Определение № 122 от 01.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 392/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. К., К. М. М. и Р. М. Н. срещу определение №260124 от 27.11.2020 г. по ч.т.д.№712/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №1722 от 16.09.2020 г. по т.д.№532/2020 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от ищцата Ю. Т. Н. против ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ поради недопустимост, предвид липсата на процесуална правоспособност на ищцата. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: При стартирала процедура по чл.380 от КЗ чрез предявяване на претенция от увреденото лице към застраховател, в която е индивидуализирано искането за обезщетяване на търпени неимуществени вреди, допустим ли е иск, предявен от наследник на увредения, предявил претенцията, чиято смърт е настъпила преди депозиране на исковата молба, но не в резултат на увреждането. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани лица /наследниците на ищцата, спрямо която производството по делото е прекратено/ в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е посочил, че ищцата Ю. Н. е починала на 13.08.2020 г., т.е. преди подаване на исковата молба, осъществено на 18.08.2020 г. В този смисъл е достигнал до извод, че към момента на предявяване на иска ищцата е била с изгубена вече процесуална правоспособност, поради и което производството е недопустимо, предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка. Изложил е съображения, че писмената претенция пред застрахователя е предпоставка за прекия иск на увреденото лице, но релевантният момент, от който възниква процесуално правоотношение, е предявяването на иска, а към този момент, ищцата вече е била починала. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, поставеният от частните касатори въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, респективно не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. Допустимостта на предявен от наследниците на увреденото лице /подало писмена претенция към застрахователя, в която е индивидуализирало искането си за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди/ иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от увредения неимуществени вреди, не е обсъждана в обжалваното определение, т.к. такъв иск в случая не е бил предявен - както бе посочено, искът по чл.432, ал.1 от КЗ е предявен от името на ищцата, а допустимостта му е отречена, поради загубването на процесуална правоспособност на ищцата преди подаване на исковата молба. В този смисъл решаващият извод на въззивния съд е свързан с дадения отрицателен отговор на въпроса допустимо ли е исково производство в хипотеза, при която ищецът е починал преди предявяване на исковата молба, подадена от пълномощник. Освен обаче, че такъв въпрос не е формулиран от касатора, възприетото от въззивния съд становище е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и с дадените в т.2 от ТР №1/2017 г. по т.д.№1/2017 г. на ОСГТК на ВКС разяснения /важащи в пълна сила и за ищеца като главна страна в процеса/. Съобразно последните смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. В този случай се касае до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса и това обуславя невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл.227 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,