Определение № 5838 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4633/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. М. Г. и П. Г. Г. вх. № 26660/25.07.2025 г., чрез адв. Л. Н., срещу определение № 2276 от 09.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 585/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 1422 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 1563/2024 г. на Районен съд – Карлово, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по субективно съединени искове, предявени от П. М. Г. и П. Г. Г. срещу И. М. Р. и А. К. М., за прогласяване за нищожна делбата, извършена по гр. д. № 1534/2022 г. по описа на Районен съд – Карлово. Като основание на претенциите си ищците са посочили, че притежават право на собственост върху имота, предмет на делбата, но същата е извършена без тяхно участие. Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като делбата е допусната с решение по гр. д. № 1543/2009 г. по описа на Районен съд – Карлово преди ищците да придобият правата си върху имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с А. К. М. през 2021 г., и същото ги обвързва със силата си на пресъдено нещо. С решението е допусната делба на процесния имот между съсобствениците И. М. Р. и А. К. М. при равни квоти – по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. След приключване на първата фаза делото е внесено в архив, като през 2022 г. е постъпила молба от съделителя И. М. Р. за извършване на делбата. Делото е извадено от архив и производството във втората фаза по извършване на делбата е разгледано под нов номер – 1534/2022 г. Въпреки образуването под нов номер обаче, по съществото си производството във втората фаза представлява продължение на това по допускането на делбата, поради което делото е продължило между същите страни. Приключило е с решение за изнасяне на имота на публична продан, което е влязло в сила и проданта е проведена. Предявилите иска с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН лица са правоприемници на страна в делбеното производството – А. К. М., поради което са обвързани от решението по допускане на делбата. Във втората фаза по извършване на делбата делото продължава между същите страни, като при настъпило в хода на делбата правоприемство, какъвто е настоящият случай, прехвърлилият правата си съделител има качеството на процесуален субституент на новите съсобственици. Последните могат да встъпят в делбата, но неучастието им не води до нищожност на същата, напротив – решението за извършването й ги обвързва със сила на пресъдено нещо, независимо дали са взели участие в производството по постановяването му. Жалбоподателите считат определението на въззивния съд за неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но конкретен въпрос не е формулиран. Депозиран е отговор на жалбата от М. И. Р., конституиран като правоприемник на починалия в хода на производството И. М. Р., чрез адв. Е. К., с който се оспорва същата и се претендират разноски. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в изложението не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Като цяло, изложените от жалбоподателите доводи представляват оплаквания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на обсъждане едва след допускане касационно обжалване на атакуваното пред ВКС въззивно определение. Същевременно определението на Окръжен съд – Пловдив е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Съгласно т. 3 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС приобретателят може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК, като след влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент (прехвърлителя), ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна по реда на чл. 225 ГПК. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата М. И. Р. има право на направените пред ВКС разноски за адвокат в размер на 500 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,