Определение № 60306 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3726/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Е. Д. М., чрез особения си представител адв.Д., срещу определение №11103/15.07.2020г. по ч.г.д.№6822/2020г. на СГС, с което е потвърдено определение №217929/16.09.2019г. по г.д.№40712/2018г. на СРС, 82 състав по г.д.№40712/2018г., с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено. Твърди се, че определението е неправилно, тъй като делото не е решено от фактическа и правна страна. Искането е да се отмени въззивното опрделение и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В същото е посочено, че допустимостта на иска се обуславя от твърденията, изложени в исковата молба, като тяхната истинност и релевантност са въпроси, които касаят съдебното дирене и решаване на спора по същество. Искът е допустим, предявен от активнолегитимирана страна срещу пасивнолегитимирана такава. Останалите въпроси за основателността на твърденията и съдбата на наказателното производство са по същество и подлежат на установяване в редовно развил се процес. Допускането на касационното обжалване се обосновава с твърдението, че произнасянето на СГС предизвиква спор, чието правилно разрешаване от ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото касаят форма на упражняване правото на защита на потенциално пострадалите от престъпни деяния. Искането е основано на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил изцяло определение №217929/16.09.2019г. по г.д.№40712/2018г. СРС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството пред СРС е образувано по искова молба от Е. Д. М. срещу Р. Т. С. за установяване на престъпно обстоятелство по ДП 375/13г., пр.пр.431/13г. по описа на Специализираната прокуратура. В атакувания акт въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.124,ал.5 ГПК, и е приел, че допустимостта на иска за установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес е свързана с наличието на твърдения за две групи обстоятелства: за наличие на гражданско правоотношение по отношение на което това е релевантно или за отмяна на влязло в сила решение, когато наказателното преследване да не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24,ал.1,т.2 – 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл.25,ал.1,т.2 или чл.26 НПК, а също и когато извършителят не може да бъде открит. В конкретния случай ищецът не е изложил твърдения за наличието на правен интерес от установяване на тези обстоятелства нито във връзка с друго гражданско правоотношение, нито за отмяна на решение. Изведен е извод, че с оглед липсата на такива твърдения искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца. Още повече, че не са изложени твърдения за образуване на наказателно производство във връзка с посочените в исковата молба престъпления с автор ответника и не е налице надлежна пасивна легитимация у последния. При тези съображения първоинстанционното определение е потвърдено. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото са основания за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, в приложеното към жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебният акт е постановен в съответствие с формираната практика по приложение на чл.124, ал.5 от ГПК, която е ясна и не са налице основание за изменението й поради изменение на закона или на обществените отношения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,