Определение № 3129 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2072/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Б. Л. срещу определение № 7196 от 09.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 1144 от 2025 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-VI-В състав. С това определение е оставена без уважение частна жалба на М. Л. срещу постановление от 27.11.2024 г. по нот.д.№ 2303 от 2024 г. на нотариус Иван Дахтеров, рег.№ 039 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие- съдебния район на Софийския районен съд, с което е отказано издаването на констативен нотариален акт за право на собственост на М. Б. Л. върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот № *, кадастрални листове * и *, с площ от 817 кв.м., находящ се в [населено място], С. о.- район „П.“, планоснимачен район Я. И., м.“Ц. г.“, който е част от имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] от 2012 г., ведно с намиращата се в него жилищна сграда.

В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на определението на Софийския градски съд и се моли то да бъде отменено.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:

1. Следва ли съдът в производството по чл.577 ГПК сам да събере доказателства, ако счете че нотариусът не е сторил това ? и

2. Следва ли съдът в производството по частни жалби, при изрично направено за това искане, да разгледа делото в открито заседание ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за определението на Софийския градски съд на 25.04.2025 г., а частната жалба е подадена чрез ССЕВ на 02.05.2025 г./. Същата е срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително /нотариално/ производство, като се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания.

В случая не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ за допускане на касационното обжалване на определението на ВКС по двата поставени въпроса, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото- когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поставените въпроси касаят приложението и тълкуването на нормите на чл.278, ал.1, изр.2 ГПК и чл.278, ал.2, изр.2 ГПК, които са приложими съгласно чл.540 ГПК и за производството по чл.577 ГПК по обжалване на отказ за издаване на охранителни актове, какъвто е констативния нотариален акт за собственост по чл.587, ал.2 ГПК. Горепосочените норми не се нуждаят от тълкуване, тъй като са ясни в смисъл, че в това производство съдът може, но не е длъжен да разгледа делото в открито съдебно заседание и да събира доказателства, дори и да е направено изрично искане за това от страна на жалбоподателя. Освен това, по приложението на тези норми има последователна и непротиворечива практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са налице процесуални пречки за разглеждането на тази частна жалба. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение