Определение № 451 от 02.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1974/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Распопина и А. Распопин, граждани на Руска Федерация срещу Разпореждане № 1017 от 07.08.2020г. по ч. в.т.д. № 46/2020г. на Варненския АС, с което е върната подадената от Н.Распопина и А.Разпопин частна касационна жалба срещу Определение № 229 от 04.05.2020г., постановено по в.ч.т.д.№ 46/2020г. С последното е потвърдено разпореждането от 18.12.2019г. на въззивната инстанция - ОС Варна по т.д.№ 720/2019г. за връщане на подадените от Н.Разпопина и А.Разпопин касационни жалби против постановеното по делото въззивно решение. В частната жалба се твърди, че атакуваното разпореждане е нищожно поради посочване, че върната частна касационна жалба, подадена от Н.Распопина и А.Распопин срещу разпореждането на апелативния съд от 04.05.2020г. е от дата 30.01.2020г. - т.е. посочено е, че подадената пред ВКС частна касационна жалба е от по-ранна дата, от датата на постановяване на въззивния акт, който се атакува и няма как той да е неин предмет. Твърди се, че Разпореждане № 1017 е „неразбираемо” и следва да бъде обявено за нищожно. Изложени са и съображения за неправилност на разпореждането. Оспорва законосъобразността на изводите, че делото е търговско, поради което е недопустима подадената касационна жалба срещу въззивното решение и следователно, недопустима е и подадената пред ВКС частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, с което е потвърдено разпореждането на въззивния съд за връщането на касационната жалба. Искането е за отмяна на обжалвания акт като неправилен и връщане на делото за администриране на частната касационна жалба вх.№ 1958 от 14.05.2020г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Действително в атакуваното разпореждане № 1017 от 07.08.2020г. като дата на входиране на частната касационна жалба е посочена 30.01.2020г., но този факт по никакъв начин не засяга валидността на постановения въззивен акт. Вярната дата несъмнено е 14.05.2020г. и несъмнено е допусната техническа грешка, която не е опорочила волята на съда. Искането за прогласяване на разпореждането за нищожно е неоснователно. Атакуваното разпореждане е правилно и оплакванията в настоящата частна жалба срещу законосъобразността на изводите на апелативния съд, са неоснователни. Разпореждането е постановено в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 94 от 03.08.2020г. на Председателя на Второ т.о. при ТК на ВКС за извършване на проверка по чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.3,т.1 ГПК относно цената на предявения иск и след преценка - за изпълнение на правомощията на съда по чл.274,ал.4 във вр. с чл.286,ал.1,т.3 ГПК. Следва да бъдат споделени съображенията, изложени в Разпореждане № 1017/07.08.2020г. на АС Варна - предмет на спора са субективно и обективно съединени искове: с правно основание чл.26,ал.1, предложение първо ЗЗД за прогласяване на договор за поддръжка и управление за нищожен като противоречащ на закона и с правно основание 55,ал.1, предложение първо ЗЗД за осъждане на ответника „Миг М.”О. да заплати на Н.Распопина и А. Распопин сумата 3 210. 32 евро, претендирана като получено от ответника възнаграждение за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. без основание поради нищожност на договора като сключен в противоречие със закона. Спорът, с който са сезирани съдилищата е относно дължимостта на уговорено възнаграждение по сключения между страните договор под режима на ЗУЕС за поддръжка и управление на апартамент в студиен хотел. Страни по договора и по спора, основан на договора, са: търговско дружество-изпълнител, който действа в кръга на своята търговска дейност, като ирелевантно е дали извършването на тази дейност попада в вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на търговеца; и физическите лица - възложители. Правилни са и съображенията, че по отношение на понятието "търговско дело" липсва легална дефиниция в закона. Критериите за определяне на едно дело като търговско са качеството на страните по спора и характерът на сделката, т. е. преценката е на база обективния и субективния критерий за определяне на една сделка като търговска. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, не само търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 - т. 5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния съд, но и спор, който произтича от нищожна търговска сделка или връщане на даденото поради несключена търговска сделка или на отпаднало основание. Търговски са не само делата между търговци, свързани с упражняваното от тях занятие, но и делата между търговец и нетърговец, когато спорът има за предмет право, произтичащо от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие, каквато е и настоящата хипотеза. Цената на иска по чл.26,ал.1 ЗЗД, определена на база годишна вноска от 1250 евро е под 20 000лв., под 20 000лв. е и цената на обусловения осъдителен иск Следва да бъде споделен и изводът в обжалваното разпореждане, че произнасянето апелативния съд с Определение № 229 от 04.05.2020г., с което е потвърдено връщането на подадените от ищците касационни жалби е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол и подадената частна касационна жалба срещу него е недопустима на основание чл.274,ал.4 ГПК. В съответствие с разпоредбите на процесуалния закон е и констатацията, че на основание разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1,предл.второ ГПК правото на касационно обжалване е ограничено до искове с цена над 20 000лв., а двата предявени от ищците иска са с цена под този размер. Тъй като са налице предпоставките на чл.280,ал.3,т.1, предл.второ ГПК, изводът в обжалваното разпореждане, основан на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК е правилен. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.