Определение № 301 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 259/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение №2700 от 22.02.2011г. по ч.гр. д. №2020/2011г. на С. градски съд. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, състав на С. градски съд е потвърдил разпореждане от 29.12.2010г. по ч. гр.д. 47693/10г. на С. районен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за допускане незабавно изпълнение и издаване изпълнителен лист срещу К. В. В. за сумата- 10000лв.- дължими по запис на заповед. При тези фактически данни и в съответствие с изричния бланкет на чл.274, ал.4 ГПК към разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм.с пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 100/2010г./ частното касационното производство следва да бъде прекратено. Частната касационна жалба е постъпила в канцеларията на Х. окръжен съд на 23.12.2010г.Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради това, че са с цена на иска под определения от чл.280, ал.2 ГПК минимум. И тъй като въззивното определение е постановено в заповедно производство с предмет - претендирано вземане, което не надхвърля тази сума, то подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение