Определение № 3700 от 15.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3866/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат И. Г. от АК-С., срещу решение № 150 от 22.07.2024г. по в.гр.д.№186/2024г. на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 17 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 83/2023 г. на Златоградския районен съд, е уважен предявеният от Н. М. Н. против касатора установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено между страните, че ищцата Н. М. Н. е собственик на реална част с площ от 270 кв.м., повдигнати в жълт цвят на скица към заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Денка С. на л. 91 от първоинстанционното производство, разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], находящ се в местността „Извора“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер [№], при граници и съседи имоти с идентификатор: [№], [№], [№], [№] и [№]4, на основание давностно владение и са присъдени разноски по делото.

Решението е постановено при участието на Г. С. А. и В. Н. А. като трети лица помагачи на страната на касатора.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, по въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички съдържащи се във въззивната жалба доводи на страните, както и да изложи собствени мотиви по отношение на тях.

Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 141 от 4.01.2021 г. по гр. д. № 478/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 60088 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 3948/2020 г. на ВКС, I г. о. и цитираната в тях практика.

2. Правилно ли е въззивният съд да приеме, че е налице идентичност между имота начертан от вещото лица на скицата неразделна част от решението и имота посочен в петитума на исковата молба, когато свидетелските показания и допълнителното заключение на вещо лице установяват граници на владения от ищцата имот, различни от границите на имота по скицата към първоначалното заключение на вещото лице.

По въпроса се твърди, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 672 от 7.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, I г. о.

3. Как следва да са произнесе съдът когато е сезиран с претенция за признаване право на собственост на основание давностно владение на земеделски имот, в случая ливада в м. „Извора“, землището на [населено място], когато установи, че владяната площ не отговоря на нормативните изисквания за площ посочени в императивните правна норма на чл. 72 от ЗН, чл. 7, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.

По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 66 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, I г. о. и определение № 472 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 3791/2018 г. на ВКС, II г. о.

4. Длъжен ли е решаващият състав на съд да приложи принципа на правната конверсия когато установи, че на ищеца не може да бъде призната собственост, на основание давностно владение, върху реална част от имот представляващ „ливада“ тъй като площта й не отговоря на чл. 72 ЗН. чл. 7, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 26. ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост и да признае претенцията за идеална част от целия имот, в случая 270/880 кв.м. от имот с идентификатор № 51319.6.687 по КККР на [населено място], находящ се в м. „Извора“.

По въпроса се поддържа противоречие на приетото от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 66 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, I г. о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Н. М. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Е. В., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК положителен, установителен иск за собственост, за установяване по отношение на ответника С. Г. А., че ищецът Н. М. Н. е собственик на реална част с площ от 270кв.м., разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-18-75/19.11.2021г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „Извора“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер [№], при граници и съседи имоти с идентификатори: [№]; [№]; [№] и [№]4, на основание давностно владение.

В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е собственик на реална част с площ от 400 кв.м., разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на Н., съгласно Заповед № РД-18-75/19.11.2021г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „Извора“, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Ливада, целият с площ от 880 кв.м., стар номер [№], при граници и съседи имоти с идентификатори: [№]; [№]; [№] и [№], на оригинерно основание - изтекла в нейна полза придобивна давност, тъй като реалната част от 400 кв.м. е владяна явно и необезпокоявана от никого в продължение на повече от 35г.Посочила е, че владее процесната реална част като я използва за градина, в която засажда различни селскостопански култури; облагородила е процесния имот, подравнила го е със специализирана техника и е прибирала и продължава да прибира селскостопанската продукция като тези действия са манифестирани от нейна страна пред всички, включително и пред ответника по спора.На 20.03.2023г. ответникът е оградил с колове частта на ищцата, започнал да унищожава посева й от картофи и заявил собственически права върху нейната част.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. А., който изразил становище, че предявеният иск е неоснователен.Оспорил твърдението, че ищцата е станала собственик на 400 кв.м. от процесния имот, като посочил, че същата никога не е владяла твърдяната от нея реална част, никога не е обработвала тази площ и не е добивала селскостопанска продукция. Заявил, че на 19.08.2022 г. е станал собственик на целия имот с площ от 880кв.м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК [населено място], въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот [№], том 2, рег. № 2660, дело 207/2022 г. по описа на нотариус К. К. с peг. № 734 на НК, с район на действие района на PC-З..Имотът бил дарен от родителите му Г. С. А. и В. Н. А.. Посочил, че с решение № 13/05.04.2021 г. по гр.д. № 238/2020 г. на PC-З., влязло в законна сила на 27.04.2021г., е признато за установено по отношение на [община], че Г. С. А. е собственик въз основа на давностно владение с начало 1980г. на ПИ с площ от 880 кв.м., попадащи извън урбанизираната територия на [населено място], обл. С., образуван от ПИ с пл. №474 по кадастралния и регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД23/12.01.1987г. и последно изменен с № 496/30.10.2017 г. на ОБС - Н. - 168 кв.м. и 712 кв.м. от ПИ с идентификатор [№] по КВС на [населено място], ведно с построената в имота, в частта от ПИ с идентификатор [№] селскостопанска постройка от 9 кв.м.

Прието е за установено е от събраните гласни доказателства показанията на свидетелите В. А. Ш./без родствена връзка със страните по делото/, Е. А. К. /без родствена връзка със страните по делото/ и А. В. Г. /снаха на ищцата/, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част в продължение на период по-дълъг от 30 години, като ползвала имота за градина – засаждане на картофи и други селскостопански култури.

Свидетелят Ш., притежавац имот в непосредствена близост до имота, в който се намира жилищната сграда на ищцата, заявил, че до преди Г. С. А. /баща на ответника/ да загради процесната площ, ищцата в продължение на повече от 30 години я е използвала за нива за засаждане на картофи.

Свидетелят К., посочил, че именно той преди около 30 години е бил извикан от ищцата за да заравни мястото, което е било дере с подпорна стена и едва след насипване с пръст се е оформило като градина, която ищцата засаждала с картофи до момента в който достъпът й бил ограничен с поставената ограда.

Свидетелят Г. заявила, че знае от свекърва си, че е облагородила и обработва процесното място, малко след построяване на къщата им, а след като Г. е заживяла в дома на ищцата са започнали заедно да извършват селскостопанската работа, като в продължение на дълги години, необезпокоявани от никого са обработвали процесната площ - ангажирали и тежка техника, за да я дооформят като градина, тъй като е било стръмно и искали да го изравнят. Имало и много камъни, които дори с колички отстранявали на ръка.За тях било изключителна изненада поставянето на ограда от страна на семейството на ответника, при което бил възпрепятстван достъпа да парче земя с формата на триъгълник, което попадало в средата на тяхната градина.

Въззивният съд е установил, че съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, при извършения оглед на място и замервания, процесната реална част с площ от 270 кв.м., която попада в имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], граничи на югоизток с УПИ [№] в кв. 58 по действащия ПУП на [населено място], в който се намира жилищната сграда на ищцата.Вещото лице е констатирало, че процесната реална част и останалата част от имот с идентификатор [№], собственост на ответника, са разделени от скат, като процесната площ е на по-ниско ниво. Процесната площ, мястото на запад от нея, както и място на юг от процесното, което също е разположено около жилищната сграда на ищцата, видимо изглеждат на терен като един общ имот, който се обработва заедно.В момента на огледа, в заградената част е нямало земеделски култури, но си личало, че мястото се е обработвало.Същевременно, останалата част от имот с идентификатор [№], разположена над процесната площ, не се стопанисвала по същия начин – има селскостопанската сграда с площ от 9 кв.м. и единични дървета.Вещото лице в о.с.з., проведено на 18.10.2023 г., е заявило че оградата е видимо новопоставена, като при нейно посещение през 2020г. оградата не е съществувала, а е имало единствено плет, който обаче е бил в горната част на имота, където е кошарата на ответника.Експертът посочил, че от северната страна, имотът /процесната реална част/ е ограден от скат, с височина в южната си част около 2-3 м. и дължина приблизително около 7-8м.Съгласно приложената към заключението на СТЕ комбинирана скица, процесната реална част/повдигната в жълт цвят/ граничела непосредствено с имот с идентификатор [№], в който се намирала жилищната сграда на ищцата.

Прието е, че показанията на другата група свидетели, които са в роднинска връзка с ответника, са неубедителни, колебливи и почиват в голяма си част на техни предположения или спомени от преди много години.Взето е предвид, че твърденията на свидетеля К., също установяват факта на владението на ищцата, тъй като е посочила, че нивата на ищцата е стигала до ската, където според нея е горски фонд и тази нива, Н. си я обработвала.Свидетелката Р. е посочила, че в спорното място Г. гледал животни - в горната част, над ската.Там имал кокошарник, свинарник, гледал телета, а преди имало стар плет.Целият имот бил ограден с плетове от дървени съчки, клони, вейки като в ниската част на имота било ливада, която се е косяла от бащата на ответника. Свидетелката живее от 20 години в село в общ. Х. и се прибира в [населено място] 2-3 пъти в годината, като посещава имота на ответниците ако я поканят.Същевременно свидетелката заявила, че минава от горната част, покрай сградата на А. и не знае дали мястото на Н. граничи със спорното.Не знае дали Н. има там градина, като за последно е ходила в мястото й преди 10 години, когато леля й е починала.Заявила, че не е слизала надолу под кошарата на ответника през последните 10 години. Свидетелят Б., е посочил, че имотът на ответника е ливада, в която встрани има свинарник, собственост на Г..Много пъти минавал през този имот, тъй като има място и пътят му минавал от там.Б. уточнил, че след това има спускане, скат, след това ливада, като долу има ограда, която е в ниското и е направена с циментови колове. Оградата е на равното и хващала част от равното след ската.Свидетелят не знаел дали ливадата е била някога нива като същевременно заявил, че преди това е имало стара ограда, направена от дървета, а новата ограда е на мястото на старата дървена ограда, а мястото в равното под ската е обрасло с тръни. Свидетелят твърдял, че „горе“ се коси, а долу не е видял да се коси, както и че знае, че ищцата долу има къща, но не знаел дали има градина.

Констатирано е, че свинарникът и стопанските сгради на ответника, цитирани от свидетелите се намират в имот с идентификатор [№], който е разположен на север от имот с идентификатор [№] и съответно от процесната реална част

Въззивният съд е приел, че са неоснователни доводите във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като процесния имот не бил индивидуализиран с граници в исковата молба, а неговата индивидуализация е извършена от съдебно-техническата експертиза и приложената към нея скица, станала и неразделна част от първоинстанционното решение. Прието е, че при претенция за реални части от урегулирани или неурегулирани поземлени имоти, дори ако границите им не са материализирани на място и имотите не са нанесени като самостоятелни, границите могат да бъдат определени и чрез описанието им с помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото.

От приетата във въззивната инстанция СТЕ, е установено местоположението и обозначено на приложена към заключението скица на зид от суха каменна зидария и насип от земна маса.Насипът обхващал крайната южна част на процесния имот и в по-голямата си част се намирал върху имот [№] - дворното място на ищцата, върху югоизточната част на имот 686, за който ищцата е провела успешно установителен иск за собственост, както и част от имот № 28.Зидът от суха каменна зидария също се намирал извън процесната площ, на няколко метра на юг от нея, в имот [№].

Съдът е взел е предвид, че свидетелите В. Ш., Е. К. и А. Г. действително сочели като граници на процесната площ в нейната южна част: от долна страна улица, насип, подпорна стена и суха зидария.Посочено е, че вещото лице е заявило в първата инстанция, че при огледите е установила, че ползвания имот от ищцата видимо представлява едно цяло - както имотът до къщата в имот [№], така и югоизточната част от имот [№] и процесната площ от 270 кв.м., като е заравнено и видимо представлява обработваема нива и едно общо цяло.

Изложени са съображения, че свидетелите са установили североизточна граница на имота, която е естествен елемент - каменен скат. В северната част мястото на ищцата достига до каменен скат, който е висок, и след който скат е имотът на ответника.Вещото лице в съдебно заседание на приложената към допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза скица е очертало със син пунктир каменния скат, който разделя претендирания от ищцата имот от този на ответника.

Посочено е, че съществено за преценката достоверността на свидетелските показания, е заявеното от вещото лице, че когато е правило оглед по делото на ответника срещу Община - Н. /гр. д. № 238/2020 г./, новата ограда от метални колове и мрежа не я е имало, а дървената ограда на имота на ответника е била над ската.

Формиран е решаващ правен извод, че е реализиран фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и ищцата е придобила процесния имот по силата на давностно владение, продължило повече от 30 години. През този период само тя е обработвала и владяла този имот, необезпокоявана от никого.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са формирани в отклонение от посочената в изложението практика на ВКС.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите към въззивното решение следва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона.При това съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно/в тяхната взаимна връзка и зависимост/ като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани/ решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. на ВКС; решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

Въззивният съд е изпълнил това си задължение и е дал отговор на всички доводи и възражения на страните.Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключенията по допуснатите СТЕ, е приел, че процесната реална част и останалата част от имот с идентификатор [№], собственост на ответника, са разделени от скат.Спорната част е на по-ниско ниво от имота на ответника, мястото на запад от нея, както и място на юг, което също е разположено около жилищната сграда на ищцата, видимо изглеждат на терен като един общ имот, който се обработва заедно.Кредитирани се изцяло показанията на свидетелите, които са разпитани на страната на ищцата като непротиворечиви и в резултат на непосредствени впечатления, от които се установява по безспорен начин, че ищцата е владяла тази част повече от 30г. до момента, в който е била завладяна от насрещната страна.Изложени са съображения защо не се кредитират показанията на свидетелите на ответника.

Общото основание за селектиране на касационните жалби, е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото. Това са тези правни въпроси, което са включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението му/т., от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/. Поставеният от касатора втори въпрос не е правен, а фактически, тъй като касае правилността на преценката на въззивния съд относно наличието на идентичност между имота, който е индивидуализиран в исковата молба, и този, който вещото лице е очертало графически на приложената към СТЕ скица.Това е формално основание да не се допуска касационно обжалване по този въпрос.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия и четвърти въпроси, които са сходни по съдържание и по тях следва да се даде общ отговор, тъй като касаят принципната допустимост да се придобиват по давност реални части от земеделски имоти – ниви, ливади, лозя и овощни градини, които части са по-малки от размерите, посочени в разпоредбата на чл.72 от Закона за наследството.Посоченото по третия въпрос решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, е в случая неотносимо, тъй като въззивното решение е било допуснато до касационно обжалване като вероятно недопустимо в едната си част, както и за проверка на правилността на извода на въззивния съд, че е било необходимо да се ангажират доказателства за намерението за своене на спорните реални части от ищеца/основание по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК/.По същите причини не следва да се допуска касационно обжалване по четвъртия въпрос.По приложение на правната конверсия е налице практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, която приема, че този институт е приложим в случаите, когато сделката има за предмет реална част от недвижим имот, която не може да се обособи като самостоятелна при спазване на изискванията на устройствения закон, но при тълкуване на волята на страните по договора може да се извлече, че те са съгласни предметът на сделката да е съответната идеална част от имота. Правната конверсия предполага нищожността на сделката за продажба на реална несамостоятелна част, и при установяване волята на страните да запазят вещно-прехвърлителният ефект на продажбите, по които са придобили тези реални части.Конверсията е налице, когато една недействителна сделка съдържа съществените признаци на друга позволена от закона сделка и страните желаят да настъпи правното действие на конвертираната сделка/решение № 50015 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2022 г., II г.о./.Очевидно е, че изложените в решението правни изводи са приложими тогава, когато вещното право е придобито въз основа на правна сделка, а не въз основа на придобивна давност.

Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. За да се приеме, че е налице очевидна неправилност, е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение.Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.При прочит на въззивното решение не се констатират такива пороци.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация - Н. М. Н., направените от последната разноски в настоящото производство, а именно сумата от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение