Определение № 1792 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 504/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. М. И. и Е. О. Д. против решение № 141 от 19.10.2023 г. по гр. дело № 137/2023 г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗД „Бул инс“АД, [населено място],чрез пълномощника си – адв. Ал. И. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв.Р. М. са поставили въпросите –1/ „ В кои случаи допуснатото от пострадалия при пътнотранспортно произшествие нарушение на установените правила води до съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл.51,ал.2 от ЗЗД и при направено възражение за наличието на такова как се разпределя доказателствената тежест между страните в производството?“, 2/ „Може ли да се отчете съпричиняване при доказан факт, че при използването на обезопасителен колан могат да настъпят други увреждания, които да доведат до същия вредоносен резултат, а именно до летален изход на пострадалия?“ 3/ „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“, 4/ „ Въз основа на какви критерии следва да се определя размера на съпричиняването?“ и 5/ „ при определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения за да бъде установен действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?“ Страната е посочила, че по отношение на първия и втория въпрос съдът е постановил своето решение в противоречие с конкретно накратко разгледани решения на ВКС. Касаторите са интерпретирали оплакванията си изложени в касационната жалба, като са направили оплакване че съдът „неправилно“ е приел съпричиняване на пострадалия на вредоносния резултат. По отношение на въпрос № 3 е изброена съдебна практика, за която страната твърди, че съдът е дал разрешение в отклонение от нея. Разгледани са и постановките на ТР ОСГТК №1/13г. относно задълженията на въззивният съд да извърши преценка на всички доказателства и доводи на страните. Направено е и оплакване, че въззивният съд не бил обсъдил в пълнота всички събрани доказателства, както и е направено в тази връзка общо оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се необсъждане на всички доказателства в пълнота. Последвали са пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава, така квалифицирани и от страната, която е възпроизвела части от касационната си жалба по отношение на съпричиняване на вредата от пострадалия. В заключение е заявено, че всичко изложено сочело на необсъдено поведение на деликвента и допуснатите от него нарушения на закона, които не били обсъдени от въззивния съд., като е направено оплакване, че не била извършена преценка на поведението на всеки от участниците, посочено е решение на ВКС. В заключение, във връзка с изложеното е посочено още, че съдът при постановяване на решението „допуснал нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, като постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и в противоречие с практиката на ВКС“. Други доводи не са развити. Касаторите, чрез пълномощника си- адв.Р.М. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първият и вторият поставени въпроси / обединени и от касатора като свързани и еднозначни/, макар и общи и несъобразени с конкретен правен мотив на въззивния съд, нито изведени от него, могат да бъдат възприети като релевантни, поради това, че същите са относими към всяко съдебно производство, третиращо претенция за обезщетяване на неимуществена вреда при направено възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. Страната е обединила двата въпроса, по които като допълнителен критерий е разглеждала решения на ВКС, чрез цитати на извадки от мотивите на тези решения. В заключение,общо е посочила противоречие с така изброената практика, като е обобщавала правните изводи на ВКС по отношение приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД. Така е поддържала оплакване /неотносимо към тази фаза на производството/ че увредения следва със свои действия или бездействия да създаде предпоставки за увреждането, че в тежест на ответника е да докаже това възражение, че пътуването на пътник без предпазен колан само по себе си не обуславя извод за съпричиняване на вредоносния резултат. След което, вместо да развие тези свои изводи изводи за наличие на практика, като ги сравни с приетото от състава е изложила своето разбиране по е установените по спора факти, като е възпроизвела части от своите оплаквания по чл.281 ГПК от касационната си жалба и е поддържала, че счита определени факти за установени, поради което решението на съда било неправилно. Или, с оглед на така защитения допълнителен критерий, дори и въпросите да бъдат приети за удовлетворяващи общото основание се налага извод, че страната не е установила предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разглеждането на съдебна практика, с която при различна фактическа обстановка и при различно доказване са направени конкретни правни изводи, не обосновава такова противоречие нито отклоняване на състава от тази практика. Така, по изведените от касаторите решаващи изводи на съставите на ВКС, с оглед мотивите на съда, подробно обсъждащи всичките тези предпоставки, се налага извод, за съответствие на сравняваните отговори на въпросите. Съдът е обосновал, с оглед експертните заключения и с установено по спора, че пострадалия е бил без поставен предпазен колан, като това обстоятелство е непосредствено свързано с настъпилия летален изход. Разгледано е и възражението и разбирането на страната против този извод, в контекста на доказаните факти. Или, по тези въпроси страната не обосновава допълнителен критерий. Третият въпрос е общ и значим за всяко дело. За да е релевантен същият, следва да е обоснован от касаторите, като бъде посочено какво не е обсъдил въззивният съд и как това се е отразило на постановения правен резултат. В случая, страната е изброила съдебни актове, за които е поддържала, че съдържат изводи относно задължението на възивния съд да обсъди събраните доказателства – всички относими и допустими в тяхната съвкупност, като направи своите изводи на тази база. Касаторите са посочили, че изводите на съда били формирани при „съществено нарушаване на съдопроизводствените правила“, като въпреки „формално изложените мотиви“ съдът не изпълнил задължението си да мотивира съдебният акт. Както и страната е отбелязала тези доводи касаят основание по чл.281, т.3 ГПК, като същите се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но нямат относимост към основанията за допускане на такова. Или, по този въпрос страната не обосновава нито общо основание нито допълнителен критерий. По въпрос 3 и 4 отново обобщени от касаторите, същите са изложили своите оплаквания за неправилност на решението, като са интерпретирали установеното фактически по спора и са заявили неправилност на изводите на състава относно обема на съпричиняването.В заключение е посочено, че с оглед тези оплаквания бил постановен „неправилен и необоснован съдебен акт“ който бил и в противоречие с решение на ВКС, без да се разглежда относимото към тази фаза на касационното производство сравняване на правни изводи в двете решения. Заявените оплаквания за нарушение на материалния закон не обосноват такова противоречие,нито са относими към допускане на решението към касационно обжалване, тъй като са такива по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. Или общо изразеното твърдение за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касаторите общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение