Определение № 60813 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2587/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ш. и Н. А. Ш. срещу решение №.260503/9.04.21 по г.д.№.91/21 на ОС Пловдив. Със същото, след отмяна на реш.№.261176/6.11.20 по г.д.№.1586/19 на РС Пловдив, предявеният от касаторите иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 16.11.14 по чл.15 ал.3 ЗУТ – с който И. Н. И. /наследодател на ответниците С. М. И., М. И. И. и Ц. И. Д./ се е задължил да продаде на ищците Н. А. Ш. и Н. А. Ш. недвижим имот – 66кв.м., попадащи в УПИ ...от кв... по плана на [населено място], общ. С., за сумата 200лв., е отхвърлен като неоснователен. Ответните страни С. М. И., М. И. И. и Ц. И. Д. оспорват жалбата; претендират разноски. Касационната жалба е недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. В случая въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД с цена /определена съобразно чл.69 ал.1 т.4 ГПК в размер на данъчната оценка на имота/, която е под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум /данъчната оценка на земята на целия парцел възлиза на 3297,40лв. – поради което оценката на 66 квадратни метра от парцела очевидно е под 5000лв./. Поради това и то не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. На ответната страна М. И. И. се дължат направените разноски за адвокатски хонорар за отговор на касационната жалба в размер на 600лв. на основание чл.78 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,