Определение № 50249 от 04.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Л. Т. Ж., чрез адв. С. К. от АК-В., срещу въззивно решение № VI-24 от 16.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 297/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2099 от 09.12.2020 г., постановено по гр. д. № 4695/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете по чл. 439, ал. 1 ГПК на Л. Т. Ж. против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 17 536,63 лв. – главница по договор за револвиращ заем от 25.11.2010 г., сключен между Л. Т. Ж. и „Профи кредит България“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 930,73 лв., за които вземания по т. д. № 7178/2012 г. по описа на Софийски градски съд е издаден изпълнителен лист в полза на „Профи кредит България“ ООД, вземанията по който впоследствие са прехвърлени в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с договор за цесия от 08.08.2018 г. и които са предмет на изпълнително дело № 20198030401533 по описа на ЧСИ Т. М., рег. № ............ на КЧСИ. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя следните въпроси: 1/. Спира ли погасителната давност по време на изпълнителния процес?; 2/. Откога се прекъсва давността и започва да тече нова давност – от последното действие на принудително изпълнение или от датата на перемирането на изпълнителното дело?; 3/. Имат ли обратно действие тълкувателните решения на ВКС, респективно задължително ли е за съдилищата Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при тълкуването и прилагането на закона към факти, осъществили се преди постановяването му? Касаторът счита, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 12 от 02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, III г. о., решение № 209 от 02.02.2016 г. по т. д. № 1248/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. Поради това касаторът моли касационното обжалване на въззивното решение да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че решението е и очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез юрк. Н. В., с доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което следва да се извърши проверка за наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по т. д. № 7178/2012 г. по описа на Софийски градски съд е издаден изпълнителен лист в полза на „Профи кредит България“ ООД за сумата от 17 536,63 лв. – главница по договор за револвиращ заем от 25.11.2010 г., сключен между Л. Т. Ж. и „Профи кредит България“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2011 г. до окончателното й изплащане. Посочил е, че впоследствие с договор за цесия от 08.08.2018г. вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД. Въз основа на изпълнителния лист на 13.02.2013 г. е образувано изпълнително дело № 20138380401698 по описа на ЧСИ М. Б.. Впоследствие същото е прекратено и е образувано изпълнително дело № 20198030401533 по описа на ЧСИ Т. М.. Въззивният съд е приел, че отмяната на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд няма обратно действие и давността за вземания, за които са образувани преди 26.08.2015 г. – датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, не тече. Тъй като предмет на делото е вземане, за което е било образувано изпълнително дело през 2013 г. по изпълнителен лист от 2012 г., съдът е приел, че намира приложение цитираното постановление и новата давност е започнала да тече от 14.02.2015 г. – когато е прекратено първото изпълнително дело и давността не е изтекла. След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 60339 от 29.11.2021 г. настоящото дело е спряно до приемането на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК по въпроса: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС?“. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, е даден отговор на поставения въпрос, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК". В мотивите на цитираното тълкувателно решение е разяснено, че до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в него тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. ОСГТК е приело, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците. В тази връзка е споделено становището, че задължителното тълкуване по Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, отпада едва от момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено за загубило сила. При тези съображения ОСГТК на ВКС е достигнало до извода, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд. Предвид изложеното, първият и третият въпрос на касатора не е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че отмяната на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, няма обратно действие. В случая изпълнителното дело е образувано през 2013 г., поради което съдът е преценил, че по време на висящността му давност не е текла. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от касатора въпрос. Съгласно даденото с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, тълкуване правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая въззивният съд не е изложил мотиви за наличие на перемпция, поради което поставеният въпрос не е обуславящ. Само за пълнота обаче следва да се посочи, че според решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., на което се позовава касаторът, ако е налице прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г. (постановяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, от която дата Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд, е обявено за изгубило сила), новата погасителна давност започва да тече от изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това не е налице противоречие с цитираните от касатора решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., и Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът е допуснал явна необоснованост на съдебния акт вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Въззивното решение не страда от подобен порок. Поради гореизложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване в разглежданата част от въззивното решение. При този изход на делото право на разноски има ответника, който е направил такова искане. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определи на ответника юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 100лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.