Определение № 1166 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1319/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“-гр. С., БУЛСТАТ[ЕИК]/съкр. НББАЗ/ срещу решение №146 от 24.04.2023 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №4/23 г., в частта, с която след съответната частична отмяна на първоинстанционното решение по т.д. №55/21 на ОС-Пазарджик, НББАЗ е осъдено да заплати на Н. А. Ш. ЕГН: [ЕГН] обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.12.2020 г. до 17.03.2021 г. върху присъдената в полза на тази ищца от първоинстанционния съд сума от 80 000 лева и допълнително-от въззивния съд сума от 20 000 лв., която представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния син Г. И. Г., ЕГН [ЕГН] в резултат на ПТП настъпило на 24. 05. 2020 г. в 18, 35 ч., на път ПП 1-179,2 км, посока [населено място] -гр. Б.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на чл.511 ал.3 КД във вр. с чл.497 ал.1 КЗ и чл.229 ал.3 КЗ, и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, евентуално се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от пълномощника й изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38 ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, в обжалваната част, въззивният съд е изложил следните съображения: При определяне на датата, от която се начислява лихва-обезщетение за забава върху размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 429 КЗ. В ал.2, т. 2 на същата е предвидено, че при застраховане на гражданската отговорност в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Съгласно ал. 3 на чл. 429 от КЗ, лихвите се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ и тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва от момента на увреждането. Следователно, според съда, тази законна лихва се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален момент. В този смисъл съдът се е позовал на изричната разпоредба на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, която препраща към чл.429 ал.2,т.2 КЗ. Съдът е цитирал в подкрепа на изложеното и решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. дело № 2466/ 2018 г. на ВКС, 1-во търговско отделение. Като краен резултат е приел, че този начален момент е 17.12.2020 г.-датата на която, страните не спорят, че претенцията за обезщетение е била предявена пред ответника Сдружение НББАЗ. Във връзка с тези разсъждения съдът е подчертал, че предвиждането за начисляване на лихва по чл. 497 от КЗ не е свързано с възможност върху застрахователното обезщетение да се начислява на две различни основания лихва за забава върху една и съща сума: с разпоредбите на чл.497 от КЗ се ангажира отговорността на застрахователя и за собствената му забава, като се предвижда лихвата да се начислява върху определеното от него обезщетение за неимуществени вреди. Изводът на съда е, че върху допълнително присъдените 20 000 лв. се дължи изаконната лихва от 17.12.2020 г., както и върху присъдената от първоинстанционния съд сума от 80 000 лева. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ се сочат, като обуславящи изхода по спора, въпроси четири такива, които обобщено се свеждат до това два: 1. Налице ли е разлика в отговорността на СББНАЗ/ накр. Бюрото/, относно началния момент на дължимост на лихва-обезщетение за забава върху дължимото, в хипотезите на чл.511 ал.3 във вр. с ал.1 и ал.2 КЗ, обезщетение; и 2. За приложимостта на нормата на чл.429 ал.3 КЗ по отношение на правоотношенията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото и че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочени съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК-Р №18/11.04.2022 г. по т.д. №164/2021 на Второ т.о. и Р №93/27.11.2020 г. по т.д. №2013/2019 на Първо т.о. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, при произнасянето на съда по формулираните от касатора въпроси не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т. 1 или т.3 ГПК, които според изложеното в мотивите на т. 2, съотв. т.4 от цитираното ТР, ще са налице само при произнасяне в противоречие с практиката на ВКС -чл.280 ал.1,т.1 ГПК или наличие на неясна правна уредба или противоречива, съответно липсваща съдебна практика. В случая е налице нормата в разпоредбата на чл.511 ал.3 предл. последно КЗ, която препраща, по отношение на предявени претенции към НББАЗ, към уредбата относно срока за произнасяне на застрахователите по заявените пред тях претенции за заплащане на застрахователно обезщетение-чл.496 ал.1 КЗ. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК: решение №46/04.04.2024 г. по т.д. № 2274/22 на ВКС,Първо т.о., решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на I т.о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т.д. № 53/2022 г. на I т.о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. на I т.о., както и в други актове, последователно се застъпва становището, че по силата на чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива на основание чл.429 ал.2,т.2 КЗ спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Това е становището и на настоящия състав на Първо т.о., доколкото същото произтича от нормите в цитираните разпоредби в КЗ. От изложеното следва, че посочените в изложението по чл.284 ал.1,т.3 ГПК две решения са изолирани становища, които са преодолени от последващата практика на ВКС- цит. по-горе решения на ВКС. Ето защо, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. счита, че доколкото произнасянето на въззивния съдебен състав по конкретните въпроси е в съответствие с множество решения на ВКС, представляващи практика по реда на чл.290 ГПК, то не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, нито по чл.280 ал.2 ГПК- произнасянето не се явява и очевидно неправилно. С оглед изложеното, от страна на подалата КЖ страна се дължат разноски в общ размер на 1 987,50 лева-възнаграждение на адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. за изготвяне на отговор на КЖ в полза на ответника, съобразно чл. 9 ал.3 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ и на основание чл.36 във вр.с чл.38 ал.1,т.2 от ЗАдв. С оглед изложеното, съдът