Определение № 154 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1855/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1176/08.04.2022 г. на К. Д. Д., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат С. Б. Б., срещу въззивно определение № 147/11.03.2022 г. по ч. гр. д. № 76/2022 г. на Окръжен съд - Габрово. Поддържат се оплаквания, че определението е недопустимо и неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като касаторът не е формулирал правен въпрос. Твърди се, че в случая е налице противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е потвърдено определение № 1050/29.10.2021 г. по гр. д. № 1775/2021 г. на Районен съд - Габрово, с което е върната като процесуално недопустима подадената от К. Д. Д. срещу С. С. П., М. Д. Д. и Г. Д. И. искова молба, като съдът е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен от К. Д. Д., за признаване за установено, че С. П. не е придобила и не притежава никакви собственически права спрямо недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Не е налице принос от страна на ответницата за придобиване на този имот, тъй като той бил изцяло придобит от бившия й съпруг и общ наследодател Д. Д.. С исковата молба са представени писмени доказателства, от които е видно, че ответниците по настоящия иск са предявили срещу настоящия ищец иск за делба по отношение на същия имот. С писмения отговор на тази искова молба за делба К. Д. е направил възражение, идентично с искането, по предявения отрицателен установителен иск, посочвайки, че С. П. няма никакви права спрямо делбения имот, тъй като той е придобит с лични средства на наследодателя. Следователно, предметът на настоящото дело е инкорпориран в предмета на делото за съдебна делба. В жалбата се съдържат твърдения за вече постановено решение по допускане на делба между страните, за което няма данни да е влязло в законна сила. В случая ищецът по отрицателния установителен иск за собственост няма правен интерес от предявяването му в отделно производство при висящо производство за допускане на съдебна делба върху същия имот, в което със сила на пресъдено нещо ще се установят правата на съделителите в делбения имот. Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Съобразно чл.280,ал.2 ГПК,независимо от предпоставките на ал.1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Липсват сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. В настоящото производство по чл.288 ГПК не могат да се направят изводи за това, обжалваното определение да е недопустимо,тъй като е постановено в рамките на повдигнатия пред въззивния съд спор. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен "contra legem", при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или "extra legem", при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на това основание. Не се установява и твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. В приложеното към касационната жалба изложение не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е осъществено изискването за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че обжалваното определение не противоречи на цитираното от касатора ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК,очертаващо хипотезите, при които е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, а именно: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В случая следва да се има предвид, че отрицателният установителен иск е предявен при висящото производство по съдебна делба между същите страни. При това положение недопустимо е в последващ съдебен процес ответникът по иска за делба /съделител/ да отрича правата на останалите съделители в съсобствеността с отрицателен установителен иск. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.