Определение № 265 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 407/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Царско село - Симеоново“ ЕООД гр. Несебър, с ЕИК[ЕИК], чрез адв. И. Г. Б. от АК – Бургас, срещу определение № 504/29.11.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 403/2022 г. на Апелативен съд- Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение № 1870/12.08.2022 г. по гр. д. №744/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес от заведения иск. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че частният жалбоподател имал интерес от предявяване на иска с правно основание чл.496 ал.3 вр. с чл.490 ГПК произтичащ от участието му в публичната продан по изп. дело № 981/2017 г. по описа на ЧСИ- Т. Д. с РД-БОС и от качеството му на кредитор с парично вземане. Сочи се, че засягането на правата му произтичало от продажбата на недвижимия имот в нарушение на императивна законова разпоредба. Участието му като кредитор в производството по изпълнителното дело и възможността да удовлетвори вземането си, били достатъчни да обусловят правния интерес от иска. Според касатора въззивният съд неправилно приел, че при преценка на интереса следва да се изхожда и от привилегиите на останалите кредитори в изпълнителното производство, в който случай средствата от бъдещата нова продажба нямало да бъдат достатъчни за удовлетворяване на вземанията му. В представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 вр чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, който могат да бъдат обобщени в следния смисъл: досежно изискването за наличие на правен интерес като задължителна процесуална предпоставка от категорията на положителните за предявяване на установителен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК и дали при преценка на интереса следва да се изхожда от привилегиите на останалите кредитори в изпълнителното производство. Според жалбоподателя - ищец въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: определение № 60259/06.07.2021 г. по т.д. № 1198/2021 г., на ВКС, I т.о.; решение по т.д. № 634/2008г. на ВКС, II т.о.; решение по гр.д № 4829/2008 г. на ВКС, IV г.о.; решение по т.д. № 38/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение по т.д. № 1286/2018 г. на ВКС, II т.о.; определение по ч.т.д. № 2111/2019 г. на ВКС, I т.о.; решение по т.д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.о., решение по т.д. № 2296/2015г. на ВКС, I т.о.; и решение по т.д.№ 171/2011г, на ВКС, II т.о.- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. При условията на евентуалност се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че определението е очевидно неправилно - чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното: Касаторът „Царско село - Симеоново“ ЕООД е предявил иск с правно основание чл.496, ал.3 ГПК, вр. с чл.490 ГПК, вр. с чл.185 ЗЗД - за прогласяване на недействителността на извършена в периода 17.01.2019 г. -17.02.2019 г. публична продан недвижим имот: СОС с идентификатор ...... по КККР на Бургас с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес] който СОС се намира в сграда 5 в ПИ с ид. № ...... с предназначение - жилище, апартамент, бр. нива на обекта: 1, с площ от 227,13 кв.м., с прилежащи части 36,12 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, приключила с Постановление за възлагането му на О. К.Н., по изп.д. № 981/2017 г. на ЧСИ Тр. Д., [населено място], по причина, че е нарушена императивната разпоредба на чл.185, б.“а“ ЗЗД, съгласно която не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице, лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават“, както и други оплаквания във връзка със спазването на законовата процедура по провеждане на проданта. Данните по делото сочат, че върху процесният имот на 14.11.2007 г. е била вписана договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД, подновена на 28.09.2017 г. По изп.д. № 981/2017 г. на ЧСИ Тр. Д. същата банка е присъединен кредитор с първа по ред ипотека с вземане в размер на 18 323 395,83 лв. /видно от протокола за разпределение на постъпилата от публичната продан сума/. Касаторът „Царско село - Симеоново“ ЕООД е ипотекарен кредитор с вписана втора по ред договора ипотека върху същия имот за вземане в размер на 5 985 470,90 лв. Имотът е бил продаден за сумата от 223 202 лв., от която сума при извършеното разпределение са удовлетворени вземания, ползващи се с предпочтително удовлетворяване: по чл.136, т.1 ЗЗД - изброени в протокола вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение в полза на взискателя О. Н., по чл.136, т.2 ЗЗД - за данък върху имота в полза на [община] и по т.26 ТТРЗЧСИ, и частично е удовлетворено вземането на „ОББ“ АД - присъединен кредитор с първа по ред ипотека. За да потвърди първоинстанционното определение, с което искът е приет за недопустим, въззивният съд споделил извода на първоинстанционния съд, че ищецът не обосновава по убедителен начин правен интерес от водене на процеса. Приел, е че разпоредбата на чл.185, б.“а“ ЗЗД има императивен характер и предоставя възможност за атакуване на публична продан, проведена при прякото нарушение на посочения законов текст, но само от лице, което обоснове засягане на правата си в резултат от позоваването на тази недействителност. Посочил е, че в случая не може убедено да се твърди, че ищецът има правен интерес, доколкото редът на привилегиите няма да бъде променен, нито привилегированите вземания ще бъдат намалени по своя размер и за каквато и сума да бъде продаден процесният имот, тя не би достигнала размер, който да удовлетвори вземанията за извършени разноски по изпълнението, такси в полза на ЧСИ, данъци в полза на [община], вземането на „ОББ“ АД, надвишаващо 18 000 000 лв., така че да остане дори и минимална сума за ищеца. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, трето г. о., намира следното: В теорията и практиката няма никакво съмнение, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, както и че преценката си относно наличието на правен интерес, съдът извършва въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Съгласно разяснения дадени в т.3 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК /т.е. когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, или при невнасяне на цената/, може да се релевира, и чрез самостоятелен установителен иск. Законодателят, за да гарантира правната сигурност, е предвидил императивна забрана за определена категория лица да участват в наддаването при публичната продан. Ако поради някаква причина се стигне до нейното заобикаляне, то това опорочава проданта до степен, че същата е недействителна. Позоваването на недействителността по принцип се извършва от лице, чиито материални права са засегнати от принудителния характер на публичната продан. В изпълнителния процес за изпълнение на парични притезания присъединяването на кредитори е два вида: по искане на кредитор /чл. 456 ГПК/ въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист /или удостоверение, че листът е приложен към друго изпълнително дело/, и по право, в който случай съдебният изпълнител е длъжен служебно да вземе предвид вземанията на определена категория кредитори, като отдели суми за тяхното удовлетворение. Такива кредитори са държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания - чл. 458 ГПК; кредиторите, чиито вземания са обезпечени чрез налагане на запор или възбрана върху предмета на изпълнението, започната от друг кредитор - чл. 459, ал. 1 ГПК, както и ипотекарният и заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато изпълнението се насочва върху ипотекирания имот или заложената вещ - чл. 459, ал. 2 ГПК. Присъединеният кредитор става страна в изпълнителния процес и има съгласно чл. 457, ал. 1 ГПК същите права, както и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и него. С присъединяването на кредитор възниква задължение за съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото съобразно реда на чл. 460 ГПК, като най-напред отдели суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Присъединеният кредитор придобива качеството страна в изпълнителния процес, и следователно разполага с легитимация да води иск по чл. 496, ал. 3 ГПК. За наличието на правен интерес съдебната практика не изисква правните последици от уважаването на установителния иск за нищожност да удовлетворяват пряко и непосредствено ищеца, а е достатъчно да способстват удовлетворяването му, без да е необходимо условие това способстване да предпоставя сигурен и безспорен за ищеца резултат, след като е достатъчно да е възможен /определение № 60259/06.07.2021 г. по т.д. № 1198/2021 г., на ВКС, I т.о./. В решение по т.д. № 634/2008 г. на І т.о. на ВКС изрично е приел, че възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаването на иска за нищожност на сделката между други лица, е достатъчна да обоснове правен интерес от установителния му иск. В настоящия случай ищецът - ипотекарен кредитор е обосновал правния си интерес от предявяването на иска с евентуално накърняване на неговите имуществени права, тъй като с недействителната публична продан се отчуждава имущество, с потенциална функция да послужи за удовлетворяване на негово паричното вземане. Без значение е, че това удовлетворяване е под условие- удовлетворяването на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение и наличие на остатък от сумата за която имотът е продаден. Колко и кой ще бъдат взискателите, какъв ще бъде размера на вземанията им към длъжника, кои от тях ще се ползват с право на предпочтително удовлетворение, и дали ще е налице достатъчно имущество за удовлетворяването им, са въпроси, които биха били относими след провеждане на действителна публична продан и извършване на разпределение на събраните суми от съдебния изпълнител съгл. чл.460 ГПК. С оглед отговора на поставения правен въпрос, даденото от въззивния съд разрешение се явява неправилно и атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Бургаския окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение