Определение № 454 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 157/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу определение № 2787 от 28.10.2024г. по т.д. № 2058/2024г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на агенцията срещу решение № 3560 от 14.06.2024г. по в.гр.д. № 4693/2024г. на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 355 от 08.01.2024г. по гр.д. № 56498/2022г. на Софийски районен съд за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 49 от ЗЗД сумата от 14 296. 18 лева, със законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от 18.10.2019г. до окончателното плащане. За присъдената сума (главница) в обжалваното решение е прието, че е платена от застрахователя като дължимо обезщетение по договор за имуществено застраховане („Каско“), сключен със „С.В. РСА България“ ООД, по щета, образувана във връзка със застрахователно събитие, настъпило на 19.11.2017г. и при което е бил увреден собствения на застрахования лек автомобил „Ауди RS6“, с ДК [рег.номер на МПС]. Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като цената на иска, предмет на жалбата, е в размер, който не надхвърля законодателно определения праг от 20 000 лева за необжалваемост на въззивните решения, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. В случая се касае за търговско дело. Оплакванията на жалбоподателя са, че неправилно делото е квалифицирано като търговско. Взаимоотношенията между АПИ и застрахователя не представляват търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. Правният спор произтича от чл. 49 от ЗЗД (непозволено увреждане) и делото е гражданско. От насрещната страна „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД е подаден отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Обжалваното от Агенция „Пътна инфраструктура“ въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на предявения главен иск до 20 000 лева и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на въззивното решение, то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – право, функционално свързано с търговска сделка по чл. 286 от ТЗ. Предявеният иск е основан на разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ относно суброгацията. Изложени са обстоятелства за плащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане (абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1 от ТЗ ) и встъпване на застрахователя в правата на застрахования (търговско дружество) до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на агенцията е по чл. 49 от ЗЗД, свързана с неизпълнение на законовото й задължение по чл. 30, ал. 1 от ЗП да изгражда, ремонтира и поддържа републиканските пътища, служещи за превоз на пътници и товари (чл. 2, ал. 1 от ЗП). Това задължение има връзка с дейността на застрахователя, сключил договор за имуществено застраховане с предмет право върху превозно средство. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 3/2019 от 23.02.2022г. по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, търговски са делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на спора с търговското качество на страните или с търговска сделка, а това, с оглед изложеното по-горе, е в случая. В същия смисъл е и казуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 493 от 01.03.2024г. по ч.т.д. № 177/2024г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 496 от 01.03.2024г. по ч.т.д. № 178/2024г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 585 от 12.03.2024г. по т.д. № 2169/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 2166 от 31.07.2024г. по ч.т.д. № 1073/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 3249 от 04.12.2024г. по т.д. № 2582/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 67 от 10.01.2025г. по т.д. № 2800/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. С оглед изложеното оплакванията на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу обжалваното определение са неоснователни. Частната жалба по делото следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът