значение за изхода на спора по делото, а по последния въпрос въззивният съд е възприел разрешение, което е в съответствие с ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е също, че първият правен въпрос е обуславящ правните изводи на окръжния съд в обжалваното въззивно решение и е от значение за изхода на делото, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. – налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. От друга страна е прието, че ако в решението си по чл. 290, от ГПК настоящият съдебен състав възприеме отговор на този въпрос, който е противоположен на възприетия от въззивния съд, то в този случай от значение за правилното решаване на правния спор по делото ще е и правният въпрос: „погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“, който въпрос е предмет на разглеждане по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С постановеното по него ТР № 2/2023 от 04.07.2024 г. е даден положителен отговор, като е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. От друга страна този тълкувателен акт също не дава разрешение на първия поставен по настоящото дело правен въпрос: „при спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, тече ли срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК“, поради което – по съображенията, изложени в предходното определение № 50141/10.05.2023 г., касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по този въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Жалбоподателката-ищца е освободена от внасянето на държавни такси по делото с разпореждане от 13.11.2017 г. на първоинстанционния съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение