Определение № 1387 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 838/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. А. против въззивно решение № 46 от 18.03.2011 г. по гр. дело № 57/2011 г. на Ямболски окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение жалбоподателката е осъдена да заплати на Н. С. Н. сумата 14136 лв., дадена в заем на 10.04.2009 г., заедно със законна лихва считано от 17.05.2010 г. до окончателното изплащане и сумата 1321,41 лв. мораторна лихва за забава за периода 11.07.2009 г.- 17.05.2010 г. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението на първата и втората инстанций са противоположни, от което извежда основание за противоречиво разрешаване на правния спор. В останалата част изложението съдържа обсъждане на събрания по делото доказателствен материал с твърдение, че по правилата на разпределяне на доказателствената тежест ищецът не е провел пълно и главно доказване на договора за заем по чл. 240 и сл. ЗЗД. Представени са съдебни решения по гр. дело № 1011/2004 г. на ВКС; гр. дело № 431/2005 г. ВКС и т. д. № 956/2006 г. ВКС по приложението на чл. 240 ЗЗД, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Н. С. Н. в писмен отговор на касационна жалба оспорва наличие на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Излага и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 240 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че ищецът не е доказал с допустими доказателства средства наличие на облигационна връзка по договор за заем, направено е обсъждане на доказателствата, изложени са съображения за вида и характера на договора за заем и в заключение е оспорен извода на съда за доказаност на предявения иск - обстоятелства относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и не отговарящи на изискванията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото в изложението са наведени доводи относно разпределяне на доказателствената тежест по предявения иск - връщане на даденото по договор за заем и допустимите доказателствена средства за установяване фактическия състав на чл. 240 ЗЗД, обжалваното решение не е поставено в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика. Приетото със съдебните решения по гр. дело № 431/2005 г. ВКС и т. д. № 956/2006 г. ВКС касае характера на договора за заем, като реален договор, при който предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката, затова са недопустими свидетелски показания, когато се касае за договор на стойност по -голяма от 1000 лв. С обжалваното решение съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, според която не могат да се доказват със свидетелски показания договори на стойност по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права и серебрена линия до четвърта степен и е допуснал свидетелски показания за установяване на възникнали между страните облигационни отношения по договор за заем, които са брат и сестра и се явяват роднини по серебрена линия. Свидетелските показания са обсъдени във връзка с писмените доказателства при събокупната преценка на които, поотделно и в тяхна взаимна връзка и обусловеност, отчитайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, съдът е достигнал до извода за доказаност на иска и неговата основателност в уважения размер. В този смисъл твърденията, че ищецът не е провел пълно доказване, а основателността на иска почива на доказателствена средства, допуснати от съда в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК не се оправдават от правна страна. Представената от жалбоподателката съдебна практика, касае приложението на чл. 240 ЗЗД при фактическа обстановка, различна от процесната и в този смисъл не обуславя противоречие относно правната същност на договор за заема и неговото доказване, като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е основание за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза противоречивото разрешаване на спора от съдилищата в рамките на същото съдебно производство. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила - ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.