Определение № 2621 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. срещу определение № 21718/04.11.2025г. по ч.гр.д.№ 9809/25г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на основание чл. 130 ГПК на исковото производство по предявения от П. срещу А. И. Х. иск по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на две основания за допустимост по чл.280 ГПК. Първото е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения, а второто е очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, която не обосновава. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд съобрази следното: Прекратеното исково производство е по предявен от П. иск срещу служител на КОНПИ за установяване на допуснато нарушение, изразяващо се в увреждане на равенството на третирането му чрез отказ да бъде разпитан чрез лично явяване във връзка с образувана по негов сигнал преписка № 2309/21г. по описа на Специализираната прокуратура, съставляващи тормоз по признак обществено положение по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗЗДискр. След приключване на съдебното дирене първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е недопустима, тъй като описаната от ищеца дискриминационна проява, изразяваща се в отказ на ответника да разпита лично ищеца по повод сигнала му, не съдържа признаците, изпълващи понятието „тормоз“ по смисъла на закона. Този извод е споделен от въззивната инстанция с обжалваното понастоящем определение, където е прието, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, тъй като твърденията му, изложени в исковата молба и поддържани в хода на процеса, касаят законосъобразно и при условията на оперативна самостоятелност упражняване служебните правомощия на ответницата в качеството й на служител в КОНПИ, поради което не обосноват защита по реда на ЗЗДискр. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, защото за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск съдът следи служебно. При извод за недопустимост на иска, въззивният съд няма задължение да обсъжда възраженията и доводите на страните по съществото на спора, защото не се произнася по него. В тази връзка, съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, е неприложима. Не е налице и бланкетно поддържаното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност на въззивния акт предполага пряко от съдържанието му и без извършване на допълнителна проверка да бъде констатиран такъв тежък порок, който го прави нетърпим за правовия ред. Прочитът на обжалваното определение не позволява констатация за допуснато превратно прилагане на закона или за груби нарушения на правилата на формалната логика от въззивната инстанция. В заключение, няма основание обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол. Така мотивиран, настоящият състав