Определение № 698 от 20.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 651/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. В. У. от С. против определение № 118/2.06.2011 г. по т.д. № 542/2011 г. на ВКС-ІІ т.о. в частта, с която се оставя без разглеждане касационната й жалба срещу въззивно решение от 6.12.2010 г. по гр.д. № 10892/2009 г. на СГС, на основание чл.280,ал.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение е правилно. Предмет на иска по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК е дължимостта на сумите по издадената в полза на Т. С. Е. заповед за изпълнение срещу длъжника У. в размер общо на сумата 3 789.52 лв. Касае се за търговско дело по смисъла на чл.286,ал.1 и чл.287 ТЗ. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий-обжалваемия интерес /чл.280,ал.2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационно обжалване, които се проверяват от ВКС-чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно чл.280,ал.2 ГПК, след изм. ДВ 100/2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, и до 10 000 лв. за търговски дела. Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото ако по всеки от тях интересът е под законовия минимум и те бяха предявени в отделни производства, касацията би била недопустима, т.е. при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.