Определение № 2156 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3043/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 34 от 31.03.2023г. постановено по гр.д. № 30/2023г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено решение №590 от 19.12.2022г. по гр.д. №1337/2021г. на Районен съд-Търговище и вместо това са осъдени С. П. Х., А. А. О., Ф. О. А., Г. Б. А. и Б. О. А. да премахнат, съобразно ползването на всеки от тях, три броя незаконни гаражи с метална конструкция от U-профилни греди и поцинкована LT ламарина за ограждащи стени и покривно покритие, заемащи обща площ от около 37,63 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], който имот е собственост на ищеца М. З. М.. Подадени са две касационни жалби от страна на ответниците. Жалбоподателите № 34 от 31.03.2023г. постановено по гр.д. № 30/2023г. на Търговищки окръжен съд молят да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и поради очевидна неправилност. Поставят процесуалните въпроси: 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства; 2/ представлява ли процесуално нарушение изключването от доказателствата на неоспорени от противната страна доказателства (по-конкретно голямата част от показанията на свидетелите на ищеца, че не са налице пречки за ползване на имота му); 3/ за съдържанието на мотивите на решението и задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички събрани доказателства, относими към спора, както и доводите и възраженията на страните. Поставят и материалноправни въпроси: 1/ при извършено разпределение на ползването на двора чрез обособяване на паркоместа допустимо ли е последващ приобретател на идеални части от поземления имот да защитава с иск по чл. 109 ЗС възможността да ползва незастроената част от двора, върху която са разположени паркоместата; 2/ незаконният строеж /в случая гаражи/ представлява ли неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС само поради факта, че е незаконен и може ли две паркоместа, превърната в гаражи с площ 20 кв.м. да заемат значителна част от терена, който е от 440 кв.м. и оттук създават ли пречка за собственика да го ползва по предназначение; 3/ нищожна ли е сделка, при която продавачът си запазва право да си изгради гараж в продаваното дворно място; противоречи ли тя на закона по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД; 4/ представлява ли неоснователно действие строеж, извършен в съсобствен имот, преди ищецът да придобие права в съсобствеността и подлежи ли на премахване по чл. 109 ЗС; 5/ как следва да се ценят различните доказателства при тълкуване на понятието пречка да се упражнява правото на собственост съгласно чл. 109 ЗС. Жалбоподателите С. П. Х. и А. А. О. поставят следните правни въпроси, които според тях са обусловили изхода на спора: 1/ длъжен ли е съдът да се произнесе в границите на предмета на спора по чл. 109 ЗС; 2/ допустимо ли е уважаване на иска по чл. 109 ЗС, ако към момента на постановяване на решението преченето не съществува; 3/ достатъчно ли е за уважаване на иска строежът да е незаконен или е необходимо винаги да се изследват конкретните пречки, които създава; 4/ наличието на одобрен инвестиционен проект по част „площообразуване“ обосновава ли изпълнение на чл. 112 от Наредба № 5 за правила и норми за ТСУ /отм./ за обособяване на паркомястото като самостоятелен обект; 5/ закупуването на право на строеж върху идеална част от имот идентично ли е със закупуване на реална обособена част от имот. По втория и третия въпрос се твърди противоречие с практика на Върховния касационен съд, а по останалите - значение на въпросите за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касационна жалба не е подадена от ответника Б. О. А. и спрямо него решението е влязло в сила. Ответникът по жалбите М. З. М. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Предявените искове по чл.109 от ЗС са за премахване на три броя метални гаражи в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място]. Ищецът твърди, че е собственик на поземления имот, а ответниците незаконно са построили и ползват посочените гаражи, с което му пречат пълноценно да упражнява правото на собственост при извършването на строителна дейност в жилищната си сграда, както и осъществяването на фактическата власт върху пълния пространствен обхват на дворното място. Поддържаната от ответниците (настоящи касатори) теза е, че имат право на строеж на гаражи или места за паркиране, както че и по никакъв начин не препятстват ищеца да упражнява правата си. Изтъкват, че предприетото от него преустройство на самостоятелния му обект е приключено и дори да е имало пречене, то е преустановено. Установено е от фактическа страна, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2018 год. на ЧСИ рег. № * ищецът М. З. е придобил дворно място от 414 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор №*** по КК на [населено място], заедно с търговски обект с площ 70 кв.м. в построената в имота жилищна сграда. Длъжник по изпълнението и собственик на продавания имот е „Интерстройпроект-Тонич“ ЕООД. След придобиване на собствеността, въз основа на строителни книжа ищецът е предприел и извършил преустройство на закупения магазин в жилище, като не се спори, че преустройството вече е осъществено. Установено е също, че към 1994г. дворното място - парцел *-* в кв.39 по плана на града е било собственост на О. А. О. и на ответницата А. О.. С нотариален акт от 1994г. те са го продали на ЕТ“Тонич-1-Емилия Тонева“ като са си запазили право на строеж за два апартамента в предвидената триетажна жилищна сграда, които едноличният търговец ще построи, както и място за гараж №5 от 10 кв.м. и място за гараж №6 от 10 кв.м. О. А. О. е починал 2001г. и негови наследници са ответниците А. О., Ф. О. и Б. О.. С нотариален акт от 2011г. А. О. и Ф. О. са прехвърлили на ответницата Г. А. своите 5/6 ид.ч. от апартамент № 5 и от място за гараж № 6 с площ 10 кв.м. със съответните идеални части от правото на строеж. С нотариален акт от 1996г. ЕТ“Тонич-1- Емилия Тонева“ е прехвърлил на ответника С. П. право на строеж за жилище в сградата, която ще бъде построена в същия парцел, както и едно паркомясто в двора. Приетата техническа експертиза описва състоянието и конструкцията на трите гаража, като единият от тях (югоизточния) е без една стена и сочи, че те не предвидени в проектната документация при строежа на сградата. Според архитектурния проект за триетажната жилищна сграда от 1993г. в чертеж „Благоустрояване“ са ситуирани шест паркоместа откъм [улица]. Вещото лице счита, че гаражите не са съобразени със строителните правила и норми по отношение на височина и избор на материали. Събрани са свидетелските показания на трима свидетели, единият от които е баща на ищеца. Съдът е посочил, че разпоредбите на чл.59 ЗТСУ/отм./ забраняват придобиването на реални части от имоти чрез правни сделки или по давност, поради което закупуването/запазването на места за гараж от по 10 кв.м. е нищожна сделка съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД и няма за последица придобиване/запазване на собствеността върху тези реални части от дворищно-регулационния парцел. Нищожна е и продажбата на паркомясто, тъй като по досегашната правна уредба същото няма статут на самостоятелна вещ и сделката е с невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД. Ето защо съдът е счел, че ответниците са поставили и ползват процесните гаражи, без за имат облигационно или вещно право, или сервитут върху описания имот. Собственикът не е длъжен да търпи наличието на тези обекти и съществуването им само по себе си е пречка за упражняване на правото му на собственост, предвид разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №4/06. 11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че със сделката от 1994г. прехвърлителите са си запазили собствеността върху идеални части от терена, съответстващи на 2 х 10 кв.м. реална площ от същия, респ. право на строеж на 2 гаража, макар и при неясен пространствен обхват, то тези права не са упражнени по предвидения в закона ред. Липсва съгласие на съсобственика/собственика на земята за строителството на гаражи, такова не е предвидено нито в архитектурния проект от 1993г., нито в последващ отделен архитектурен проект, липсва одобрена проектна документация за гаражи, разрешение за строеж, строителна линия или какъвто и да е било друг документ от изискуемите строителни книжа. Гаражите са изградени след 2000г. в нарушение на строителните правила и норми за височина и материали за изграждане, чрез използване на елементи от строителната ограда на обекта и липсваща стена на единия от гаражите. При тези обстоятелства процесните обекти са незаконен строеж, чието изграждане и ползване е неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС. Същите заемат значителна площ - 37,63 кв.м. от свободната част на имота, извън тази на жилищната сграда и представляват съществена пречка за ищеца да упражнява фактическата власт върху тази площ в пълния й пространствен обхват и да реализира инвестиционното си намерение за обособяване на 10 паркоместа в свободната дворна площ. По тези съображения е отменено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска и същият е уважен. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд намира следното: Въпроси четвърти и пети по първата жалба, както и втори, трети и пети по втората жалба са свързани с преценката дали незаконният строеж съставлява сам по себе си пречка за упражняване правото на собственост на ищеца, дали подлежи на доказване конкретно в какво се изразява преченето и дали искът може да се уважи, ако преченето е преустановено. Тези въпроси са разрешени от съда и имат значение за изхода на спора, но не следва да се допуска касационно обжалване по тях. От една страна, съдът е приел, че самото съществуване на незаконния строеж е неоснователно действие, което пречи на собственика, но също така е изложил съображения в какво се изразява преченето в случая, а именно, че гаражите препятстват ищеца да упражнява фактическа власт върху тази площ в пълния й пространствен обхват и да реализира инвестиционното си намерение за обособяване на 10 паркоместа в свободната дворна площ. Вярно е, че в исковата молба е наведено твърдение, че гаражите пречат при осъществяваното от ищеца преустройство на закупения търговски обект в жилище, което преустройство понастоящем е завършило, но наред с това исковата молба съдържа и твърдение, че гаражите пречат на упражняването на правото на собственост в пълен обем. С оглед на това второ твърдение не може да се приеме, че пречене понастоящем не съществува и че искът е уважен за действие, което вече е преустановено. При това положение не е налице отклонение от посочената практика, включително по Тълкувателно решение № 4/ /2015г. на ОСГК, която изисква ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. От значение за изхода на спора са и поставените четвърти въпрос по първата жалба и трети по втората, които са свързани с изводите на съда, че е нищожна поради липса на предмет сделка, с която заедно със самостоятелен обект в сграда са закупени, респ. запазени при учредяване право на строеж, места за паркиране (некоректно наречени в договорите места за гараж) в дворното място. Въпросът следва да се конкретизира и уточни така: при действието на ЗТСУ/отм./ и подзаконовите нормативни актове по приложението му може ли да бъде притежавано място за паркиране (паркомясто) в дворното място като принадлежност към самостоятелен обект в сграда, след като съществуването на такива места е предвидено в архитектурния проект за изграждане на сградата. Практика по конкретния въпрос не се открива и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.