Определение № 65 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 937/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД - трето лице помагач на страната на ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс“ СА срещу решение № 353 от 08.12.2023 г. по гр.д. № 553/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 12/19.01.2023 г. по гр. д. 151/2022 г. на Районен съд - Каварна в частта, с която са отхвърлени предявените от „БНП Париба пърсънъл файненс“ СА искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК за установяване, че Н. Ж. В. дължи на „БНП Париба пърсънъл файненс“ СА главница по сключения между тях договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16396399 от 02.10.2018 г. за горницата над сумата 5 640,18 лв. до пълния претендиран размер от сумата 7 072,03 лв.; сумата 5 963,75 лв. - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2019 г. до 20.10.2023 г., и сумата 489,62 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2019 г. до 16.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 90/27.07.2020 г. по ч. гр. д. № 288/2020 г. по описа на РС-Каварна, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК поради несъответствието му с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че последното правило е спазено при сключване на процесния договор за кредит, тъй като договорът съдържа ясно и точно посочване на годишния процент на разходите (ГПР) – 37,81 %, и общата сума, дължима от потребителя – 16 316,40 лв., вкл. са посочени взетите предвид допускания при определяне на ГПР. Изтъква, че нито националният закон, нито относимата Директива 2008/48/ЕО, поставят изискване в съдържанието на договорите за потребителски кредити да се посочват компонентите на годишния процент на разходите. Добавя, че годишният процент на разходите не следва да включва разходите по сключената застраховка към кредита, доколкото последната не е задължително условие за сключването му, изводимо от съдържанието на самия договор за кредит. По тези доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Липсата на посочване в договор за потребителски кредит на компонентите, от които е формиран ГПР, и начинът му на формиране от такова естество ли е, че да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и съответно да обоснове недействителност на кредитното правоотношение?

2. Трябва ли договорът за потребителски кредит да съдържа посочване на начина, по който е формиран ГПР, за да отговаря същият на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК?

Моли решението да бъде допуснато до касация по първия поставен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предвид постановяването му в противоречие с практиката на Съда на ЕС по дело С – 42/15 г., а по втория въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касация, Н. Ж. В., оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ищецът, „БНП Париба пърсънъл файненс“ СА, не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването по сезиралата го въззивна жалба за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за недействителност на договора поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изискващ в него изрично да бъде посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Подчертал е, че тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Счел е, че именно поради това неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят е уредил като порок от толкова висока степен, че да изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. Посочил е, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Приел е, че в процесния договор ГПР е посочен само стойностно в процент от 37.81%, без да е отразено как е формиран и какви компоненти включва, а в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити е отразено, че ГПР е формиран на базата на броя на месечните погасителни вноски, включително и с 30-дневен гратисен период, и лихвен процент в размер на 30.64%, в "Свързани с договора разходи" и "Всеки друг разход, свързан с договора за кредит" са отразени само такса ангажимент, еднократна в размер на 3.50% от размера на кредита (275 лв.), и цена на банков превод според тарифата на съответната банка. Подчертал е, че никъде във формуляра не е отразено като разход по кредита, че потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на 2 352 лв., равняваща се на 1/3 от главницата по кредита, която е изтъкнал, че следва да бъде включена в ГПР, независимо че в чл. 2 от договора е посочено, че сумата за застрахователната премия е за сметка на кредитополучателя и съставлява част от месечната погасителна вноска. Обосновал е извода си с позоваване на дефиницията, съдържаща се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съобразно която "общи разходи по кредита за потребителя" са всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Счел е, че именно такъв е процесният случай с оглед предвижданията на чл. 2 от договора и съдържанието на застрахователния сертификат, в който е отразено, че е неразделна част от всеки договор за потребителски кредит. Обобщил е, че застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Съобразил е законово очертаните последици от недействителността - чл. 23 ЗПК, и приел, че ищецът има право да получи само чистата стойност на кредита. Посочил е, че чистата сума по кредита не съответства на уговорената главница от 7 000 лв., защото от същата е приспадната такса ангажимент и чистата сума, получена от ответника е в размер на 6 755 лв. При съобразяване на установените от вещото лице по приетата ССчЕ погасявания по кредита в общ размер от 1 609,82 лв. е счел, че остатъкът от чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 5 145,18 лв. Позовавайки се на правилото за невлошаване положението на жалбоподателя, е приел, че следва да потвърди решението в обжалваните му отхвърлителни части, вкл. по иска за главница за горницата над уважения по-голям размер от 5 640,18 лв. По тези мотиви е постановил обжалваният резултат.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК - не са обусловили правната воля на въззивния съд и са основани на невъзприети от съда правни изводи.

Въззивният съд не е приел, че процесният договор за кредит е недействителен, защото не съдържа посочване на компонентите, от които е формиран годишният процент на разходите, и/или на начина, по който е формиран, а защото е счел, че договорът не съдържа посочване на точния ГПР, съобразно уговореното между страните. Подчертал е, че посоченият ГПР не е изчислен по нормативно установения за изчисляването му начин, като в нарушение на императивните правила на Закона за потребителския кредит и правилата на имплементираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., при определяне размера на ГПР в общите разходи по кредита не е включена застрахователната премия по сключената застраховка, която е счел, че е задължително условие за сключване на кредита при тълкуване клаузите на договора и общите условия към същия. Приел е, че посочването на неверен годишен процент на разходите, без включване на разходите за застрахователна премия в размер на 1/3 от главницата по кредита, е неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит да съдържа посочване на годишния процент на разходите, с което е обосновал крайния си извод за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Несъгласието на касатора с възприетото от съда, различно от заложеното в поставените от него въпроси, е оплакване за неправилност на решението, по което съдът не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация- Н. Ж. В.. Доказва разноски за представляването му от адвокат за сумата 1 000 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение