Определение № 782 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3415/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. - М. В. П. чрез адв. Г. против решение № 170 от 28.04.2023 г. по гр. д. № 19/2023 г. на Окръжен съд - Плевен. Ответникът по жалба Т. П. Б. чрез адв. Д. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1554 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 2136/2022 г. на Районен съд – Плевен (РС – Плевен), постановено по реда на чл. 250 ГПК – за допълване на решение № 1358 от 26.09.2022 г. по същото дело и определяне режим на лични отношения на бащата Т. П. Б. с малолетната му дъщеря Я. Т. Б.. Постановеният режим е както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 16.00 ч. на съответния петъчен ден до 18. 30 ч. на неделния през месеците април, май, юни, юли, август и септември и съответно до 13.30 ч. на неделния ден през месеците октомври, ноември, декември, януари, февруари и март на съответната календарна година, с преспиване на детето при бащата, като последният го взема от настоящия адрес и местоживеене на майката М. - М. В. П. и го връща там, а също и за тридесет дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и детето Я. Т. Б. да прекарва всяка четна година Коледните празници и рождения си ден с бащата Т. П. Б., а Новогодишните и Великденските празници с майката М. - М. В. П., а всяка нечетна година да прекарва Коледните празници и рождения си ден с майката, а Новогодишните и Великденските празници с бащата. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел за безспорно между страните по делото, че родителските права върху общото им дете Я. са предоставени за упражняване от майката с влязлото в сила в тази част решение № 1358 от 26.09.2022 г. гр. д. № 2136/2022 г. на РС – Плевен и е постановено местоживеене на детето при майката. По спорния по делото въпрос за това какъв би бил подходящия в случая режим на лични контакти на бащата с детето, с оглед интересите на последното са развити доводи, че за пълноценен контакт на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права върху детето (бащата) и неговата малолетна дъщеря, е необходимо те да се осъществяват с преспиване на детето в дома на този родител (в [населено място], област Плевен), което е изцяло в съответствие с интересите на детето. Изразено е виждане, че процесния разширен режим на лични отношения е съобразен с установените по делото правно значими обстоятелства: ниската календарна възраст на детето, родено през 2019 г. и обусловените от това негови психоемоционални способности и потребности, нуждата на детето от поддържане на пълноценен личен контакт с бащата, който ще способства за нормалното му развитие и местоживеенето на родителите в различни населени места (при данните, че майката се е установила с детето в [населено място]). Обсъдени са подробно данните от социалните доклади, от проведеното психологично изследване на детето в поведението и отношението му към всеки един от двамата родители, вкл. и тези, събрани чрез разпит на свидетели. Съобразено е, че детето показва позитивно и идентично отношение както към майката, така и към бащата, а и към близките от разширения семеен кръг; че не се наблюдава манипулативно въздействие от страна на родителите към детето; че то свързва образа на бащата със закрила и защита, а този на майката със забавление и поставяне на правила; че бащата е полагал непосредствени грижи за детето още в бебешка възраст, докато майката е била ангажирана да завърши медицинското си образование. Съдът е счел, че заболяването на детето от „астма с преобладаващ алергичен компонент“ не съставлява факт, който да препятства осъществяването на личните му контакти с бащата в дома на последния, с преспиване за дните от петък до неделя в посочените периоди от месеца и часови интервали. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилен съдебен акт без да формулира изрично ясни и конкретни правни въпроси, които да счита, че са обусловили правната воля на съда по обжалваното решение. Искането за достъп до касация е неоснователно. Разглеждането на касационната жалба по същество е предпоставено на първо място от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос. Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК поставеният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е релевантен и от значение за изхода по конкретното дело когато е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение. Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В разглеждания случай изложението към касационната жалба не съдържа поставен въпрос с характеристиките на правен по смисъла на т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт – т. е. общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Вместо това страната релевира доводи с характер на касационни основания за неправилност на въззивното решение – чл. 281, т. 3 ГПК, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, довели до погрешна интерпретация и анализ на доказателствата за релевантните по делото факти. Несъгласието на касатора с този анализ и оценка на доказателствата обаче е релевантно в производството по чл. 290 ГПК – т.е. при разглеждане на жалбата по същество, но не и в предхождащата го фаза на касационното производство - по нейната селекция при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може да обоснове допустимост на обжалването и твърдението на страната, че при постановяване на решението не са изслушани родителите съгласно нормата на чл. 59, ал. 6 СК. На първо място, както вече се изтъкна липсва конкретно формулиран въпрос, който да е удовлетворява общия селективен критерий и на второ – противно на поддържаното от касатора в производството по делото съдът е изслушал родителите, които са депозирали пространни обяснения за обстоятелствата по случая, вкл. и за личните отношения на всеки от тях с детето предвид раздялата им (в проведеното пред първата инстанция заседание на 06.07.2022 г.). Непоставянето на обуславящ за изхода по делото правен въпрос само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това – вж. мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 т. на ОСГТК на ВКС. Затова искането за селектиране на жалбата на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не може да се уважи. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационен контрол, поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол. С оглед на изхода по делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба сторените и претендирани разноски в настоящото производство. Те възлизат на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, уговорено с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него на извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – така постановките по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.