Определение № 230 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 154/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. К. от гр. Б. срещу решение № 576 от 08.07.2008 г. по гр.д. № 726/2007 г. на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по касация – Г. К. К. не е взел становище. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати поради следните съображения: Подадената жалба против цитираното въззивно решение в частта, с която окръжният съд се е произнесъл по предявения от Г. К. К. против М. С. К. иск за заплащане на обезщетение за претърпените от К. вреди до размер на сумата 900 лв., пропуснати ползи, в резултат на противоправното поведение на К., която му е пречила да събира плодове от собствения му имот, подробно описан в диспозитива на съдебния акт за процесния период е процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. За спазване нормата на чл.280, ал.2 ГПК съдът следи служебно. Касационното производство е допустимо когато исканата с жалбата отмяна на решението с оглед неблагоприятния за касатора изход на спора засяга паричен интерес над 1000 лв. В разглежданият случай жалбата против решението на въззивния съд в посочената по-горе част, с която искът е уважен до размер на сумата 900 лв. определя предмета на обжалване в част, в която обжалваемият интерес е под 1000 лв., при която хипотеза касационният контрол е изключен по силата на закона. Необжалваемостта на решението в тази част обуславя и необжалваемостта му относно присъдените разноски. Поради изложеното жалбата против решението в посочената по-горе част следва да се остави без разглеждане. Жалбата против решението в останалата част, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения от Г. К. К. против М. С. К. иск за заплащане на обезщетение за претърпените от К. вреди, за разликата между 900 лв. и 2000 лв., пропуснати ползи, като е отхвърлил претенцията в същата част, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по искането за разноски над сумата от 162 лв., като е отхвърлил искането в тази част е процесуално недопустима с оглед липсата на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за спазването, на която съдът следи служебно. Липсата й води до недопустимост на производството. Тази хипотеза възниква когато постановения съдебен акт като правен резултат удовлетворява страната. В разглежданият случай решението в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за разликата между 900 лв. и 2000 лв. и в частта за разноските над сумата от 162 лв. е благоприятно за жалбоподателката, тъй като претенцията в същата част, включително искането за разноски са отхвърлени. Не е налице правен интерес за обжалване на въззивното решение, поради което жалбата против съдебния акт в тези части също така следва да се остави без разглеждане. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение