Определение № 392 от 30.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1544/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на В. З. С. и С. В. М., двамата от [населено място], срещу определение № 88 от 22.03.2022 г. по в. ч. т. д. № 55/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо определение № 47 от 07.02.2022 г. по т. д. № 189/2021 г. на Плевенски окръжен съд, с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е спряно производството по предявените от настоящите частни касатори против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ до приключване на наказателното производство по досъдебно производство № 2938/2021 г. на Районна прокуратура - Плевен с влязла в сила присъда или влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство. Частните касатори молят за отмяна на въззивното определение като неправилно. Поддържат, че за да се установят предпоставките на чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК, съдът трябва първо да администрира исковата молба, да извърши размяна на книжата, да събере доказателства по делото, да установи идентичността на лицето и нарушенията и едва след това, ако при разглеждането на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяване на които зависи изходът на гражданския спор – да спре производството. Твърдят, че в случая няма доказателства досъдебното производство да се води срещу конкретно лице, за конкретни нарушения и че изводите на съда се базират само на предположения за разкриването на престъпни обстоятелства, основани на приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Застъпват становището, че независимо от досъдебното производство, съдът е длъжен да разгледа гражданското дело и да установи дали има спор за вината и противоправността относно деянието на застрахования, както и че е без значение дали има влязла в сила присъда или ДП е прекратено, тъй като понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличието на досъдебно производство, в което няма лице, което да е привлечено лице като обвиняем; 2. За предпоставките за спиране на исковото производство в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; 3. Представлява ли КППТП с пострадали лица доказателство за съществуване на престъпни обстоятелства по смисъла чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.“ По отношение въпроси № 1 и № 2 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с определение № 566 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 782 от 29.11.2013 г. по ч. гр. д. № 7165/2013 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 140 от 20.02.2019г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 60274 от 21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г. на ВКС, І т. о. За въпрос № 3 се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на съдебна практика по него. Ответникът по частната касационна жалба – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] – оспорва същата и моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна, респ. за оставяне на обжалвания акт в сила по съображения в писмен отговор от 01.07.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че са осъществени предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като от представения по делото констативен протокол за ПТП, настъпило на 26.05.2021 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, се установяват данни за извършено престъпление, във връзка с което е образувано и досъдебно производство ЗМ № 104/2021 г. по описа на ОД на МВР Плевен. Счел е, че е налице идентичност на деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента. Решаващият състав е обосновал необходимостта от спиране на производството с разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочил е, че по правило в гражданския процес не може да се установява дали съответното деяние съставлява престъпление, тъй като, извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският съд няма правомощие да установи факта на престъпление инцидентно по повод иска за вреди. Затова е приел, че досъдебното производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, извършено на 26.05.2021 година, е от значение за изхода на спора по т. д. № 189/2021 г. на Плевенски окръжен съд. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Формулираните от касатора въпроси № 1 и № 2, обобщено се свеждат до въпроса, дали образуваното срещу водача, причинил произшествието, наказателно производство в неговата досъдебна фаза съставлява основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на гражданското производство по иска на увреденото лице с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Безспорно, с оглед мотивите на обжалвания акт, по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според практиката на ВКС (обективирана и в цитираните от жалбоподателите съдебни актове), съдът спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес; Извършването на проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако в хода на разглеждане на делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство - чл. 124, ал. 5 ГПК. В актуалната практика на ВКС, обективирана в определение № 100/06.12.2018 г. по ч. т. д. № 202/2018 г. на ІІ т. о., определение № 323/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2950/2013 г. на ІІІ г. о., определение № 728/11.12.2019 г. по ч. т. д. № 2522/2019 г. на ІІ т. о., определение № 566 по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на ІV г. о., определения по ч. т. д. № 1567/2020 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 213/2021 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 1735/2019 г. на ІІ т. о., ч. т. д. № 302/2020 г. на І т. о. и др., е възприето разрешението, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторството на деянието, противоправността и вината на дееца - чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ, и с оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (когато наказателното производство е в досъдебна фаза), или на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (когато наказателното производство е в съдебна фаза); Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В съобразителната част на цитираните съдебни актове е изразено становище, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. Относимо към поставения въпрос е и разрешението, дадено в т. 2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГК на ВКС, че до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгл. чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК от 2007 г.; Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а е съобразил решаващите си изводи с нея. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивният съд е приел, че правилното решаване на спора по исковете с правно основание чл. 432 КЗ е обусловено от установяване на твърдяното в исковата молба вредоносно деяние /и неговия автор/, но тъй като деянието осъществява фактическия състав на престъпление, то не може да бъде установявано инцидентно в гражданския процес по повод на исковете за обезщетяване на вреди, предвид отсъствието на хипотезите по чл. 124, ал. 5 ГПК, и това налага исковото производство да бъде спряно до приключване на образуваното срещу застрахования при ответника водач наказателно производство, за да бъдат зачетени евентуалната присъда или споразумение в наказателния процес. Поради съответствие на даденото от въззивния съд разрешение с актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Третият въпрос също не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от мотивите на обжалвания акт, въззивният съд не е приел, че протоколът от ПТП „представлява доказателство“ за съществуването на престъпни обстоятелства, а на база на констатациите в него за механизма на произшествието и за поведението на участниците е преценил, че са налице данни, сочещи на престъпление. Този извод е резултат от начина, по който решаващият състав е възприел едно конкретно доказателство по делото. Поради това, въпросът не може да бъде определен като обуславящ за изхода на делото по смисъла на задължителните указания в т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се посочи също, че поддържаното за този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки в съответствие с разясненията в т. 4 от същия тълкувателен акт. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение