Определение № 4889 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2298/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Л. Д., чрез адв. И. И., против решение № 55 от 14.01.2026 г. по възз. гр. дело № 2814/2025 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, с което е потвърдено решение № 3730 /24.07.2025г. по гр.д. №11241/2024г. на Районен съд – Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от М. Л. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците А. В. К. и Н. И. М. да преустановят неоснователните си действия, с които й пречат да упражнява правото си на собственост по отношение на ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор *** с адрес [населено място], [улица], като се въздържат от преминаване, ползване и извършване на строително-монтажни дейности по отношение на терасата на втория жилищен етаж, представляваща принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следният въпрос: Следва ли бетонна плоча, която изпълнява едновременно функция на покрив на самостоятелен обект и тераса на друг самостоятелен обект, да се приеме за обща част и при отделни сгради изградени в съсобствен имот, така както е прието при сградите, които са в режим на етажна собственост? С подадения отговор ответницата Н. И. М., чрез адв. М. Н., оспорва касационната жалба. Изложени са твърдения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, обособен в самостоятелно жилище и самостоятелен вход, построена в поземлен имот с идентификатор №***, с адрес [населено място], П., [улица], а ответниците са собственици на жилището, находящо се на първи жилищен етаж от сградата с идентификатор ***, както и на самостоятелно изградените в съсобствения на страните поземлен имот гараж и масивна стопанска постройка, с площ от около 15 кв.м., заснета като сграда с идентификатор ***. Стопанската постройка, включваща лятна кухня и навес, е построена от праводателите на ответниците въз основа на строително разрешение №79/22.10.1966г. и представлява самостоятелен строеж, различен от основната жилищна сграда. Покривът на тази постройка е долепен до жилищната сграда и достъп до него се осъществява от входната врата на жилището на ищцата. Посочено е от въззивния съд, че спорът по делото е досежно собствеността на покривната плоча на стопанската постройка, собственост на ответниците. Тезата на ищцата е, че покривът на стопанската постройка представлява тераса, реално обособена част от втория етаж от жилищната сграда и е функционално и конструктивно свързана с притежаваното от нея жилище. Счита, че се легитимира като собственик на терасата, представляваща принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС към жилището й. Твърденията на ответниците са, че покривът на стопанската им постройка не притежава характеристика на тераса, тъй като не е конструктивно и функционално свързана с жилището на ищцата. Този покрив е естествен завършек на стопанската постройка и не е изграден като тераса към жилището на ищцата. Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че в дворното място, което е с изразена денивелация, има разположени три сгради: жилищна сграда на два етажа, гараж на уличната регулационна линия и малка постройка в югоизточния ъгъл на двора с навес пред нея. Покривната плоча на гаража е продължение на подовото ниво на навеса пред малката постройка. Първият и вторият жилищен етаж от жилищната сграда имат отделни входове. От улицата по външните стъпала се стига до входа на първото жилище и до нивото на покривната плоча на гаража и под навеса пред малката постройка. По другите външни стъпала се излиза на стълбищната площадка, на която е входът за второто жилище, а от тази площадка се достига и до плоския покрив на навеса и на малката постройка. Тази площ е имала парапет и се е ползвала като покривна тераса. Използваемият плосък покрив на лятната кухня и на навеса пред нея имат обща площ от 30-32 кв.м. Плоският покрив на малката постройка (сграда с идентификатор ***) и на навеса пред нея е използваема тераса. Процесната тераса представлява покрив на сграда с идентификатор ***, представляваща лятна кухня и навес към нея. Лятната кухня и навесът са построени в края на 1966 г. по различно време от жилищната сграда и не са конструктивно свързани. Според експерта, ако използваемият плосък покрив се премахне частично или изцяло, не следва да се наруши целостта на жилището и самостоятелното стълбище. Същият не служи за друго, освен за плосък покрив на пространството под тях. При така приетото за установено въззивният съд е счел за неоснователен предявения иск по чл.109 ЗС, тъй като не е установено ищцата да е придобила собствеността върху покрива на масивната стопанска постройка с идентификатор ***, използван от нея като покривна тераса. Изложени са мотиви, че е установено, че процесната тераса представлява покрив на сграда с идентификатор *** - лятна кухня и разположения пред нея навес и е собственост на ответниците, доколкото е част от собствената им сграда с идентификатор ***. Същата не е реално обособена част от втория етаж от жилищната сграда - не е установено да е функционално и конструктивно свързана с притежаваното от ищцата жилище. Лятната кухня и навесът към нея са построени през 1966 г., отделно от жилищната сграда, с оглед на което и същите са имали самостоятелно предназначение преди нейното построяване. Въззивният съд е посочил, че не може да бъде споделен изводът, че част от вещ, собственост на праводателя на ответника е била присъединена към жилищната сграда, при положение, че същата е изградена впоследствие. Сградата с идентификатор *** не е част от сградата в режим на етажна собственост, а представлява самостоятелен строеж и чл.98 ЗС, на който се позовава ищцата, е неприложим. Фактът, че ищцата е използвала покрива като тераса, не създава вещно право, нито задължение на ответниците да търпят това ползване. С оглед тези мотиви на въззивния съд не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото поставеният от касатора въпрос не е изведен от мотивите на въззивното решение. Извод, че се касае за бетонна плоча, изпълняваща едновременно функция на покрив на самостоятелен обект и тераса на друг самостоятелен обект, не е правен. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че процесната тераса представлява покрив на собствената на ответниците сграда с идентификатор ***. Стопанската постройка, включваща лятна кухня и навес, е построена от праводателите на ответниците въз основа на строително разрешение №79/22.10.1966г. и представлява самостоятелен строеж, различен от основната жилищна сграда. Покривът, ползван като тераса, не е реално обособена част от втория етаж от жилищната сграда, тъй като не е функционално и конструктивно свързан с притежаваното от ищцата жилище. В т.3 от касационната жалба, в която е инкорпориран изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити оплаквания необоснованост на въззивното решение, във връзка с които обаче правен въпрос не е поставен, а според приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Основанието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е мотивирано с доводи, че съдът е разглеждал лятната кухня и навеса като една обща постройка, създавайки несъществуващ обект на правото на собственост, като в представените доказателства не е посочено, че се касае за една сграда, а напротив в приложената към исковата молба скица, сградите на допълващото застрояване са обозначени като отделни постройки. Тези доводи по съществото си съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, по което касационната инстанция може да се произнесе само след анализ на събраните по делото доказателства, какъвто не се извършва във фазата по селекция на касационните жалби и не обосновават наличие на основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. С оглед изхода от спора в полза на ответницата по касация следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 1 000 евро. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение