Определение № 60408 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2279/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Д. А. срещу Решение № 90 от 16.07.2020 год. по гр.д.№ 207/2020 год. на Варненски апелативен съд с което, произнасяйки се по въззивната му жалба срещу Решение № 133/12.02.2020 год. по т.д.№ 358/2019 год. на Варненския окръжен съд, съдебният състав на ВнАС я е счел за неоснователна изцяло. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касация Гаранционен фонд е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който сочи, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма искане за присъждане на разноски. В качеството на водач на л.а.”Сеат” К. А. е бил участник в ПТП, настъпило на 17.01.204 год. в резултат на което е починал велосипедистът И. С. М.. Вината на водача е установена с влязла в сила присъда по НОХД № 935/2015 год. на Окръжен съд - Варна. Позовавайки се на това, че К. А. е управлявал увреждащия лек автомобил без да е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, увредените лица – наследници на И. М. са предявили извънсъдебно претенцията си срещу Гаранционен фонд [населено място]. Приемайки, че велосипедистът е допринесъл 50% за възникването на ПТП в резултат на което е починал, Фондът е изплатил на наследниците му сумата 60000 лв. Поканил е К. Д. да възстанови заплатеното обезщетение, което той не е сторил, поради което регресната претенция е предявена по съдебен ред. Ответникът е оспорил иска по размер. Позовал се е на чл.51 ал.2 ЗЗД, считайки, че М., който е навлязъл на главен път без да осигури предимство на увреждащия автомобил и е бил без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието, е допринесъл със 70% за възникването на ПТП. Оспорил е легитимността на управителния орган на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение на наследниците на М., поради участието на лица, които не са били членове на УС. Първоинстанционният съд е приел, че глобалният размер на обезщетението е правилно определен и съпричиняването от страна на М. по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД действително е 50%. От събраните по делото доказателства е установил, че административната процедура по приемате на решение на УС на ГФ за заплащане на обезщетение не е била опорочена. Поради това е уважил иска изцяло, осъждайки К. А. да заплати на Гаранционния фонд сумата 60000 лв. Въззивният съд също е счел, че справедливия размер за обезщетяване на неимуществените вреди на наследниците на М. е този, приет от Варненския окръжен съд, който правилно е определил и степента на съпричиняване. Поради това ВнАС е потвърдил първоинстанционния акт. Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на следните въпроси: 1./ Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?; 2./ Допустимо ли е при постановяване на решението си въззивният съд да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателства, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали да бъдат събрани във въззивното производство по реда на чл.266 ГПК?”. Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на нито един от поставените въпроси. Първият от въпросите е риторичен и съдържа твърдение, че мотивите на ВнАС са непълни и неясни. Дори това да би било така (становище което настоящият състав не споделя), това би било основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ГПК. Вторият от посочените въпроси също съдържа твърдение за допуснато нарушение на процесуалния закон – позоваване на въззивния съд на неприети доказателства. Доказателствата, установяващи административната процедура предхождаща изплащането на обезщетението са представени от ГФ в първоинстанционното производство (л.38-48 от делото на ВнОС); те са с нотариална заверка на съдържанието; приети са като доказателства в о.с.з., проведено на 05.09.2019 год. Не са оспорени от ответника-касатор. Вярно е, че допълнителни доказателства (сканирани решения на КФН) са били представени с молба вх.№ 28653/01.10.2019 год. и молбата е докладвана в о.с.з. на 03.10.2019 год. Не са оспорени и действително е налице пропуск на съда да постанови изрично определение за приемането им. Поставеният въпрос, обаче, няма качеството на обуславящ, доколкото тези доказателства нямат значение за изхода на спора. Сочените пороци на административната процедура, дори да биха били налице, не водят до нейната нищожност и не опорочават плащането на Фонда към наследниците, чиято сума е предмет на регресното притезание. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.