Определение № 559 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2289/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] бряг, представлявано от управителя Х. П. срещу решение № 52 от 20.02.2013г., постановено по в.т.д. № 303/2012г. на Великотърновския апелативен съд. С това решение е потвърдено решение № 126 от 5.07.2012г., постановено по т.дело № 229/2011г. на Плевенския окръжен съд, с което е уважен искът на синдика Ц. Б. с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г./ като са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] в н. на договори за продажба на недв. имоти и доброволна делба от 5.02.2003 г., сключен между ответниците във формата на нотариален акт № 22, т. I, рег. № 252, дело № 23/2003 г. и №53, том І, рег. № 428 от 4.03.2003г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон - чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се недопустимост на предявения иск, поради неспазване на преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ / ред. ДВ бр. 20 от 28.02.2013/. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани въпросите: 1. При висящите към момента производства коя редакция на чл.646, ал.2 ТЗ се прилага; 2. Във висящите производство по чл.646, ал.2 ТЗ коя редакция на чл.649 ТЗ се прилага и допустими ли са предявените преди изменението на ЗИДТЗ висящи производства по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ след изтичане на едногодишния срок от откриването на производството по несъстоятелност. Според касатора въпросите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.; 3. Обжалваното решение е в противоречие с практиката на чл.50, ал.2 ГПК относно призоваването на търговец. По този въпрос поддържа допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В писмен отговор синдикът Ц. Б., чрез адв. О. Л. заявява подробно становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване. Няма направено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд. За да потвърди решението на окръжния съд, апелативната инстанция е приела, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл.646, ал. 2, т. 4 ТЗ / ред. ДВ бр. 70/1998г./, а именно - даденото от несъстоятелния длъжник по сключените договори да надхвърля значително по стойност насрещната престация на приобретателя на правото на собственост. Въззивният съд е посочил, че оценката на престациите следва да бъде извършена към един и същ момент - този на сключване на договора. За правилен е преценен извода на първоинстанция съд, че следва да се вземе предвид заключението на тройната СТЕ, която при определяне на пазарната цена на имотите / 642 600лв./ е използвала три метода – на вещната и на приходната стойност, както и метода на сравнителната стойност. Предвид дългия период от време, вещите лица са приложили редуктор, съобразен статистически с промяната на пазарните цени на имотите за периода 2011г.-2003г. Обсъден е и доклада за определяне на стойността на обектите, предмет на продажбата на оценителя инж.К. И., според който цената на имотите към 24.02.2003г. е 65 800 лв., като съдът е изложил, че не следва да се приема, тъй като е използван ликвидационен метод по отношение на действащо търговско дружество. Първата сделка е извършена при цена 23 390 лв. с ДДС, а втората на цена 65 800 лв. По довода за недопустимост на предявения иск. По делото не се оспорва факта, че към датата на предявяване на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е спазен преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ в ред. ДВ 84 от 2000г. Съгласно параграф 15 от ПЗР на ТЗ ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. предявените до влизане в сила измененията на ТЗ по чл.646, ал.2, т.4 се разглеждат по досегашния ред, т.е. при действащите норми до влизане в сила на измененията на ТЗ. В този смисъл няма основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение е вероятно недопустимо. По касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК: По формулирания въпрос при висящите към момента производства коя редакция на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се прилага, отговорът е тази, която е действала до момента на влизане в сила на измененията на ТЗ ДВ бр.20 от 28.02.2013г. Параграф 15 от ПЗР на ТЗ е ясен относно реда по който трябва да се разглеждат висящите производства по искове по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 ТЗ, поради което не е налице поддържания от касатора критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Процесуалноправният въпрос за допуснато от въззивният съд нарушение, като не е отменил решението на първоинстанционния съд, поради нарушение на чл.50, ал.2 ГПК при призоваваното на касатора [фирма], не е обуславящ изхода на спора, поради което не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел в решението си за неоснователно оплакването на въззивника – касатор, за допуснато нарушение на чл.50, ал.2 ГПК при призоваването на дружеството от окръжния съд. Въззивникът е упражнил правото си на защита, като е направил доказателствено искане за изясняване на основания по делото спор – пазарната цена на имотите, предмет на прехвърлителни сделки между ответниците, като е поискал назначаване на нова техническа експертиза. Апелативният съд е отказал назначаването на експертиза, не поради факта, че на страната това право е преклудирано, защото не е направено в първоинстанционния съд, а на основание чл.121 ГПК- по формулираната задачата от въззивника вече се произнесла техническа експертиза. Съгласно дадените в т.2 на ТР №1 от 9.12.2013г. от ОСГТК на ВКС, дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В случая ВтАС се е произнесъл по доказателственото искане на въззивника, а това, че не го е приел е в правомощията на съда. С оглед на изложеното, след като въпросът не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не се извършва преценка на допълнителните критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК / т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на изхода от касационното обжалване касаторът ще следва да заплати по сметка на ВКС ДТ в размер на 445 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение