Определение № 412 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. К. Х., С. Х. К., З. С. К., В. И. Х. и Л. Р. А. срещу въззивно решение № 54 от 12.03.2019г., постановено по в.гр.д.№ 515/2018г на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и е допусната съдебна делба на недвижими имоти с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 126 от 17.08.2018г. по гр.д. № 496/2016г. на Тервелския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на три земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], общ.Т. - нива с площ от 19,999 дка, съставляваща имот № *, м.”|У”, нива с площ от 16,003 дка, съставляваща имот № *, м.”П.” и нива с площ от 7,000 дка, съставляваща имот *, м.”Ю.” и в частта за разноските като вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба на посочените имоти между Ш. Ш. с квота 20/180 ид.части, Е. Й. с квота 20/180 ид.части, Д. Ш. с квота 20/180 ид.части, У. С. М. с квота 12/180 ид.части, В. Е. М., С. С. С., К. С. С. и И. С. С. с квоти по 3/180 ид.части, С. М. А. с квота16/180 ид.части, Ф. С. М. с квота 16/180 ид.части, Г. К. А., Ш. К. Х., Н. К. С., А. К. К., Ю. К. Д. и С. К. М. с квоти по 10/180 ид.части и Л. Р. А. с квота 4/180 ид.части. Присъдени са и разноски съобразно изхода на спора. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху посочените земеделски имоти е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М. С. М., починал на 14.04.1979г. С договор от 23.09.1999г., сключен с нот.акт № 181/1999г. С. М. М., който е един от тримата негови преки низходящи, е дарил имотите на ответника Л. Р. А.. С последващи прехвърлителни сделки, сключени с нот. акт № 27/2008г. и нот.акт № 82/2009г., последният е продал имот № * на С. Х. К., а останалите два имота на Х. К. Х., които са по време на сключването им са били в брак съответно със З. С. К. и В. И. Х.. С първоинстанционното решение от 17.08.2018г. трите прехвърлителни сделки са обявени за недействителни по отношение на ищците на основание чл.76 ЗН. Окръжният съд е приел, че в тази му част решението не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила. Д. С. М. М. е починал на 19.02.2009г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Р. С. С., един от тримата наследници на която е ответникът Л. Р. А. и част от ищците, а останалите ищци са наследници по закон на починалия през 1988г. син на общия наследодател К. М. М. и на неговата дъщеря Е. М. С., починала през 2009г. При тези фактически данни съдът е приел, че понастоящем имотите са съсобствени на всичките наследници на общия наследодател М. С. М. при посочените по-горе права. Изложени са и съображения, че до предявяването на иска за делба в полза на първите четирима касатори не е изтекъл десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, както и че те не са придобили имотите въз основа на кратката давност, тъй като не са имали качеството на добросъвестни владелци /владението е осъществявано на основание недействителни договори/. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Редовна ли е искова молба за делба, в която не са изложени фактически обстоятелства за придобивното основание за възникването на съсобствеността; 2. Редовно ли е връчването на съобщение/призоваването на страна чрез трето лице от същото населено място, за което няма данни да живее на един адрес/в едно жилище с адресата и 3. Разпореждането с имот в хипотезата на чл.76 ЗН обвързва ли страните по сделката. Поддържа се, че решението е и вероятно недопустимо. Ответниците по жалбата не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В случая така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Поставените от касаторите първи два въпроса са формулирани според техните твърдения и не кореспондират на приетото от съда и данните по делото, а третият въпрос има отношение към предявения иск по чл.76 ЗН, който не е предмет на въззивното решение, поради което тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това посочената от касаторите в изложението практика на ВКС във връзка с първите два въпроса се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице. Третият поставен въпрос няма обуславящо изхода на спора за делба значение, тъй като съгласно дадените с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС разяснения при уважаване на иска по чл.76 ЗН в делбата следва да участва прехвърлителят – сънаследник, респ. неговите наследници, а не приобретателят по разпоредителната сделка, независимо от обстоятелството, че тя обвързва сключилите я страни. Във връзка с първия поставен въпрос, имащ отношение към допустимостта на постановеното решение, в допълнение следва да се отбележи, че в исковата молба изрично е посочено, че съсобствеността върху процесните имоти е възникнала в резултат на земеделска реституция в полза на наследниците на общия наследодател М. С. М., поради което не би могло да се приеме, че тя е нередовна на това основание. Предявяването на иска за делба и срещу приобретателите на имотите, с участието на които делбата би следвало да се допусне и извърши при неуважаване на иска по чл.76 ЗН, също не води до нередовност на исковата молба, нито погрешното даване на по-дълъг срок за поправяне на нередовности на молбата дава основание да се приеме, че констатираните нередовности не са отстранени своевременно – арг.чл.62, ал.3 ГПК. Не представлява нередовност на исковата молба и посочването в нея като адрес на ответника Л. Р. А. само [населено място] /без улица и номер/, тъй като не във всички малки населени места такива са налични /изцяло или частично/, като обстоятелството, че в това село те съществуват, не променя този извод. По делото липсва върната призовка или съобщение с отбелязване, че посоченият адрес на същия е недостатъчно пълен. Не са налице и останали основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторите се позовават на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.