Определение № 60265 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 269433/17.03.2021 г. на М. М. С., чрез адв. С. С., срещу определение № 260218 от 18.01.2021 г. на Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д. № 157/2021 г. за потвърждаване на определение № 260056 от 11.09.2020 г. по гр.д. № 889/2020 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта с която е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателя против „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, ЕИК:000812208 иск за установяване неистинност на издаден от ответника документ – Психиатрична консултация № 43/04.04.2019 г., поради липса на правен интерес. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че разполага с правен интерес от установяване по исков ред неистинността на процесния документ, който според него няколкократно се използва срещу него и който е залегнал трайно в здравословното му досие, поради което се иска отмяна на определението и връщане на делото на Казанлъшкия районен съд за разглеждане на така предявеният от него установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, за установяване на неистинност на издаден от ЦПЗ – Стара Загора ЕООД документ: Психиатрична консултация № 43/0.04.2019 г., със задължителни указания за прилагане на закона. В изложението за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател е посочил въпроси, които счита, че са от значение за изхода на делото и по тях са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т. 3 и ал. 2 ГПК, а именно: 1/ Налице ли е правен интерес от предявяването на установителен иск по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинността на документ, обявяващ ищеца за психично болен и алкохолик? - твърди се наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК; 2/ Съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за незаконосъобразни действия при издаване на неистински документ, прави ли така издадения документ неистински по принцип? - твърди се наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК; 3/ Какви правни действия трябва да предприеме засегнатото лице, за да защити законните си права и интереси, ако неистински документ, в който се твърди, че лицето е психично болно, продължава да се използва в правния мир въпреки уважен иск по чл. 45 ЗЗД? - твърди се наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да върне исковата молба на ищеца за отстраняване на нередовности, ако установи такива? Твърди се противоречие с решение № 207/12.02.2019 г. по гр.д. № 4909/2017 г. на ВКС, с което е прието, че редът за разглеждане на такъв иск е този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и Прокуратурата на РБ е надлежен ответник по такъв иск. Ответникът по жалбата „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, представлявано от управителя д-р П. Г. е подал писмен отговор в законоустановения срок, с който изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното определение, като същевременно поддържа, че същото е правилно по същество. Върховният касационен съд, състав на ІІІ -то г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството пред Казанлъшкия районен съд е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от М. М. С. срещу „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 5100 лв., както и да бъде признато за установено по отношенията между страните, че изготвеният от него документ - Психиатрична консултация № 43/04.04.2019 г. е неистински, тъй като посочените в него обстоятелства са неверни. С определение № 260056 от 11.09.2020 г. по гр.д. № 889/2020 г. на Казанлъшкия районен съд 541 от 13.10.2015 г. производството по делото в частта по иска за установяване неистинност на процесния документ е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес. За да достигне до този извод, Казанлъшкия районен съд е приел, че засегнатото от процесния документ право на ищеца е предмет на защита чрез предявения от него осъдителен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, и не се обосновава интерес от самостоятелно установяване неистинност на документа по исков ред. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, в частта, с която е прекратено производството по предявения от М. М. С. против „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, ЕИК 000812208 иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на издаден от ответника документ – Психиатрична консултация № 43/04.04.2019 г., поради липса на правен интерес. Приел е, че наличието на правен интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки установителен иск, в т. ч. и на тези, предвидени в закон. Позовал се е на практика на ВКС, с която се приема, че искът за установяване истинността / неистинност на документ е допустим при кумулативното наличие на три предпоставки: 1) искът да е предявен преди да е преклудирана възможността за оспорването на документа по реда на чл. 193 ГПК в производство по друго гражданско дело между страните; 2) документът да доказва или отрича факт от значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение и 3) ищецът да разполага с правен интерес от установяването или отричането на гражданското право или правоотношението, доколкото от него е производен и правният му интерес да оспорва документа. Преценката за наличие на такъв правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права. Именно от тези твърдения се формира извод дали спорният документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Приел е, че такива твърдения ищецът не е предявил. Единствено се е обосновал с твърдения: че посочените в процесния документ неверни обстоятелства станали публично достояние и се налагало да бъдат оспорени по съдебен път; че документът може да бъде представен не само по съдебни дела, но и в други житейски ситуации; че възможността за оспорването му по исков ред била предвидена от закона в разпоредбата на чл. 124 ал. 4 от ГПК. Именно тези твърдения на жалбоподателя, според въззивния съд не обосновават извод, че документът е от значение за възникването, съществуването или съдържанието на други правоотношения между страните. Приел е и, че публичното достояние на документа не обосновава наличие на правен интерес от отричане истинността му по исков ред, извън предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди. Приел е, че защитата на претендираните от ищеца права във връзка с уронване доброто му име от удостоверени в документа неверни обстоятелства, се търси и реализира чрез предявения осъдителен иск за обезщетение на претърпените от това вреди. Приел е и, че не се обосновава правен интерес и твърдението, че документът можел да бъде представен „и в други житейски ситуации“, тъй като интересът трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от истинността на спорния документ. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос, свързан с правния интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинносттта на документ, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Предпоставка за допустимост на установителния иск съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК е наличието на правен интерес от установяването на факти с правно значение, в случая неистинност на документи. Правният интерес трябва да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици, са в пряка взаимовръзка с истинността на оспорения документ. Само по себе си позоваването от страна на ищеца на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, не обосновава наличие на правен интерес. В този смисъл - решение № 124 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г., IV г. о., ГК. В разглеждания случай въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие с тази практика, като е извършил конкретна преценка на правния интерес за ищеца да предяви иска по чл. 124, ал. 4 ГПК. Отделно от това ищецът не е изложил твърдения за настъпили конкретни вреди от поведението на ответника във връзка със сочената неистинност на процесните документи, т.е. наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици, са в пряка взаимовръзка с истинността на този документ, а се касае за бъдещи такива. Доводите му за противопоставяне на решение по така предявения иск на трети лица за разрешаване на правен спор, са несъстоятелни. Субективните предели на силата на пресъдено нещо ще се ограничат само до участниците в исковия процес, но не и срещу трети, неучаствали в производството лица. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Според него въззивното определение се допуска до такова обжалване при очевидна неправилност. Преценката за очевидна неправилност се отнася само до пороци на съдебния акт от категорията на тези, водещи до неговата неправилност /касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК /, като чрез термина "очевидна" се визират квалифицирани състави на пороците, водещи до неправилност. Това са нарушенията на императивна материално-правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, които ограничават правото на защита и съответно нарушават равенството на страните в процеса, достъпа до справедлив и безпристрастен съд, когато липсват мотиви или те са толкова неясни, че не може да се провери правилността на решението, както и при наличие на явна необоснованост на обжалваното пред ВКС въззивно решение/определение/, когато изводите на въззивния съд по фактите са в грубо несъответствие на установените по делото фактически положения поради нарушения на логически и опитни правила. В случая подобни нарушения не са допуснати от въззивния съд. Втори, трети и четвърти въпрос са неотносими и не следва да се обсъждат в настоящото производство по допустимостта на иска. В обобщение не са налице наведените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,