Определение № 242 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2419/2022 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. А., С. С. А., С. С. А., Х. С. А., Д. Н. С., Емрал Ю. С. и Я. С. С. срещу решение № 239 от 21.07.2022г. по в.т.д. № 314/2022г. на Апелативен съд - Варна.

С въззивното решение е потвърдено решение № 66 от 25.02.2022г. по т.д. № 1116/2020г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп" искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на всеки от тях на сумата от по 40 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от загубата на Я. С. А. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.07.2017г. в [населено място], [община], област Варна, по вина на водача на лек автомобил „Фиат Дукато", с ДК [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при застрахователното дружество, със законната лихва за забава от 26.07.2017г. до окончателното плащане. Я. С. А. е бил брат на касаторите С. С. А., С. С. А., С. С. А. и Х. С. А., както и дядо на касаторите Д. Н. С., Емрал Ю. С. и Я. С. С..

Оплакванията на касаторите са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно въззивният съд е приел, че по делото не е доказана изключителност, която да се откроява в отношенията между починалия и касаторите, за да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди. Не са взети предвид и оценени в достатъчна степен доказателствата по делото. Касаторите попадат в кръга на правоимащите, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, като всички предпоставки за това, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, са налице. По делото са събрани доказателства за относно изключително близката връзка между касаторите и починалия, породила значителни морални болки и страдания за тях. Предвид преживения от касаторите изключителен стрес от непрежалимата загуба на техния близък, размерът на претендираните застрахователни обезщетения е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД да репарира претърпените неимуществени вреди.

Касаторите искат да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Варна, да се отмени въззивното решение и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени до суми в размер на по 20 000 лева за всеки от тях.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд -касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касаторите въпроси са:

1.Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

Според касаторите обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с възприетото в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, както и с решение № 26 от 04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 70 от 03.06.2019г. по т.д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 310 от 06.02.2019г. по т.д. № 2429/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респективно действително претърпени от последния вреди?

Във връзка с този въпрос касаторите сочат Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, както и решение № 179 от 29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 141 от 28.01.2016г. по т.д. № 1398/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 73 от 16.09.2013г. по т.д. № 964/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.

От насрещната страна по жалбата Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп" е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Третото лице подпомагаща страна на застрахователното дружество Н. А. М. не е дал отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима - подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си съставът на Апелативен съд - Варна е приел, че първият въпрос, на който въззивната инстанция следва да отговори, е легитимирани ли са ищците - сестри, братя и внуци на починалия при пътнотранспортното произшествие, да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт. При позоваване на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че присъждане на обезщетение в такъв случай е по изключение, когато е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт се търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В тежест на ищците е било да установяват съществуването на изключителност в близостта между брат и сестра, съответно дядо и внук, надхвърляща нормално присъщото за тази родствена връзка. В случая, съгласно събраните гласни доказателства, братята и сестрите са живеели поотделно, но са поддържали връзка, отношенията им са били близки и добри, събирали са се, подкрепяли са се при нужда. Починалият е поддържал много добри отношения с всички свои внуци, обичал ги е, търсил ги е, грижил се за тях, те го посещавали. В неговото домакинство е живял касаторът Я. с родителите си. Всички касатори страдат от смъртта на своя близък и тъгуват по него. Тези връзки съответстват на характерната и типична за българското общество връзка между дядо и внуци и братя и сестри - близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие, уважение. Не се установява обаче изключение. За да е оправдано изключение, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

При тези установени обстоятелства първият поставен от касаторите въпрос, с оглед възприетото от въззивния съд, че те са извън кръга на лицата, посочени като имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е значим за изхода на производството, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд.

Изричен отговор на въпроса е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, но което се е позовал и въззивният съд, и той е, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Във връзка с предпоставките за присъждане на обезщетение в такива случаи в мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично още, че тези лица трябва да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Практиката на Върховния касационен съд, след приемане на тълкувателното решение, също последователно се придържа към разбирането, че правото на брат или сестра, баба или дядо и внук да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен родственик се признава по изключение, когато вредите е справедливо да бъдат обезщетени. При приложението на чл. 52 от ЗЗД по делото въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, като е приел, че е необходимо установяването на случай на изключение, при който вредите е справедливо да бъдат обезщетени, но въз основа на обстоятелствата и доказателствата по делото е било решено, че такова изключение в случая няма.

Въззивното решение не е в противоречие и с посочените от касаторите решения на отделни състави на ВКС. Фактическите обстоятелства по тези дела са били различни от тези по настоящото дело. По т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. се е касаело за искове на внучки, израснали и отгледани от баба си, а по делото касаторите Д. Н. С. и Емрал Ю. С., внуци на починалия при пътния инцидент Я. С. А., никога не са живели при него. Я. С. С. е живял в едно домакинство с починалия, но той не е с установен произход от него, както и е отглеждан и възпитаван от биологичните си родители. По т.д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. се е касаело за брат и сестра, грижили се от малки един за друг (родителите са работили в чужбина) и смърт на сестрата в изключително млада възраст; по т.д. № 755/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. се е касаело за ищец -сестра в много млада възраст, получила в резултат на претърпяната загуба психическо разстройство с депресивна симптоматика; а по т.д. № 2429/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. - за братя и сестри, които са били единствено семейства на починал брат. В случая липсват такива обстоятелства по делото. Всеки от касаторите С. С. А., С. С. А., С. С. А., Х. С. А. е живял отделно от починалия, имал е свое семейство, както свое семейство е имал и Я. С. А..

Вторият поставен от касаторите въпрос не удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд не е излагал съображения относно размера на дължимото на касаторите - ищци обезщетение с оглед критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД, тъй като е отрекъл те да са изобщо легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на Я. С. А.. От въззивния съд не е било приемано наличието на доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелите го родственици особено близка връзка, нито действително претърпени от тях вреди. Поради това формулираният от касаторите втори въпрос не е правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ - част от правния спор и обусловил изхода на делото.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - Варна.

Воден от горното съдът