Определение № 3756 от 20.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от П. И. П., чрез адв. О. И. Б., починал на 24. 04. 2024 г., след подаване на касационната жалба, на чието място е конституиран наследникът му по закон И. П. И., представляван също от адв. О. И. Б., направил и изрично изявление, че поддържа подадената от наследодателя му касационна жалба, срещу решение № 53 от 27.03.2024 г. по в.гр.д.№ 604/2023 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 371 от 16.08.2023 г. по гр.д.№ 174/2022 г. на Районен съд-Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от П. И. П. срещу Държавен фонд „Земеделие“, Д. И. И. и И. П. И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК – с искане да се признае за установено, че апартамент с идентификатор *, с площ от 99, 18 кв.м., ведно с прилежащо северозападно мазе и съответните идеални части от общите части на сградата, намиращ се на първи етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *, гараж с идентификатор *, с площ от 14 кв.м., както и на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], с площ от 323 кв.м., с адрес [населено място], [улица], срещу които е насочено принудително изпълнение по изп. д. № 277/2011 г. по описа на ДСИ – гр. Ловеч, не принадлежат на Д. И. И. и И. П. И.. В касационната жалба и изложението към нея се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрисконсулт Л. Х., с който се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно ожалване на въззивното решение, съобрази следното:

Ищецът обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК с твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело с взискател Държавен фонд „Земеделие“ и длъжници Д. И. И. и И. П. И., за събиране на парични вземания, на основание придобивна давност.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Д. И. И. и И. П. И. са сключили граждански брак на 30.05.1993 г. Придобили са процесния имот през време на брака, в режим на СИО, с договор за покупко-подажба, сключен с н.а. № 17/2004 г. от ответницата Д. И..

С н.а. № 164/8. 09. 2006 г. върху процесния имот е учредена ипотека за обезпечаване на вземанията на кредитора ДФ “Земеделие” към Д. И. И., по който И. П. И. има качеството на ипотекарен длъжник. Ипотеката е подновена на 18.08.2016 г.

Изпълнително дело № 277/2011 г. по описа на СИС при РС – Ловеч е образувано въз основа на издаден на 02.06.2010 г. по ч. гр. дело № 952/2010 г. по описа на РС – Ловеч изпълнителен лист в полза на ДФ “Земеделие” против Д. И. И. за сумата 32936 лв. главница, 994 лв. лихва за забава и разноски, 1467.90 лв. разноски. На основание чл. 27, ал. 2 ЗПЗП като взискател е конституиран НАП, процесуален субституент на ДФ “Земеделие” в изпълнителния процес.

По искане на взискателя по изпълнителното дело върху имота е наложена възбрана, вписана на 09.05.2011 г., а с молба вх. № 3070/02.08.2013 г. от НАП е направено искане за извършване на опис, оценка и публична продан на процесния имот с оглед събиране на вземането, възлизащо на 42839.02 лв. към 30.07.2013 г.

От протокол за опис на недвижим имот от 15. 01. 2014 г. е установено, че при извършване на описа достъп до процесния имот е осигурен от П. И. П., баща на И. П. И.. В протокола изрично е отбелязано, че по време на налагане на възбраната имотът е бил във владение на длъжника, а П. П. е назначен за управител на имота.

По искане на взискателя в хода на изпълнителното производство са били насрочвани няколко публични продажби, обявени за нестанали. Последната е насрочена от 09.05.2022 г. до 09.06.2022 г., но с определение № 469/26.05.2022 г., постановено по настоящото дело в производство по реда на чл. 389 ГПК, ЛРС е спрял изпълнителното производство.

Въз основа на показанията на свидетелите С. С. и П. М. е прието за установено, че П. П. живее на първия етаж от двуетажната сграда от 10-15 години, като ползва гаража и двора. Свидетелите не знаят да е имал проблеми със собствеността и да е имало спорове между него и други лица.

От правна страна въззивният съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска. Според указания, дадени в мотивите към ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искът по чл. 440 ГПК е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Искът е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудително изпълнение и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 от ГПК, с изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е уважена. В настоящия казус липсват доказателства за упражнено право на жалба от ищеца, а от ангажираните гласни доказателства е установен фактът на упражняване на фактическата власт от него върху процесния имот. Настоящият иск е предявен при условията на висящ изпълнителен процес за събиране на парично вземане срещу Д. И. И. и И. П. И., взискател по който е ответникът ДФ “Земеделие”. Прието е, че правата на ищеца не са предмет на иска, а само обосновават правния интерес от воденето му, като на изследване в производството подлежат правата на собственост на длъжника. В случай, че същите бъдат отречени, правната последица е преустановяване на принудителното изпълнение срещу спорния имот. Поради изложените съображения въззивния съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от воденето на иска за собственост по чл. 440, ал. 1 ГПК и същият е процесуално допустим.

Въззивния съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 2011 г., но като държател, а не като владелец. Допускането му да живее в имота, собственост на сина му, от последния и съпругата му, и безвъзмездно то му ползване без противопоставянето на действителните собственици Д. И. и И. И. сочи на държане. Липсват доказателства ищецът да е извършвал действия, демонстриращи намерение за своене и отричащи правата на собствениците на имота. От показанията на свидетелите е установено, че ищецът не е имал спорове за имота с ответниците-физически лица, поради което манифестираното от него поведение е такова на държател и презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена. В подкрепа на този извод е и отразеното в протокола за опис на имота от 15.01.2014 г. по изпълнително дело № 277/2011 г. на СИС при ЛРС, в който изрично е отбелязано, че достъп до имота е осигурил П. П., но по време на налагане на възбраната същият е бил във владение на длъжника.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота не представлява владение и няма за последица придобиване на собствеността на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

Прието е, че имотът е собственост на длъжниците Д. И. И. и И. П. И., придобит при условията на СИО, на основание договор за покупко-продажба, сключен през време на брака.

Посочено е, че възбраната е вписана на 09.05.2011 г., към който момент, според вписванията в Службата по вписванията, собственици на имота са Д. И. и И. И., на основание сключен през време на брака им договор за покупко-продажба, Исковата молба, с която П. П. заявява за пръв път собственически права на основание давност е вписана на 08.02.2022 г., поради което правата на ищеца са непротивопоставими на кредитора. Правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на П. П. и по съображения, че съгласно чл. 173, ал. 1 ЗЗД кредиторът, обезпечен с ипотека, може да се удовлетвори от цената на имота в чиято и собственост същият да се намира и независимо дали собствеността е придобита на деривативно или на оригинерно основание.

В касационната жалба и изложението към нея се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. На какви доказателства се основава решението в частта, разграничаваща субективния от обективния елемент на владението.

2. При доказано непрекъснато владение въз основа на какви доказателства съдът извежда извод за липса на елемента на придобивна давност.

3. Как съдът е извел извод, че вписана молба през 2022 г. е породила действие за минал период по отношение на касатора.

4. Въз основа на какви доказателства съдът е приел, че касаторът, като необезпокояван владелец, е длъжен да е запознат с действията на трети непознати лица.

5. Извършената проверка от Окръжен съд-Ловеч осъществена ли е и взети ли са предвид всички релевирани оплаквания на жалбоподателя.

6. Извършената служебна проверка от Окръжен съд-Ловеч осъществена ли е в цялост и в каква степен е осъществена по отношение на валидността и допустимостта с оглед съдържанието на въззивната жалба.

7. Извършена ли е проверка на доказателствата в тяхната съвкупност с цел изясняване на фактическата обстановка, обусловена от твърденията в жалбата.

8. Допуснато ли е нарушение на процесуалното законодателство при липса на доказателства за призоваване и респективно за конституиране на всички ответници/длъжници с цел участие в процеса.

9. Изследвани ли са всички взаимовръзки между съсобствениците с цел установяване на законосъобразното разпореждане с процесния имот.

10. Допустим ли е извод на съда при категорично доказано фактическо владение в продължение на повече от 10 години, без каквото и да е противопоставяне от трети лица и следва ли добросъвестния владелец да е запознат с намеренията на трети лица, които със свои действия вредят на добросъвестния владелец.

11. В настоящото производство по иск по чл. 440 ГПК страните в изпълнителното производство участвали ли са като задължителни необходими другари съгласно разпоредбата на чл. 440, ал.2 ГПК.

12. Установено ли е в процеса дали имотът се държи от длъжниците и дали това води до възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо тях.

Нито един от въпросите не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

На първо място, въпросите не поставят за разглеждане принципни правни проблеми, а представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушение и необоснованост на фактическите изводи. Отговорите на същите изискват обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, преценка обосноваността на фактическите изводи на съда и на правилността на решението. Извършването на такава преценка на етапа по чл. 288 ГПК е недопустимо. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК са различни от касационните основания за неправилност по чл. 281 ГПК и наличието им се преценява независимо от правилността на обжалвания съдебен акт. Само в случай на допускане на касационно обжалване на решението се извършва преценка на правилността на същото.

На следващо място, въпроси № № 1, 2, 3, 4, 9, 10 и 12 от изложението не кореспондират с приетите за установени факти по делото и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Въззивния съд е приел, че действията на ищеца по упражняване на фактическа власт върху процесния имот, основани на близка родствена връзка с ответниците И. И. и Д. И., изключват владението и възможността за придобиване на имота по давност при липса на данни ищецът, допуснат от сина си и съпругата му да ползва безвъзмездно имота за жилищни нужди, да е започнал да извършва действия, демонстриращи спрямо собствениците намерение за своене. Тези изводи са в съответствие с практиката на ВКС, според която само владението може да доведе до придобиване на един имот по давност, а ако фактическата власт е установена като държане или търпими действия, то промяната й във владение следва да бъде демонстрирана по отношение на собственика. Решаващите съображения на въззивния съд са за неупражнявано от ищеца владение за процесния период, което да е довело до изтекъл в негова полза придобиване давностен срок нито към датата на учредяване на договорната ипотека, нито към датата на вписване на възбраната, нито към който и да е момент след това. Преценката дали ангажираните доказателства установяват владение и за какъв период е изцяло правна, извършва се от съда и изисква обсъждане на събраните доказателства и установените с тях факти. Решаващи са и мотивите на въззивния съд, че на основание чл. 173, ал. 1 ЗЗД кредиторът, обезпечен с ипотека, може да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот в чиято и собственост да се намира той, като ипотеката следва правото на собственост и евентуалното придобиване на имота по давност не я погасява.

Във връзка с въпроси № 5, 6 и 7 от изложението следва да се посочи, че въззивният съд, в съответствие с трайно установената практика на ВКС, при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК и с наведените във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение, е извършил дължимата служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, както и за нарушение на императивни правни норми. Обсъдил е оплакванията във въззивната жалба, както и относимите към спора доводи и възражения на страните.

Във връзка с въпроси № 8 и 11 следва да се посочи, че искът по чл. 440 ГПК е предвиден като средство за защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. В случая, искът е насочен срещу определените с разпоредбата на чл. 440, ал.2 ГПК надлежни страни – длъжниците и взискателя по изпълнителното дело, в качеството им на задължителни необходими другари.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Ответната страна по касационната жалба ДФ „Земеделие“ и ответницата по иска Д. И. И. не претендира разноски за настоящата инстанция.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение