Определение № 562 от 24.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 606/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. К. чрез адв. С. П. като наследник и правоприемник на Е. Е. М. против решение от 07.11.2012 год. на СГС, ГО, ІІ В въз. състав по гр.д. № 3809/2012 год., с което е оставено в сила решението по гр.д. № 43158/2009 год., с което са отхвърлени предявените от Е. Е. М. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ за отмяна на заповед РД-19-7Е/19.08.2009 год. на Изп. директор на дружеството, с която М. е дисциплинарно уволнен, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Контрольор” и за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на 3854,64 лв. като неоснователни. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] ,гр. София не изразява становище относно допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът само формално е изпълнил изискването за представяне на Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. В изложението липсва формулиран процесуално – правен или материално - правен въпрос. Същото съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение. Такива са оплакванията за неправилно тълкуване и приложение нормите на КТ; за неправилно обсъждане и ценене на свидетелските показания по делото във връзка с установяване на обстоятелството дали Е. М. се е явил в пияно състояние на работното си място, относно превратното обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. По същество това са оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на постановеното решение, които съставляват касационни основания за отмяна на решението като неправилно и могат да бъдат предмет на обсъждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Съгласно ТР №1/19.02.2010 год. посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поради това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че в изложението не посочено и нито едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.