Определение № 60870 от 08.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фокс лазер”ЕООД срещу решение №.261729/15.03.21 по г.д.№.2841/20 на СГС, ІV Дс.- с което е потвърдено реш.№.2732269/13.11.19 по г.д.№.40505/19 на СРС, 67с., за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ. Ответната страна А. Д. Я. не взема становище Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че ищецът е заемал длъжност ”началник цех заваряване”; на 2.04.19 е изпратил нотариална покана, съдържаща волеизявление до управителя на ответното дружество, че прекратява трудовия си договор с него /№.112/29.12.14/ на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ считано от датата на връчването на уведомлението-която, съгласно удостовереното от нотариуса, е 3.04.19г.; на 8.04.19 работодателят е отговорил, че не са налице основанията за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение; със Заповед №.55/13.05.19 на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Във връзка със спорния въпрос-дали трудовият договор е бил прекратен на основание чл.327 ал.1 т.2 и т.3 КТ преди изпращане на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, въззивната инстанция е приела, че нормата на чл.327 КТ установява материално субективно преобразуващо право на работника/служителя да прекрати трудовия договор с работодателя без предизвестие; правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се осъществява с едностранно – ясно, недвусмислено и безусловно волеизявление в писмена форма; съгласно чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване от насрещната страна по правоотношението, като законът не прави разлика между прекратяване на трудов договор от работодателя и прекратяване на трудово договор от работника без предизвестие /и в двата случая трудовото правоотношение се счита за прекратено от датата на получаване на писменото изявление от съответната насрещна страна/; моментът на прекратяване не е поставен в зависимост от това дали фактически е налице основанието за прекратяване, посочено от работодателя или работника /както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяването на договора – независимо от това дали са били налице предвидените в нея основания за прекратяване, така и писменото изявление на работника за прекратяване на някое от основанията по чл.327 ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника основание/; съдът не изследва по същество дали са реализирани предпоставките за прекратяването на договора; при конкуренция между насрещните изявления за прекратяване на трудовото правоотношение, както в случая, конститутивно значение има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Когато писменото изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор по чл.327 ал.1 КТ е получено от работодателя и е настъпило действието на прекратяването, връчената впоследствие заповед за уволнение би била безпредметна и обратно /реш.№.203/30.05.11 по г.д.№.832/10, ІІІ ГО/. В случая работодателят е получил изявлението на работника на 3.04.19г-след който момент трудовият договор с последния се счита за прекратен, заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена впоследствие и следователно, като издадена при липса на съществуващо трудово правоотношение, тя е незаконосъобразна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпрос следва ли съда при съдебно оспорване на прекратяване на трудово правоотношение между страните да обследва и установява наличието на фактическото основание за действието по прекратяване на съответната страна. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Относно значението на наличието на основанията по чл.327 ал.1 КТ за настъпването на прекратяване на трудово правоотношение е формирана практика на ВКС, в това число задължителна /вкл. сочена и от въззивния съд/ - реш.№.203/ 30.05.11 по г.д.№.832/10, ІІІ ГО, реш.№.144/23.02.10 по г.д.№.3101/08, ІІ ГО, реш.№.289/18.11.14 по г.д.№.1289/14, ІV ГО, опр.№.1071/15.10.10 по г.д.№.562/10, IV ГО, и др.-съгласно която разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор; както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяването на същото независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327 ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание; при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл.327 ал.1 КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение; трудовото правоотношение, обаче, не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 КТ /напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправянето на едностранното изявление/. В тежест на работодателя е да докаже, че е налице злоупотреба с право, респективно, че не са налице предпоставките на чл.327 т.2 и т.3 КТ. В случая той не го е направил /от приложените разпечатки на фишове за начислено възнаграждение за периода м.01-м.04.19 и писмо на ИА“Главна инспекция по труда“ по сигнал на ищеца е видно, че през м.02.19 не му е било начислено и изплатено надлежно полагащото му се и договорено трудово възнаграждение, същият фигурира с друга длъжност и по-ниска заплата, едностранно вписани от работодателя, не са ангажирани доказателства, установяващи, че извършеното впоследствие плащане на дължимото възнаграждение е било осъществено до получаването от работодателя на изявлението на работника за прекратяване на 3.04.19г./ и трудовото правоотношение е било прекратено с връчването на изявлението на работника на работодателя на 3.04.19г. - до който извод е достигнал и въззивния съд. При тези обстоятелства не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,