Определение № 50574 от 25.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1818/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Алфа Б.“ С.А., Гърция, против решение №798 от 21.12.2021г. по т.д.№62/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е потвърдено решение №53 от 13.04.2020г. по т.д.№17/19г. на СОС, ТО, 1 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Алфа Б.“ А.Е., Гърция, срещу „КМБ България“ ЕАД /н./, „С. П. България“ ЕООД, „П. Уест“ АД, „П. Уест 2“ АД, „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка П. България“ ЕАД, и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ П.“ А.Е.Е.А.П., Гърция искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, във връзка с чл.649 от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на: 1. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба-съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус В. М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх. рег. №50261 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус В. М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег. №25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „С. П. България” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 2. ЗАЛИЧАВАНЕТО с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус В. М., рег.№053, вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх.рег. №50262 от 14.10.2013г. на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус В. М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег.№59416 от 19.12.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД към „С. П. България” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г.; 3. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „С. П. България” ЕООД, по силата на който са извършени горните заличавания на договорни ипотеки и 4. ДОГОВОР между „КМБ България“ ЕАД и „С. П. България” ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са били опростени, като неоснователни. С решението е потвърдено и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №379/22.07.2020г. по т.д.№17/2018г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Алфа Б.“ А.Е., Гърция, за изменение на решение № 53 от 13.04.2020 г. по т.д. №17/2018г. на СОС в частта за присъдените разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също и поради необоснованост. Поддържа, че решаващият състав на САС изобщо не е обсъдил оплакването за непълнота в доклада на първоинстанционния съд, направено с въззивната жалба. Твърди, че подобно на първоинстанционния съд, въззивният съд се задоволил просто да приеме, че няма основание да приложи санкцията на чл.190 ал.2 от ГПК, вр. чл.161 от ГПК, тъй като ответниците „КМБ България“ ЕАД и „С. П. България” ЕООД, са дружества в несъстоятелност, чиито синдици не разполагат с търговските им книги, както и с документите, които ответниците са били задължени да представят по реда на чл.190 ал.1 от ГПК. Счита, че при това положение въззивният съд е следвало служебно да предприеме процесуални действия за разкриване на банкова тайна при условията на чл.62 ал.5 т.3 от Закона за кредитните институции и да назначи експертиза, вещото лице по която да извърши преглед по съответните банкови сметки и да даде заключение има ли действително погасяване на обезпечените с ипотеките вземания, в какъв размер и т.н. Според касатора въззивният съд не само не предприел служебно действия за поправяне на допуснатите от СОС нарушения във връзка с доклада по чл.146 от ГПК и за изясняване на обективната истина по делото, но и без да изтъкне каквито и да е мотиви, оставил без уважение изрично направеното от касатора във въззивната жалба при условията на чл.266 ал.3 от ГПК искане съдът да постанови разкриване на банкова тайна и да назначи съдебно – счетоводна експертиза. По тази причина въззивният съд, подобно на първата инстанция, достигнал до необоснования извод, че по отношение на действията по заличаване на процесните две ипотеки не е установено да е налице увреждане на кредиторите на „КМБ България“ ЕАД /н./, доколкото ищецът не е доказал твърденията си, че обезпечените с ипотеките вземания, са били опростени, а не погасени чрез плащане. Обжалва и решението в частта, с която е потвърдено определението на СОС по чл.248 от ГПК, като излага доводи,че предявеният от него иск е от категорията на неоценяемите искове и следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а като значими за изхода на делото се поставят следните процесуалноправни въпроси: 1. Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 от ГПК е непълен или неточен и жалбоподателят е направил оплаквания в тази насока във въззивната си жалба? 2. Следва ли в такъв случай въззивният съд да допусне събирането на поискани с жалбата доказателства, които не са били събрани в първоинстанционното производство в резултат на непълния/ неточния доклад и поради липсата на надлежни указания от страна на съда за кои твърдени от страните факти не се сочат и/или не се представят доказателства? 3. Задължен ли е въззивният съд съгласно чл.7, чл.8, чл.9 и чл.10 от ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му? Касаторът поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по трите въпроса е в отклонение от разясненията в Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и от практиката на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №43 от 04.06.2014г. по т.д. №213/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №42 от 09.06.2014г. по т.д. №799/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №17 от 23.07.2014г. по т.д. №811/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №147 от 08.05.2014г. по гр.д. №5659/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №310 от 30.07.2010г. по гр.д.№1086/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №10 от 23.01.2014г. по гр.д.№3730/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №106 от 03.12.2020г. по гр.д.№927/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №186 от 23.01.2019г. по гр.д.№1149/2018г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №72 от 09.07.2012г. по т.д.№398/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Допускането на касационно обжалване на решението, в частта, с която е потвърдено определение №379/22.07.2020г. по т.д.№17/2018г. на Софийски окръжен съд, ТО, 1 състав, се обосновава с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1.Оценяем или неоценяем е общият иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 от ТЗ за обявяване относителната недействителност на цяла поредица от действия и сделки /по см. на ТР №2/2017 от 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС/, увреждащи кредиторите на несъстоятелността? В случай, че е оценяем, то как следва да се определи цената му? Така определената /евентуално/ цена на иска съвпада ли с понятието „определен интерес“ по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение за защитата и представителството на всеки от ответниците по един такъв общ иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.649 ал.1 от ТЗ за обявяване относителната недействителност на цяла поредица от действия и сделки, увреждащи кредиторите на несъстоятелността? 2. С оглед присъждането на разноски по правилата на чл.78 от ГПК, необходимо ли е страната, която ги претендира, да установи по безспорен начин извършването им по конкретното дело? По – точно, при претендиране на разноски в размер на заплатено адвокатско възнаграждение, необходимо ли е претендиращата ги страна да докаже, че заплатените от нея по сметка на процесуалния й представител суми са точно за защитата и представителството по конкретното дело? По първия въпрос поддържа, че съдът е допуснал противоречие с определение №322 от 14.06.2018г. по ч.т.д.№479/2018г. на ВКС, ІІ т.о., евентуално, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По втория въпрос счита, че съставът на САС е допуснал отклонение от разрешенията в ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът „КМБ България“ ЕАД /н./, [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Синдикът на „КМБ България“ ЕАД /н./ - М. Г. Ш. не изразява становище по касационната жалба. Ответникът „С. пропъртис България“ ЕООД /н./, чрез синдика А. Г. М. оспорва жалбата, като твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Счита, че не е извършено неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, тъй като в тежест на касатора е да докаже наличието на опрощаващи изявления и сключени договори. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответникът „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Банка П. България“ ЕАД, оспорва жалбата, като твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че са неоснователни въведените от касатора оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че искът по чл.135 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради липса на увреждане, защото ипотечното право не е възникнало, тъй като не е установено изобщо възникването на обезпеченото вземане, а вместо това въззивният съд е приел, че искът следва да бъде отхвърлен, защото не е установено основанието, на което са заличени процесните ипотеки. По определението, постановено в производството по чл.248 от ГПК, излага становище, че ипотечното право е оценяемо и съответно искът по чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителността на правно действие с това право също е оценяем и цената, а в случая и интересът по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е стойността на ипотечното право. Подробни съображения излага в писмен отговор. Ответниците „П. Уест“ ЕАД, [населено място], в ликвидация и „П. Уест 2“ АД, [населено място], в ликвидация, не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ П.“ А.Е.Е.А.П., Гърция оспорва жалбата, като твърди липса на основанията за допускане на касационно обжалване. Също счита, че решението на САС е допустимо и правилно, а оплакванията на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Поддържа, че цената на предявените искове правилно е определена в съответствие със стойността на атакуваните сделки и заличавания, съответно правилно е прието, че претендираното от „Продеа“ адвокатско възнаграждение, платено за всяка от двете инстанции, е под размера на минималните възнаграждения по чл.7, ал.2 т.7 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения излага в писмен отговор. Постъпила е и насрещна касационна жалба от ответника в производството „Юробанк България“ АД. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът излага съображения за очевидна неправилност на решението. Изтъква, че след като ищецът изобщо не е установил възникването на обезпеченото вземане, то не е установено и съществуването на ипотечното право. Въпреки това и първоинстанционният, и въззивният съд, са приели, че искът по чл.135 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, защото не е установено основанието, на което са заличени процесните ипотеки. Счита, че по този начин и двете инстанции грубо са нарушили както правилата на доказване, така и законите на формалната логика. Ответникът по насрещната касационна жалба „Алфа Б.“ С.А., Гърция, не изразява становище по същата. Синдикът на „КМБ България“ ЕАД /н./ - М. Г. Ш., не изразява становище по касационната жалба. „С. пропъртис България“ ЕООД /н./, чрез синдика А. Г. М. и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, с предишно наименование „НБГ П.“ А.Е.Е.А.П., Гърция, са представили писмени отговори, в които заявяват, че споделят и изцяло се присъединяват към доводите, изложени в насрещната касационна жалба. Останалите страни в производството, другари на касатора по насрещната касационна жалба: „КМБ България“ ЕАД /н./, [населено място], „П. Уест“ ЕАД, [населено място], в ликвидация и „П. Уест 2“ АД, [населено място], в ликвидация, не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът „Алфа Б.“ С.А., Гърция е кредитор на ответника „КМБ България“ ЕАД /н./ с вземане, съществувало преди извършването на атакуваните действия, съгласно представения по делото списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „КМБ България“ ЕАД /н./, в който кредиторът „Алфа Б.“ С.А., Гърция е включен с вземане в общ размер 45 104 077,95 лв. с основание договор за кредит №954 от 17.11.2011г. Приел е за установено и осъществяването на атакуваните действия на длъжника „КМБ България“ ЕАД /н./ по заличаване с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус В. М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №29, том XXXVI, вх. рег. №50261 от 14.10.2013г. на учредена в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №14, том II, рег.№4909, дело №169/2012г. от 20.06.2012г. на Нотариус В. М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №40, том XII, вх.рег.№25487 от 20.06.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД /н./ към „С. П. България” ЕООД в размер на 4 500 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. и заличаване с молба - съгласие рег.№8918 от 14.10.2013г. на Нотариус В. М., вписана в Софийската служба по вписванията като акт №30, том XXXVI, вх рег. №50262 от 14.10.2013г., на учредената в полза на „КМБ България“ ЕАД /н./ договорна ипотека по нотариален акт №115, том III, рег.№10918, дело №423/2012г. от 19.12.2012г. на Нотариус В. М., рег.№053, вписан в Софийската служба по вписванията като акт №173, том XXVI, вх.рег. №59416 от 19.12.2012г., обезпечаваща вземане на „КМБ България“ ЕАД /н./ към „С. П. България” ЕООД в размер на 2 250 000 евро по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. Установил е, че след заличаването на двете ипотеки „С. П. България” ЕООД е учредило в полза на „Банка П. България“ АД ипотеки върху посочените имоти за кредит на „КМБ България“ ЕАД в размер на 3 000 000 евро, с два договора, обективирани в Нотариален акт №132, том II, рег.№8920, нот.д.№297/2013г. от 14.10.2013г. и Нотариален Акт №61, том III, рег.№11510 нот. д. №417/2013г. от 21.12.2013г., след което е осъществило апорт на недвижимите имоти в капитала на ответниците „П. Уест“ ЕАД и „П. Уест 2“ АД. По силата на два договора от 06.10.2015г. за залог на търговско предприятие всяко от дружествата „П. Уест“ ЕАД и „П. Уест 2“ АД е учредило залог върху търговското си предприятие в полза на „НБГ П.“ А.Е.Е.А.П., Гърция. Също така въззивният съд е приел за доказано, че при проведена от ЧСИ М. Б. публична продан по изпълнително дело №201668380406442 процесните недвижими имоти, вече собственост на ипотекарните длъжници „П. Уест“ ЕАД и „П. Уест 2“ АД, са възложени на купувача „Пи Ен Джи П.“ ЕАД, като постановленията за възлагане са влезли в сила до 06.02.2018г. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изразил становище, че действията на длъжника по заличаването на учредените в негова полза ипотеки, не съставлява увреждане на кредитора му „Алфа Б.“ С.А., Гърция, тъй като и в двете молби – съгласие, представени по делото, изрично е посочено, че е налице погасяване на задълженията, за които ипотеките са били учредени. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищеца, че вземанията, за които са учредени процесните ипотеки, са били опростени по силата на договор между „КМБ България“ ЕАД и „С. П. България” ЕООД. Посочил е, че първоинстанционният съд е задължил ответниците - „КМБ България“ ЕАД /н./ и „С. П. България” ЕООД /н./ да представят посочения договор, като представляващите дружествата синдици са заявили, че не разполагат с такива доказателства и не могат да ги представят. Предвид изложеното е счел за неоснователно направеното във въззивната жалба възражение, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.190, ал.1 от ГПК, вр. с чл.161 от ГПК. Изтъкнал е, че санкцията на чл.161 от ГПК урежда последиците от създаването на пречки за събирането на допуснати доказателства, която хипотеза в случая не е налице, тъй като страните изрично са заявили, че не разполагат с подобни доказателства. Предвид изложеното е стигнал до извода, че не е установено при условията на пълно и главно доказване наличието на договор между „КМБ България“ ЕАД и „С. П. България” ЕООД, по силата на който са извършени процесните заличавания на договорни ипотеки и договор между „КМБ България“ ЕАД и „С. П. България” ЕООД, по силата на който непогасените вземания по предварителен договор за продажба на недвижими имоти от 20.06.2012г. са били опростени. С оглед на това е приел, че заличаванията на процесните ипотеки с двете молби – съгласие не увреждат ищеца - „Алфа Б.“ С.А., Гърция, тъй като са извършени само и единствено с оглед пълното погасяване на задълженията на „С. П. България” ЕООД към „КМБ България“ ЕАД, за които са били учредени, което е изрично посочено и в двете молби – съгласие. За неоснователни са приети направените от въззивника възражения за неправилно определяне цената на иска, а от там и за погрешно отхвърляне на възраженията за прекомерност на така присъдените адвокатски възнаграждения. Съставът на САС е изложил доводи, че в петитума на исковата молба е заявено искане за прогласяване на относително недействителни на процесните две молби – съгласие, с които се заличават договорни ипотеки, които обезпечават вземания в общ размер на 6 750 000 евро, което следва да се приеме и за цена на иска, тъй като именно събирането на тази сума е било обезпечено с процесните договорни ипотеки. Предвид това е изтъкнал, че присъдените адвокатски възнаграждения, съобразно цената на предявения иск са под минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. За неоснователно е прието и възражението, че не е доказано извършването на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено на „Юробанк България“ АД. Съдът е приел, че така представеният договор, пълномощно, фактури и движения по сметки са достатъчно доказателство, че тези разноски са заплатени от ответника по жалбата /така т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. По касационната жалба на „Алфа Б.“ С.А., Гърция: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. В случая е налице задължителна практика – Тълкувателно решение №2/2017 от 09.07.2019г. по тълк. д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за допустимост на производството по чл.135 от ЗЗД в хипотеза на поредица от сделки, което налага касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Поради констатирането на вероятност за наличие на основание за недопустимост на обжалваното решение, не следва да се преценява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. С решението по касационната жалба ще бъде осъществена проверка и на инкорпорираното във въззивното решение определение за потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.248 от ГПК. По насрещната касационна жалба: Насрещната касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД, срещу въззивното решение, с което е изцяло потвърдено първоинстанционното решение, е недопустима поради липсата на правен интерес. Наличието на правен интерес е необходима предпоставка както за предявяването на иск за защита на претендираното субективно материално право, така и за обжалване на постановеното по иска съдебно решение. Правен интерес от обжалване е налице, само когато постановеното решение е неблагоприятно за обжалващия. В случая всички обективно и субективно съединени искове по чл.135 от ЗЗД са отхвърлени изцяло, което изключва правния интерес на ответника от обжалване на благоприятното за него решение. Изложените в жалбата аргументи касаят само правилността на мотивите на въззивния съд, но не и крайния му извод за неоснователност на исковете. Страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. В този смисъл са и задължителните разяснения в т. 18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ВКС, ОСГК, в която част тълкувателният акт не е загубил действието си и при новия ГПК от 2008г. По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне по жалбата на „Алфа Б.“ С.А., Гърция, за преценка за вероятна недопустимост на въззивния акт, а насрещната касационна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.649 ал.6 от ТЗ предварително внасяне на държавна такса за производството не се дължи. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд